Жан Рондо (Jean Rondeau)


Семинар в 4 части

Част 1/4


Неотдавна (на 28-и януари 2017) постнах качения само ден по-рано видеозапис на първата част на ре-минорния концерт за клавир и инструментален ансамбъл от Й. С. Бах в изпълнение на вече много прочутия френски клавесинист Жан Рондо и негови колеги. От току-що издадения негов нов компатдиск "Бах. Династия" на Warner Classics: Erato (към която фирма Ж. Рондо има от 2014 изключителен договор и това е третият му диск – за тях и изобщо http://www.warnerclassics.com/jean-rondeau). Този запис, включващ концерти от Йохан Себастиан и от тримата му най-известни синове – Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел и Йохан Кристиан – вече е тиражиран и като винилова плоча. (Знаете, смятам, че плочите и грамофоните все повече се завръщат, поради недостижими за дигиталните технологии характеристики на аналоговия запис и възпроизвеждане.)

Давам линка към това видео и тук: https://www.youtube.com/watch?v=XcsfDxojdV8 (27-1-2017, 7:27 мин.).

Аз знам за Жон Рондо от 2-3 години, периодически проверявам в интернет какво има качено с него, слушам, преживявам, премислям... Сега взех повод от този рекламен видеоклип и отново търсих и търсих дълго и дълго. Намерих немалко видеозаписи, изслушах и изгледах всичко, водех си бележки – за самия мене си, интересно ми е защото, но и с идеята да предоставя (най-ценните) неща и на Вас, поне като споделяне и насочване.

И така, съставих (си/ви) един „портрет“ на вече изключително известния, уважаван, харесван, обичан, ценен съвсем млад френски клавесинист Жан Рондо. „Като взет от рок-група...“, четох не един коментар.

Едни го посочват и като новия Скот Рос (https://en.wikipedia.org/wiki/Scott_Ross_(harpsichordist)), други изтъкват сексапила му (наричайки го направо „секссимвол“), трети го определят направо като „извънземен“...

(Някои и не го харесват, по една или друга причина. Но това са малцина. Държа обаче да ги отбележа, за да дам колкото се може по-пълноценна картина на възприемането на Жан Рондо.

Например, обвиняват го в преднамерено бързо и самоцелно виртуозно свирене (ама го може, нали!, Я.К.), говорят за „механичен клавесин“ в/изпод неговите ръце...)

 

Наредих по мой начин „портретен пъзел“ на Жан Рондо – именно от „парчетата“ информация, които събрах от/за него от всичките тези материали, които намерих и изчетох/изслушах/изгледах (текстове, интервюта, коментари и пр.).

Опитах се както да подбера и подредя видеоклиповете, така и да събера в един текст наученото (от мен) от/за Жан Рондо. Да го „събера“, но и да му оставя характеристиката на един своего-рода „интервю-стил“ (без)порядък. За да се чете по-леко, по-свободно, по-приятно, именно защото звучи по-непосредствено...

Да имат и нашите студенти представа за стандарти, подходи, критерии, познания комплексни и познания конкретни, интереси, прицели, начини на работа, реализации, пазари... Да чуят, видят и преценят една такава съдба и кариера, как изглежда, как се представя, как се е случила преди това и как продължава да се развива – къде, всред какво, сред какви хора, институции, условия изобщо... Както и – съвсем не на последно място! – да прочетат, чуят и видят, забележат и осмислят неща, които аз съм "подминал"...

 

 

И така, Жан Рондо е понастоящем едва 25-годишен. Роден е в 1991 в Париж (https://en.wikipedia.org/wiki/Jean_Rondeau_(musician), https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Rondeau_(musicien)).

Учил е години наред при прочутата френска клавесинистка Бландин Верле (https://en.wikipedia.org/wiki/Blandine_Verlet), в Националната френска консерватория за музика и танц в Париж, а след това и в Гилдхол училището по музика и театър в Лондон (https://en.wikipedia.org/wiki/Guildhall_School_of_Music_and_Drama).

Освен соло клавесин, е учил още и орган*, и basso continuo, и камерна музика, и хорово и оркестрово дирижиране, и écriture musicale (дисциплина, обхващаща правилата и стиловите характеристики за написването на западната класическа музика, предметът включва хармония и контрапункт, полифония), че е и... класически, а и... джазов пианист (основава и групата Note Forget, вж тук от минута 7:10: https://www.youtube.com/watch?v=7BSr53l28v0).

    * Защото почти всички (големи) клавесинисти от епохата са били едновременно и органисти, и клавихордисти... Защото са били всъщност клавиристи.

Посещава и множество майсторски класове.

Интересува се и от философия и психология.

В 2012 едва 21-годишният тогава Жан Рондо е удостоен с първата награда на Международния конкурс за клавесин в Брюж, Белгия (Concours International de Clavecin de Bruges https://en.wikipedia.org/wiki/MAfestival_Brugge#Harpsichord_competition, https://fr.wikipedia.org/wiki/Festival_de_musique_ancienne_de_Bruges).

Лауреат е и на други престижни международни конкурси за клавесинисти.

Високо оценен е от France Musique за неговите “зрялост, баснословна техника и оригиналност“*.

 

Оставям настрана дали и доколко ми (и ви) е симпатичен този млад човек. В това число и поведенчески. Още повече – нека и тук го заявя – не идеализирам никого. (Казвам това, защото вече бях запитан: „Ама наистина ли ти е симпатичен този? Гледай го как се държи! Че се и чеше непрекъснато.“) Симпатията или несимпатията, това си е моя/ваша/тяхна... – лична работа. Интересува ме безспорно високото му професионално ниво – интелектуално, музикантско, инструментално и интерпретационно, което искам да „експонирам“ с този „quadro“ дистанционен семинар.

Признавам, че ме впечатлява и поведенческият му театър – нещото, което напоследък трафаретно наричаме „PR“. И в това отношение има много какво да се прецени и какво да се вземе. Особено като се вземе предвид, че Жан Рондо иска да разшири (в това число и сред младите) съвсем не толкова силния интерес към клавесина в съвременна Франция (сам споделя това) и явно търси пътища и „мостове“ към тази публика...

 

Две клавесинни пиеси в изпълнение на Жан Рондо:

Domenico Scarlatti (1685-1757, https://en.wikipedia.org/wiki/Domenico_Scarlatti) – Sonata K.141 (2012, 3:45 мин.) https://www.youtube.com/watch?v=1yyBP3t7g90

Antoine Forqueray (1671-1745, https://en.wikipedia.org/wiki/Antoine_Forqueray) – „La Portugaise“ („Португалката“), (2012, 3:56 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=nLvVVSGr2uU

 

Жан Рондо започва да свири на клавесин на 6-годишна възраст. Именно при Бландин Верле. След като 5-годишен чува по радиото клавесин и се влюбва в звука му, без да има каквато и да е представа какъв е този ниструмент, как изглежда, как звукоизвлича... Любов от пръв поглед, по-точно казано – от първо чуване :)

Ж. Рондо казва, че слуша много музика – че си купува ежеседмично толкова много дискове, че направа се разорява. Джаз, рок, барок, класика... А имал и много плочи, касети и дискове при родителите си. Бил направо малко като музикален булимик!

Ж. Рондо, вече известен и като пианист и джазмен, подчертава, че трябва да владееш нужното своеобразно "равновесие"при преминаване от свиренето на клавесин на свирене на пиано, своеобразното превключване на мозъка. Особено ценял при свиренето на пиано възможността за импровизация, не само тази в джаза, но импровизацията изобщо, много важен "бранш" в музиката, от 3-те взаимодопълващи се: наред с другите 2: интерпретацията и композицията. На клавесин свирел "написана" музика, на пиано импровизира джазово, в което е пълен с идеи... Принципно така, двете неща се взаимодопълвали обаче, началата на импровизационност преминавали и в свиренето му на клавесин на "написаната" музика. В джазовото си импровизиране на пианото ценял особено аспектите на подсъзнателното. Автор и на "буклетите" към дисковете си, Ж. Рондо пише много интересни разсъждения върху свиренето (си), които няма да преразказвам тук, само ще отбележа особено внимателното му отношение и към смисъла на тишината в музиката и музицирането.

 

Жан Рондо подчертава, че при звукозаписа на клавесин трябва много добре и точно да се подберат микрофоните, броят им, видът им, разположението им, за да се „заснеме“/запише точно както трябва. А не да се разчита на последваща обработка на звука, която трябва да е минимална.

 

Малко от историята на клавесина:

Клавесинът (почти*) изчезва от употреба през 19-и век. По редица причини: появата и все по-голямото разпространение на пианото, съответно стиловите и жанрови промени в музиката (първите пиана са от 1715 и инструментът търпи голяма и интересна еволюция, съответно и звученето му е много различно...). По исторически и политически причини: клавесинът е символ на аристокрацията и след Великата френска революция от 1789 на него е гледано като на лош символ на Стария режим...

     *От Кенет Жилбер знам, че Менделсон е имал клавесин, Шопен е работел и на клавихорд...

Клавесинът се появява отново в началото на 20-и век, но като тогавашен вариант на инструмента (клавесин на 20-и век, клавесин тип Ванда Ландовска https://en.wikipedia.org/wiki/Wanda_Landowska – съчетава вече достигнатата технология и стандарти на производство на рояла с клавесинното звукоизвличане https://en.wikipedia.org/wiki/Wanda_Landowska#/media/File:PleyelGrandModeleDeConcert.JPG : клавиатура подобна на тази на рояла, много регистри, много педали, но всичките тези струни, които натискат чрез „магарето“/моста резонаторната дъска, я затискат и звукът е беден: основна причина в средата на века клавесинистите да се обърнат към стария тип инструменти и към производства на клавесини реплики на стари инструменти или съчетаващи характеристики на 2 или повече старинни инструменти, или създадени от майстор, който обаче работи по начина, по който се е работело в старото време...).

 

И така, досега Жан Рондо има записани и издадени 3 свои компактдиска (все към Warner Classics: Erato):

1. BACH IMAGINE (27 януари 2015), с музика от Й. С. Бах

2. VERTIGO (19 февруари 2016), с пиеси за клавесин от Жан-Филип Рамо и Панкрас Руайе

3. DYNASTIE: BACH CONCERTOS (24 февруари 2017), с концертите за клавир и инструментален ансамбъл от Й. С. Бах и от тримата му най-известни синове – Вилхелм Фридеман, Карл Филип Емануел и Йохан Кристиан (тези записи са и като CD, и като винилова плоча)



5 февруари 2017, 12:30 ч.


___________________________


PS Същата дата, 18:30 ч.: бях забравил, че Жан Рондо бе в София за концерт през есента на 2013. Благодаря на нашата студентка Александра Гаджева (https://yavorkonov.alle.bg/обичам/нбу-защо/), изчела веднага този семинар, че ме подсети с месидж: http://culturecenter-su.org/?p=2009http://www.kultura.bg/bg/article/view/21345



Към част 2/4: https://yavorkonov.alle.bg/семинари/жан-рондо/bach-imagine/


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg