Vertigo
Ж. Рондо счита, че клавесинът е много подходящ за деца, именно защото: 1. Лесно се звукоизвлича и звукът веднага прозвучава и се разпространява и детето непосредствено чува и се радва какво прави, 2. Деликатността на клавесина отговаря и на физическата крехкост на детето, инструментът не изисква голяма сила и физическа зрялост.
Записвал бос, защото било много топло, през лятото... И това било нещо, основано и на идеята за непосредственост, естественост, непредвзетост...
Според мен – и според жена ми, говорихме си именно за Жан Рондо, отдавна съм й го показал, слушала е и гледала редица негови изпълнения – с това си поведение и с този си вид (коса, брада, дрехи, свирене бос и пр.), иде му (и) отвътре, сигурно, но се и прави на „луд“, така да се каже в най-полезноефективния смисъл на думата... :) Т.е. търси (и) чрез това път, мост към публиката и особено към младите, и особено към тези, които нямат и/до момента (особено?) отношение към класическата музика и в частност към клавесина. И като го видят така (като тях) облечен, това може да е първото общо между тях и него и на тази основа да се заслушат и вслушат в свиренето му и в клавесина и в музиката за клавесин изобщо... И да станат (нова) публика. А инак, ако го видят с фрака, най-вероятно спонтанно ще си кажат: „Айде, чупката!“ и ще са (предпоставено) загубени за каузата...
И си говорихме с Теодора за това, колко са важни дрехите, визията, поведението, особено за младите и особено за така, как да ги нарека – „масовите млади“. Колко силно се влияят от всичко това... И отново се сещам за неслучайната поговорка (народна мъдрост, на основа на емпириката, дълготрайния опит човешки): „По дрехите посрещат, по ума изпращат...“
Обратно, тези (млади или стари), които вече имат малко или повече отношение към „класическата музика“, че и в частност към клавесина, ще се вслушат информирано, малко или повече „експертно“ в свиренето му (което наистина е страхотно), а към вида му ще подходят, дори и първоначално да биха били изненадани, също със симпатия или поне с разбиране. Е, може би не абсолютно всички – но досега не видях под всичките видеа с/за Жан Рондо коментар за вида и поведението му, издаващ остра неприемливост... (Разбира се, няма как да съм видял всичките коментари... Но видях и прочетох твърде твърде много.)
Клавесинът, на който Жан Рондо записва диска си „Вертиго“, е „d’époque“, т.е. истински старинен, с 2 клавиатури и 4 регистъра, като майсторът/производителят му е неизвестен. Съответно за възрастта си, е много крехък инструмент, нуждаещ се от внимателна и майсторска поддръжка и реглаж. (Това Ж. Рондо разказва в това видео, линк към което вече дадох по-горе https://www.youtube.com/watch?v=7BSr53l28v0, вж. от минута 3:10. Този клавесин от 18-и век избрали заради комплексното качество на звукозаписа: да записват в шато от 18-и век в салон от 18-и век (а не в църква, не в концертна зала, не и в звукозаписно студио....) Салон, в който акустиката е много интимна и това е идеално за тази музика от Рамо и Руайе, подчертава Ж. Рондо, идеално за този опит да се пресъздадат условията и начинът, по който тази музика е била свирена в епохата си, пред няколко само души, интимно, да, защото клавесинът е интимен инструмент и не бива да се отива срещу характеристиката му, същността му... В същото време, продължава Жан Рондо, клавесинът в епохата си има и роля, функция, подобна на тази на пианото в 19-и век: дава и възможност в места, където няма опера и театър, да се чуят опери, като се просвирят именно на клавесин. Средство за разпространение на такава музика.
Клавесините, като символ на аристокрацията и Стария режим, са били счупвани, разрушавани, дори изгаряни (но и в моменти на голям студ, включително в Консерваторията в Париж, доколкото не ме лъже паметта..., Я.К.). Клавесинът изчезва и защото в епохата на Класицизма и особено в тази на Романтизма и Постромантизма тембърът му вече не отговаря на изразността на музиката... (Пианото с неговия тон/звук го е изместило напълно, и особено в Салоните и в концертните зали...)
Днес има малко на брой оригинални клавесини: в музеи, в частни колекции и на някои други места, като клавесина, на който Жан Рондо свири за диска Вертиго... Този клавесин (изработен, според думите на Жан Рондо, в първите десетилетия на 18-и век) е собственост на фамилията Demangel (https://fr.wikipedia.org/wiki/Robert_Demangel), намира се от около 50 години в големия овален салон (там имало и малък преносим бароков орган, позитив) на закупеното през 1949 от Робер Дьоманжел и жена му Симон шато в Assas (шато от 18-и век, построено в годините 1759-60 според https://fr.wikipedia.org/wiki/Château_d'Assas_(Hérault). На този клавесин много и много е свирил и записвал страхотният клавесинист Скот Рос (1951-1989, https://en.wikipedia.org/wiki/Scott_Ross_(harpsichordist)), починал, уви, много рано, само на 37 години... Скот Рос дълги периоди е живял там в замъка, който му е бил résidence (в Асас и умира, сред своите котки и орхидеи..., бел. Я. К.). Сега в шатото живее дъщерята на Симон и Робер, Мари-Клер Пати (Marie-Claire Pathy), приела Жан Рондо и звукозаписния му екип, които работели и денем, и нощем. Не мога да не спомена, че шатото е и в центъра на стар винопроизводителен район http://www.firstvine.com/assas_classique, https://firstvine.wordpress.com/2012/02/02/we-dont-always-believe-it-but-one-person-can-make-a-difference/, https://firstvine.wordpress.com/2013/12/08/a-family-history-in-paper-and-stone-and-now-wine/, http://www.larvf.com/,chateau-d-assas,10665,408689.asp.
Компактдискът „Vertigo“ е с музика на Рамо и Руайе – двама големи френски композитори от 18-и век, писали и опери, и пиеси за клавесин. И пиесите, които Жан Рондо е подбрал, записал и включил в диска си, са музикални части от опери. При двамата обаче е различно, по обратен начин, подчертава Жан Рондо. Рамо първо ги пише за клавесин, после ги използва в свои опери. (А Рамо започва да пише опери едва на 50-годишна възраст, която за онези времена, с много по-ранната смъртност от днес, е изключително напреднала възраст - а написва много опери!). Ж. Рондо подчертава и това, че в музика за клавесин, толкова крехък и интимен инструмент, може да бъде заложена такава мощ, която да бъде пренесена с толкова силен ефект на оперната сцена! Руайе, обратно, е писал тези музикални творби първо за опера (той е написал много опери), после и подбирал от свои опери такива музикални части, които е пренаписвал като пиеси за клавесин, защото, според Жан Рондо, Руайе е искал, чрез високата социална позиция на клавесина (инструмент на аристокрацията), да разпространи оперите си.
Жан Рондо казва и че искал, чрез подбора и подредбата на тези пиеси от Рамо и Руайе в диска си, да наподоби, да „симулира“ в конструкцията на програмат му един балет в 3 действия около музите на поезията, музиката и танца. Руайе е много по-малко известен и по-малко свирен от Рамо, но Жан Родно изрично посочва, че този композитор е лудо талантлив що се отнася и до драматичност и театралност. И неслучайно за заглавие на този свой диск-„3-актен балет“, Жан Рондо избира заглавието „Vertigo“ от едноименната пиеса на Руайе (формата й е рондо). Но това „Замайване“, подчертава Жан Рондо, може да ни отведе и към асоциации с Хичкок, както и към мизансцена, театъра, драмата, фантазията, бурлеската и комедията и най-вече лудорията, веселието от този лудешки тип... И след това прави връзка и с героинята „La Folie“ на Рамо от операта му „Платея“ (1745) https://en.wikipedia.org/wiki/Plat%C3%A9e, https://www.youtube.com/watch?v=cpwYjawWCZE. И с тази ария Рамо показва как музиката препредава обществените нрави, политиката и модата през онова време. И всъщност, епохата. Бих могъл още да ви преразкажа (и разкажа за, и допълвам) този филм, но предпочитам да го изгледате и изслушате. Моля. Наистина много хубав филм – и като съдържание (музика, разкази и размишления на Жан Рондо), и като визия...
Но преди това още нещо интересно и важно, което споделя Жан Рондо.
Съпоставя характерите на Панкрас Руайе, който бил известен с любезния си, учтив характер, с успешната си кариера – Директор на Духовните концерти в Операта в Париж (Concert Spirituel, от 1748 https://en.wikipedia.org/wiki/Concert_Spirituel, https://fr.wikipedia.org/wiki/Concert_Spirituel; ще добавя, че от 1734 става maître de musique des enfants de France, т.е. отговаря за обучението по музика на децата на Луи ХV, Я. К.), прочут преподавател по клавесин, но музиката му е напълно обратно на тези му характеристики: напълно „луда“, „разбъркана“, творческият му почерк е много театрален, изпълнен с драматизъм, стреми се да шокира слушателя си, фактура която едновременно демонстрира обвата на възможностите на клавесина... И добавя доказателствено веднага как го питали невярващо след концерт, на който бил изсвирил „Маршът на Скитите“ от Руайре, не е ли това импровизация негова? Ама как, възможно ли е да е музика от онази епоха?
Това било изключително фрапиращото и изненадващо при Руайе. А Рамо бил обратното: описвали го като суров, нелюбезен, с труден характер, а музиката му е с такава чувствителност, с такава дълбочина... И от това идва и тази възможноста да се съпоставят контрастно тези двама композитори на опери и музика за клавесин в този диск, както и да се покажат (тъй интересните и неочаквани, Я. К.) взаимовръзки между човека и музиката (му), между личността и творчеството й. Исках да се захвана с тези две личности, тъй различни една от друга и тъй „луди“ всеки по своя си начин, казва Жан Рондо...
Ето го вече и въпросният филм (за записването на диска „Вертиго“ в шато Асас), със субтитри на английски, така че да можете, ако не знаете френски, но знаете английски, да разберете всичко, за което Жан Рондо говори и спокойно чувате и слушате гласа му, да виждате и наблюдавате начина му на говорене и изобщо реакции. Jean Rondeau records the harpsichord album Vertigo (Жан Рондо записва клавесинния си албум Вертиго): Rameau, Royer (2016, 13:03 мин.) https://www.youtube.com/watch?v=Pvgy7EoBsBQ
Ето го „Марша на скитите“ от Жозеф-Никола Руайе в изпълнение на Ж. Рондо (2015, 5:55 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=SMbBYR_lplE
Едно видео също от 2015, на Warner Classics, Жан Рондо свири виртуозната пиеса 'Vertigo' от Жозеф-Никола Руайе (5:59 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=DzxlMfUzqIM
Жан Рондо: Рамо, Диваците (Les Sauvages, из операта на Жан-Филип Рамо Les Indes galantes, от епохата на Луи ХV), видео от 2016, 1:15 мин. (именно тук Рондо е бос...): https://www.youtube.com/watch?v=KQiBIb_klT8
Припомням в паралел от операта, в толкова сладката постановка с Патрисиа Птибон: https://www.youtube.com/watch?v=3zegtH-acXE
Още един портрет на Жан Рондо, от 15.4.2016 (6:21 мин.). На френски език. Има много сладка снимка в него: Жан Рондо като малко момченце на ролкови кънки и вляво долу пише „Жан Рондо. Клавесинист.“ Можете да я видите от минута 2:35: https://www.youtube.com/watch?v=R_nXO0HPMfQ
Интервю на Emmanuelle Dancourt с Jean Rondeau и с Anne David, в предаването V.I.P на Католическата телевизия (www.ktotv.com, 7-5-2016, 52:24 мин.), само на френски и без субтитри. Първата половина на това видео е интервю с Ж. Рондо, втората - с певицата, китаристка и композиторка на песни Ан Давид, в което на моменти участва и Ж. Рондо, който е останал в студиото: https://www.youtube.com/watch?v=DYxG76RaoWI
Ето линк към редица аудиовидеозаписи на Жан Рондо: https://www.youtube.com/watch?v=vCaiJr-_rAo&index=1&list=RDvCaiJr-_rAo.
Има и много други в нета... Ако сте се заинтригували, можете да ги потърсите и намерите. А междувременно (между датата, в която качвам този текст в сайта си и деня, в който го четете) най-вероятно са качени още...
Към част 4/4: https://yavorkonov.alle.bg/семинари/жан-рондо/bach-imagine/vertigo/nevermind/