Концерт-събитие


Благодарен съм на изключителния ни флейтист Христо Христов (София, Берлин), че ме насочи още през пролетта към този концерт: Деян Гаврич – флейта, Георги Беломъжов – пиано, Ива Любомирова – флейта, Яна Михайлова – флейта, Явор Желев – флейта (състоял се снощи, неделя, 24 септември 2017, в камерна зала „България“ в София от 17.00 ч.).

Програмата бе:

Ервин Шулхов (1894-1942)
Соната
Allegro moderato
Scherzo allegro giocoso
Aria Andante
Rondo-Finale. Allegro molto gajo

Филип Гобер (1879-1941)
Трета соната а флейта и пиано
Allegretto
Intermède pastoral
Final

Пиер Макс Дюбоа (1930-1995)
Квартет за флейти
I. Fetes. Vivo e leggier
II. Passepied. Allegretto
III. Complainte. Andantino
IV. Tambourin. Allegro vivo

Отар Тактакишвили (1924-1989)
Соната
Allegro cantabile
Aria
Allegro Scherzando

Роберт Мужински (1929-2010)
Соната оп. 14
Allgro deciso
Vivace
Andante
Allegro con moto

Роден в Белград (1966), Деян Гаврич учи и завършва там като флейтист висше музикално образование, след което продължава образованието си в Есен. И така, от 30 години учи и работи в Германия – свирел е в различни оркестри, преподавал е на различни места. От 15 години е редовен (същински, истински) професор в Майнц http://www.blogs.uni-mainz.de/musik/40135450-2/

 (прекрасен град!, Я. К.).
Тези дни води и майсторски клас за флейтисти, в НМУ София. Благодарни сме на г-жа Ива Любомирова, на която в най-голяма степен се дължи това гостуване на проф. Деян Гаврич в София. Можех да напиша като заглавие „Гостуване събитие”.

Какво видях у (проф.) Деян Гаврич, чух от него, преживях чрез него.
Голяма вродена музикалност. Висока култура. Най-висок професионализъм, изграждан и практикуван десетилетия. Краен виртуозитет, най-фини нюанси. Безупречна интонация. Прекрасно фразиране. Разнообразна тонова култура (в резултат на дихателна и езикова техника). Може да свири (и) много силно, но не свири силно, освен в отделни моменти. Предпочита премерените динамики. Разполага звученето в тишината (принцип негов, смятам). На основата на всичко това, овладяно артистично освободено присъствие на сцената. И с подчертана (и отново да кажа: овладяна и внимателно дозирана!) игра и с (т.е. изразяване и чрез) езика на тялото, жестовете, лицето. А това се отразява неминуемо и ярко и на свиренето и интерпретацията, защото е изказ на състоянията на изпълнителя-интерпретатор. Като музицираш, даваш израз на емоциите и състоянията си и чрез лице и тяло, а това на свой ред дообогатява музицирането ти.
Държа пак да кажа: внимателно дозирано, като допълващо-интегрална част от изразителния „апарат“ на изпълнителя-интерпретатор, а не самоцелно (че и заместващо!; както казваше проф. д-р Димитър Христов, светла му памет, коментирайки съвременни диригентски практики: „Шоуповедение като диригентска техника“; именно празно, камо ли самоизтъквано шоуповедение няма у Деян Гаврич, слава Богу!).
Никаква простоватост, никаква агресивност. И никакви тикове (много е важно, защото е много показателно за вътрешното състояние на човека). Без пози на „скромно“ величие (и по-точно казано, на уж-скромничещо). А е страхотен! Чрез линка най-долу можете да видите колко естествено се държи в разговор (при това, интервю).

Музицира елегантно, стилно, богато, фино, изискано.

Не продава ширпотребски пози и поведения, подменяйки характеристиките на високото изкуство с тези на панаирджийските атракциони, запленяващи духовния плебс (разчитайки, че професионалните музиканти – и особено по-така културните от тях – ще се сдържат да споделят активно и публично – да не кажа, протестно – какво всъщност /не/ се случва на сцената; а и да го заявят...). 

Никакво крещене на сцената – в прекия или в преносния смисъл.

Колко съм щастлив, че заведох на този вълшебно хубав концерт цялото си семейство! Пак благодаря на Христо (Христов), че ме/ни прати на този концерт.

Прекрасен ансамбъл чухме и видяхме в квартета за флейти на Пиер Дюбоа, в който наред с Д. Гаврич музицираха великолепните ни флейтисти Ива Любомирова, Яна Михайлова и Явор Желев. Квартет от майстори!

Радвам се, че този концерт, който (поне според моите наблюдения) не получи подобаващата му се предварителна разгласа, се случи пред препълнена с възторжена публика зала – още от първата част на първата изпълнена соната. Възторжена и все по-възторжена с протичането на концерта.

Също толкова голяма радост за мен бе да видя и чуя великолепния млад пианист Георги Беломъжов, чиито музикантски и изпълнителско-интерпретационни качества и възможности отговаряха в най-голяма степен на тези на Маестро Гаврич! Наистина изключителен музикално-изпълнителски синхрон: и темпово-агогически, и метроритмически, и щрихово-тоново, и образно, и изобщо интерпретационно. Браво наистина!

В любопитството си отидох един следобед и на преподаването на Деян Гаврич в НМУ „Любомир Пипков” в София. Видях го и като чудесен педагог с усет, познания и умения и многогодишен опит, оттам и с прекрасен индивидуален подход към възпитаниците си. (Който си може, си може!) Мигновено преценява и съобразява индивидуалното у ученика си: способности, ниво на подготовка, характер, проблеми в репертоара… Изисква професионализъм, но го прави в приятелска атмосфера, без интимничене или назидателност.

Линкове към:
Интервю с проф. Деян Гаврич https://www.youtube.com/watch?v=exHcdrmCjgs.
Видеозаписи на Д. Гаврич https://www.youtube.com/channel/UCIX5cDejnVoObmLbmORE8YA.


София, понеделник - вторник, 25-26 септември 2017

____________________________________________

Текстът ми бе отпечатан в списание "Музикални хоризонти", брой 8 / 2017, стр. 7-8


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg