Срещи с Андраш Шиф

Срещи с АНДРАШ ШИФ (род. 1953, един от най-големите съвременни пианисти)...


(Става и за 24 май, празника…)



Преамбюл 1

Убедено смятам (просто съвсем го РАЗБРАХ)…

 

…откакто – отдаавна, от 90-те години на миналия век – започнах да се занимавам (професионално музиколожки) с ПРЕВОДИ от чужди езици на български, т.е. с изграждане, чрез българския език и чрез кирилицата, на „ИСТОРИКО-КУЛТУРАЛНИ МОСТОВЕ“ между различни времена, хора, манталитети (задача понякога трудна до невъзможност…

/ …отделно е въпросът за несъществуването – в семантичен план! – на „ЕДИН И СЪЩИ“ ТЕКСТ (макар и един и същ „черно на бяло“ изписан) ЗА РАЗЛИЧНИТЕ МУ ЧИТАТЕЛИ, че и за единия и същ читател в различни негови моменти, състояния, етапи…; какво остава и за преводите!...;

…аналогично и за музикалните творби и интерпретации и за какво ли още не… /

 

…че проникването на висока чужда култура в НАЦИОНАЛНА (особено на малки народи) я обогатява безспорно (поне според такива като мен) и извисява наново, вече като до/обогатена национална И (В ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН) СВЕТОВНА. А ползвам най-вече кирилицата – славянската писменост (както обичайно е определяна…, макар и ползвана и в Монголия, а и от други хора с най-различен етнически произход). А който от студентите иска – и не само от тях – би могъл да НАПИШЕ един вече свой текст НА КИРИЛИЦА, според чутото, видяното, разбраното, почувстваното от тези срещи с АНДРАШ ШИФ. И да обогати образователно и културално и себе си, и нас – т.е. своята и нашата национална култура. Така че е наистина точно и пълноценно за Празника 24 МАЙ, смятам, срещането с Андраш Шиф.

 

(Оставям настрана трудните за отговор въпроси дали българин, пишещ на кирилица на друг език – да речем на руски – е част от българската национална култура? Че и дали живее предимно в България или предимно в Русия, че и като пише на латиница в нета… :) А на език, ползващ латиница? А на език, ползващ и латиница, и кирилица – сръбският, например? А ако пише на английски, например, и е издаден на английски и после преведен от друг преводач на български на кирилица?... Май край няма…)

 

Да, националната култура – при цялата трудност да бъде дефинирана – НЕ ИЗБИВА ОТ ПОЧВАТА (и особено от КАМЪНИТЕ) на територията… (От камъните е съвсем невъзможно.) От „почвата“ вече да избие – може, но трябва отнякъде да дойде семенцето, семенцата… (Няма да влизаме в спора за първичността на яйцето или кокошката – той е решен, отсъден великолепно и категорично от Пурко в „Господин за един ден“ https://www.youtube.com/watch?v=NocUcZ7zjXs.) Та тя, НАЦИОНАЛНАТА култура, е, в най-добрия случай, променена специфично, дай Боже и ОБОГАТЕНА от НАДАРЕНИ хора от съответното население (което може да е съставено от представители на различни народности), след като по един или друг начин е навлязла или е била (при)внесена всред него, поета, усвоена, променена малко или повече…

 

* * *

 

Преамбюл 2

От много време вече, като искам да си КАЛИБРОВАМ КРИТЕРИИ, да чуя НАИСТИНА СТОЙНОСТНИ ОСМИСЛЯНИЯ, а и факти, преди и заедно с тях, да си „сверя часовника“ (както казваше и Константин Станкович, светла му памет!), отивам да си поговоря с... големи световни музиканти. Как „отивам“? Като реша с кого – а то обикновено става „от само себе си“ в хода на някакви случвания – и потърся и намеря, изслушам и изгледам интервюта с тях или техни монолози. Ето например с АНДРАШ ШИФ (р. 1953): свирил толкова много Бах (най-великия и за него композитор, №1), Доменико Скарлати, Йозеф Хайдн, В. А. Моцарт, Л. ван Бетховен, Ф. Менделсон-Бартолди, Франц Шуберт, Роберт Шуман, Пьотр И. Чайковски, Бела Барток, Леош Яначек...). Само пълния цикъл от 32 сонати на Бетховен го бил изпълнил поне 27 пъти! Обикалящ професионално къде ли не по света (концерти, записи, преподаване...) и живеещ основно в Лондон и Флоренция. В паралел с огромния му репертоар и опит (професионален и изобщо културален и човешки) ми е и много спокойният и бавничък дори начин, по който реагира и говори...

 

Само ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА на (хора като) АНДРАШ ШИФ като вземем предвид: иврит (естествено!), унгарски (естествено!), немски (почти естествено…), английски (няма как да не е „естествено“), италиански и френски (както чувам по произнесени изрази и думи), руски (задължителният чужд език в училище в неговото детство в Унгария)… Колко станаха дотук езиците, които знае и ползва (минимум)? Поне 7 (седем), нали. Има ли нужда от коментар?

Затова, за който поиска, „предлагам“ СРЕЩИ с АНДРАШ ШИФ в период от 10 години (2010-20); повечето от тези видеа съм гледал през годините, но неотдавна, покрай един филм на Шиф за Шуберт, който гледах/ме отново за час по „История на музиката“, се насочих пак към А. Шиф и открих и нови интервюта с него, които не бях гледал… :

 

* * *

 

Ето прекрасния филм на/с Андраш Шиф за Франц Шуберт, BBC, 1997, 50 мин

Schiff András filmje Schubertről - András Schiff tells about Schubert

https://www.youtube.com/watch?v=G4R-qf6E7XI

 

2009

András Schiff Explores Haydn - Lecture Part 1 44 мин

https://www.youtube.com/watch?v=CxAJ3IjULKU

András Schiff Explores Haydn - Lecture Part 2 40 мин

https://www.youtube.com/watch?v=C_hQ6JzCcR8

András Schiff Explores Haydn - Lecture Part 3 31 мин

https://www.youtube.com/watch?v=z3seKkwv8W0

https://wigmore-hall.org.uk/podcasts/andras-schiff-explores-haydn

 

2010, 29 min

In April 2010, András Schiff performed works by Bach, Haydn and Mozart as conductor and soloist in a concert by the Berliner Philharmoniker. He met for a chat with Jonathan Kelly, principal oboe of the orchestra.

Много интересни звуко-цветови асоциации!

https://www.digitalconcerthall.com/en/interview/321-4

 

2013, 28 min за Й. С. Бах. И особено за клавирната музика на Бах и изпълнението й на… различни клавири, в това число и на съвременния роял, инструмента на Андраш Шиф, без ползване на педал, с изключение на един единствен тон, в педална фуга – ми минорната от ДТК1 – но задържан със средния педал, не със силния… Защото смята, че ползването на силния педал размазва, замъглява звученето, яснотата на полифонията, руинира различимостта на гласоводенето… Ама Правилото № 1 не било „без педал!“, и именно: „Яснотата, на първо място!“

https://youtu.be/MhDFq_MrOcE

 

(Тук си позволявам да вмъкна „в паралел“ – в предаване със същия водещ – подобно интервю, също на темата Й. С. Бах, с друг сънародник на Андраш Шиф – Мъри Перая. Ама водещият не е някой журналист „наш човек“, дето е слушал „Битълс“ и „Ролинг Стоунс“ и „Пинк Флойд“, моите уважения, разбира се!, но дотам, а е Арик Варди (Arik Vardi) от Тел Авив (Израел) – професионален музикант – класически пианист, педагог, композитор, диригент… Страхотно интересни и вълнуващи разговори между изключителни евреи музиканти и културали! И нито един крясък, в разговора! „Уау, бау!“ – off that. Нито „лъщени“ усмивки и физиономии… И усмивки тип „моето куче в последния миг, преди да те ухапе“ :) , които трябва да показват колко си добре и успял!

Мъри Перая свири Бах спокойно с педал, като дори се аргументира – съвсем логично! – с това, че всеки един орган в църква е постоянно „на силен педал“ от… реверберацията в акустиката на църковната сграда…)

Murray Perahia on Bach 29 мин

https://www.youtube.com/watch?v=iBKA6sgLnO0

 

Андраш Шиф в разговор със Стюарт Исакоф (писател, пианист и композитор от Бруклин, лектор къде ли не из САЩ и Европа) 2012, 14 min (кратък вариант) Отново в центъра на разговора е Й. С. Бах. Кой е подходящият за свирене на клавирните му творби инструмент? Как да се фразира? Как да се определи темпото? За (спорната) характеристика на всяка от тоналностите… За Бах, който прехвърля един концерт от инструмент (цигулка) на друг (клавир), сменяйки тоналностите –от ми мажор в ре мажор, вече с други нотни трайности, вече и с нова оркестрация… претворява.

„Много от композиторите не знаят да бъдат икономични. Приказват твърде много!“, А. Шиф, в паралел с Бах, който знаел да каже МНОГО в малко време и изчистена фактура, без нито една-единствена излишна нота… И че дори да вземеш от музиката му една-единствена нота, ще нарушиш нещо есенциално… (За разлика от…) И у когото постоянна секуларното и сакралното (светското и духовното, верското) „вървели ръка за ръка“… Например танцовите протичания във Високата меса… И как Бах никога не избирал лесния път, лесния начин… Кой е верният инструмент (клавирен) за Бах? Невъзможен за отговор въпрос. Е, „Италианският концерт“ и „Голдберг вариациите“ са за двумануален клавесин…

При липсата на указания в нотите на Бах за фразиране, трябва да ползвате въображението си, но въз основа на познания за стила…

Защо трябва да свирим транскрипциите, например на Лист, ако обичаме Шуберт? Те напълно РАЗРУШАВАТ Шуберт. Ако обичаме Шуберт, свирим Шуберт – или акомпанираме певци, пеещи песните му…

„Й. С. Бах е и много земен. Един от нас. Най-добрият от нас, но един от нас.“

„Бах като преподавател… Първо, той е можел перфектно да свири всичките си творби… Учениците му – децата му, другите ученици…, били са малък кръг, затова прекрасно са знаели какви са му изискванията, за да не се налага да слага указания в нотите си… Мисля, че би бил изключително изненадан, че свирим музиката му днес, защото съвсем не е пишел за Вечността… Като високо религиозен човек е смятал, че Бог му е дал талант и съответно той трябва да пише, да си изпълнява дълга към общността… Трябва да пише по една кантата за всяка неделя и ги е пишел толкова добре, колкото е можел…“

2013, 30 min (продължителен вариант)

https://vimeo.com/48549533

2013, 15 min (съкратен вариант)

https://vimeo.com/48550409 , https://youtu.be/KbJI-tP6tNA

 

András Schiff explains Bach (на немски!, но могат да се пуснат английски субтитри, така че си поприпомних немския, доколкото съм го учил…  )

2015, 34 min

https://youtu.be/0SclAUqaj2Q

 

2016, 1:24h

Sir András Schiff im Gespräch mit Prof. Dr. Bernhard Appel über Robert Schumann (на немски)

https://www.youtube.com/watch?v=T4ZcdrrjLSc

„Интернационализмът, или да го наречем глобализация, е навсякъде около нас. Носи редица предимства, но не и за музиката, мисля аз. Ето по отношение на оркестрите: целият този процес започна от Америка, но стана обичаен и в Европа. Да вземем за пример един от най-добрите оркестри в света, Берлинската филхармония. Наистина нищо немско повече няма в нея, защото в нея вече почти вече германци. В оркестъра са представени поне 35 националности: корейци, китайци, японци, от време на време унгарец или французин. Те са забележителен международен ансамбъл, но нямат собствен характер и профил. В този смисъл, оркестрите навсякъде по света постепенно започват да си приличат един на друг, и това не е добре. Защото един оркестър трябва да има местен привкус, местен стил, точно както бе в миналото в Берлин, или в Прага с Чешката филхармония… и във Виена. Същото нещо се случва тук и техният локален стил изчезва, понеже постепенно се интернационализират.“ И следващи много интересни разсъждения и констатации за оркестри и общества… И въпросът не е до националности, а до това, кой чий възпитаник е, съответно чии традиции отразява и продължава, и озвучава… Говори и за това, че Будапещенският симфоничен оркестър (с диригент неговия почти връстник Иван Фишер, от същата народност като него) свири бахови хорали преди репетиция, също както той (А.Ш.) свири сутрин бахови творби и преди, и след закуска, вместо пръстови упражнения и гами…, нещо и като молитва или ритуал всъщност, който ти помага да си прочистиш духа и цялото тяло, дори и физически. След което оставащият ден ще бъде наред. Тези бахови хорали прочистват слуха и душата ви и след това спокойно можете да започнете същинската репетиция. И за това, че било много хубаво да се спортува, както и да се пее в хор или свири в оркестър. Само че не могат да се сравняват нещата, защото в изкуството не се налага, не трябва да защитаваш някого или побеждаваш, както в спорта, поради което и явяването на конкурси не е добро нещо, защото и към изкуството не може да се приложи единен критерий – един харесва едно, друг друго…

 

2019, 15 min

https://youtu.be/0IWRCj8FwwU

Разговор на Сър Андраш Шиф с Джеймс Мадисън Кокс, водач на корните в Израелския филхармоничен оркестър

Поне 27 пъти бил изпълнявал пълния цикъл от 32 сонати за пиано на Бетховен – и всеки път, като ги преговарял, сякаш започвал да ги учи отначало, винаги откривал нови и нови прекрасни и интересни неща, всеки път се питал за едно или друго, как досега не го е забелязал… И много други ценни и интересни споделяния и в този разговор… За Бетховен като композитор и творчество, в различните му жанрове и аспекти… И съответно за интерпретациите му… И за музикалната култура на Унгария и унгарците. Джордж Сел, диригента, за когото Андраш Шиф казва, че не е сигурен от какъв произход е, проверих, също е от еврейски произход – но от родители, приели католицизма…

За различни пиана и рояли, марки, производства, епохи, характеристики, автори и предпочитания, както и неговите собствени…

Много интересно интервю! И искрено, мисля. Чувам го, защото. И чувам Я. Почтеността.

Чуйте го, ще научите различни и много интересни неща.

2020, 50 min

https://youtu.be/9oLa_0JlH38

 

 

Ето и майсторски класове на Андраш Шиф:

 

András Schiff / Piano Masterclass / Student - Itai Navon / Jerusalem Music Centre, 2012, 43 мин

https://www.youtube.com/watch?v=Ic96OScwQOk

 

Sir András Schiff Masterclass at the Royal College of Music, 2013, 3 часа

https://www.youtube.com/watch?v=85KJkpbh_us

 

Andras Schiff Piano Master Class - Ilya Laskin, 2015, 57 мин

https://www.youtube.com/watch?v=YxDBgDiAmls

 

Sir András Schiff Piano Masterclass at the RCM: Martin James Bartlett, 2016, 1 час

https://www.youtube.com/watch?v=IzTdpTHIgkc

 

Masterclass with Andras Schiff at Wigmore Hall-- Schumann Fantasie in C Major, Op. 17, Julia Hamos, 2017, 1:11 ч.

https://www.youtube.com/watch?v=ZisV4IEUE7I

 

Има и още записи от майсторски класове на Андраш Шиф, в интернет… Намират се лесно, само е въпрос на желание.

 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg