За Е.Т.А. Хофман и "Хофманиада" на Ст. Соколов


Е. Т. А. ХОФМАН (1776-1822) – юристът, МУЗИКАНТ, ПИСАТЕЛ, художник… и изключителният руски куклен анимационен филм „ХОФМАНИАДА“ на Станислав Соколов („Гофманиада“, 2018): https://gidonline.eu/3681-gofmaniada.html

(Из преподаването ми в НБУ, в частност по дисциплината GENB040 „Музика, култура, изкуство“…)

 

Един ден преди няколко месеца не бях се сетил, че е национален празник. Станахме сутринта, закусихме и седнахме пред компютрите за дистанционно училище – и няма! И няма, и няма… И тогава СЕ РАЗБРА, че … , национален празник, неучебен ден. И колко добре ни дойде! Супер учебен-КУЛТУРАЛЕН и УДОВОЛСТВЕН ден го направихме за – и с – Андрей. Именно благодарение на Е. Т. А. Хофман и „Хофманиада“. Прочетохме изцяло „Златната делва“ https://chitanka.info/book/7167-prikazki и изгледахме филма…

(Следващият по-долу текст почти не е редактиран.)

 

Припомням за Ернст Теодор Вилхелм/Амадеус Хофман (1776-1822, +46 г.). Почти връстник на Л. ван Бетховен (1770-1827, +56 г.), 6 години по-млад от него и 5 години по-рано от него починал...

Повлиял Едгар Алън По, Николай Гогол, Чарлз Дикенс, Шарл Бодлер, Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Михаил Булгаков, Алфред Хичкок. Но и колко много още други, знайни и незнайни (то е въпрос и кой за кого е знаен или незнаен, нали).

Приживе Хофман не бива високо оценен от немската литературна критика – тя предпочитала „сериозния, дълбокомислен“ романтизъм, без сатира, сарказъм, ирония…

Потомствен юрист (роден в Кьонихсберг, днес Калининград, в семейството на кралски пруски адвокат), Е. Т. А. Хофман завършва право, като на всяко от 3-те му образователни нива взема изпитите си с отличен успех. След това работи като държавен служител (съдебен чиновник), който по цял ден пишел рапорти и заповеди... (С което обаче финансово осигурявал дейностите си на музикант и човек на изкуствата, сами по себе си отвеждащи го към бедност и бедствия…) Счита себе си най-вече за МУЗИКАНТ. Свири от 5-годишен, става наистина виртуозен пианист и органист…  Още и: критик, композитор. В 1805 сменя третото си лично име Вилхелм на Амадеус, като Моцарт…

И наистина има прекрасни произведения: например симфонията му, неговото „Miserere“ (великолепно!!)… Смятам, че е НЕСПРАВЕДЛИВО не(до)оценен като композитор. В творбите му чувам отгласите от епохата: Моцарт, Бетховен също, Менделсон, защо не и Хайдн, преди това, а и Шуман… Чета в коментари, че като композитор бил класик, но като писател – романтик (че и късен романтик!). И то какъв романтик, колко фантастен („автор на фентъзи и хорър“, чета тук и там)! Но защо като композитор да е „класик“, като можем да считаме Моцарт в последните си симфонии също за романтик? И тук ще кажа: научете „етикетите“, но може би ще е по-добре да не ги ползвате – и особено вътрешно в себе си. Те улесняват „класификациите“ и показността на „правилни(те)“ познания, но всъщност са много недостоверни и подвеждащи.

Припомням Johannes Kreisler, от новелите на Хофман, а и негов псевдоним като музикален критик (например) и изобщо негово alter ego („другото аз“). И припомням и „Крайслериана“ на Роберт Шуман (за пиано, 8-частна, оп. 16, 1838).

И така, държавният служител юристът Е. Т. А. Хофман е тъй надарен за музика, живопис, писателство… Но не само за живопис – прави и много язвителни карикатури, включително на началници и колеги, което му донася големи неприятности, като загуба на служба и преместване в други градове… Вж чрез Goggle „E. T. A. Hoffmann drawings / peintigs“

Повече биографика например оттук: https://de.wikipedia.org/wiki/E._T._A._Hoffmann, https://en.wikipedia.org/wiki/E._T._A._Hoffmann, https://fr.wikipedia.org/wiki/Ernst_Theodor_Amadeus_Hoffmann , https://www.24chasa.bg/Article/274485. Още един хубав биографичен материал за Е. Т. А. Хофман (на английски): http://scihi.org/eta-hoffmann-fantastic-stories/. Още материали за Е. Т. А. Хофман на немски: https://www.lovelybooks.de/autor/E.-T.-A.-Hoffmann/, https://www.youtube.com/watch?time_continue=29&v=LmHUJOqNNeY&feature=emb_logo.

 

И СЕГА: за кукления анимационен руски филм „ГОФМАНИАДА“ (2018):

Филмът е заснет по мотиви от „Златната делва“, „Пясъчният човек“, „Лешникотрошачката и Мишият Крал“ и „Малкият Цахес“, но и по мотиви от дневници и писма на Хофман, от които се разкрива какъв е бил неговият живот на служител.

„Златната делва“ изчетохме изцяло с А., подготвително за филма. И слушахме много музика от Хофман.

Апропо, Андрей Тарковский (https://bg.wikipedia.org/wiki/Андрей_Тарковски) имал планове да снима своя Хофманиада (като продължение на „Зеркало“, „Огледалото“, автобиографичния си филм (https://www.youtube.com/watch?v=CYZhXm02kN0)…, https://www.litfund.ru/auction/198s1/302/, http://libelli.ru/1917mya/tarkovan.htm, http://tarkovskiy.su/texty/scenarii/Hoffmanniana.html, http://tarkovskiy.su/texty/scenarii/Hoffmanniana02.html – би било ДОБРЕ някой да преведе на български сценария…, нека не съм аз…

РЕЖИСьОРЪТ на „ХОФМАНИАДА“: https://ru.wikipedia.org/wiki/Соколов,_Станислав_Михайлович, https://en.wikipedia.org/wiki/Stanislav_Sokolov

 

За „Гофманиада“ създават повече от 100 (сто!) оригинални кукли. За някои герои има по няколко кукли, например за самия Хофман: като дете, като млад музикант, като писар, като известен музикант, капелмайстор… Че и ту в състояние на криза, ту във въодушевление… А в различни роли и състояния (съответно смяна на глави и костюми) са и повече от 10 други кукли. Така че общо броят им става около 150. При това, всяка кукла е направена НА РЪКА! Предимно от… стоматологични материали, за лицата (Стадонт, Стомафлекс). За всяка от куклите, дори и за „епизодичните герои“, отива поне по месец работа! И не само куклите – и всичките декори са правени на ръка. Уникален куклен пълнометражен анимационен филм!

Наистина СТРАХОТНИ ФИЗИОНОМИИТЕ СА НАПРАВИЛИ НА КУКЛИТЕ!

Филм за тези, които не толкова искат да се развличат, но да РАЗМИШЛЯВАТ…

Станислав Соколов подчертава, че всеки пълнометражен анимационен филм се прави за поне около 5-6 години… А „Гофманиада“ се правела на части, че и в години на криза…

Пилотен 20-минутен филм бил направен през 2006 година. Че и за да се види, държи ли вниманието на зрителите подобен куклен филм. Че и за пълнометражен. От пилотния филм само някои сцени влезли в големия филм. После направили първия 30-минутен епизод, „Хофманиада“, част първа: „Вероника“ (2010). След това и втората част, „Хофман и тайните на часовникаря“ (2018). И накрая сглобили големия, „дългометражния“ вариант (78 минути). Режисьорът е доволен от крайния продукт, но подчертава, че този начин на направа съвсем не е (бил) най-продуктивният: всичките тези години, с всичките тези прекъсвания (например за по 2 и 3 години) водели до промени в екипа…

Ескизите за куклите (проектите за тях, рисувално) създава Михаил Шемякин https://ru.wikipedia.org/wiki/Шемякин,_Михаил_Михайлович. Но творческата група на режисьора Станислав Соколов е тази, която доуточнява създаването на куклите и им вдъхва живот.

Сценаристи на филма са Станислав Соколов и Виктор Славкин. Основните аниматори са Алла Соловьёва и Ольга Панокина. Озвучен е от Владимир Кошевой, Алексей Петренко, Павел Любимцев, Александр Леньков, Вячеслав Полунин, Анна Артамонова, Николай Кондрашов, Наталия Фиссон, Анвар Либабов, Александр Ширвиндт. Композитор е Шандор Каллош.

Разбира се, не минава без компютърна обработка на звук, изображение, специални ефекти.

Най-сложното било, че в тези 15 години ръководството на Студията („СоюзМультфильм“) се сменило… 8 (осем) пъти. С което се сменяли и разбирания, концепции, подкрепи… Спирало се и производството на филма, но създателите му продължавали да работят, дори и в периоди, в които не получавали заплата…

При това бюджетът на филма бил някаква хилядна от американските бюджети за подобен филм…

Филмът имал множество варианти – сигнални, работни, на части…

Режисьорът споделя, че вижда филма все по-актуален за съвременните ни условия на живот. Неща, разказани от Хофман преди 200 години, са валидни и за нас днес… Ето, казва, и днес в Москва се появиха такива изкуствени девойки – а и младежи, честно казано. Хофман е смятал, че това е нещо свръхфантастично – а то днес е реалност, свръхактуална тема. И това раздвояване на личности и поведения (разтроявания, разчетворявания, „размноготворявания и претворявания в мислене и поведения, „според зависи“, както казват…, Я. К.).

Преминаването от реално във фантастно – може би се е дължало и на халюцинации у Хофман? (припомням, че Е. Т. А. Хофман умира от сифилис, като в последните си години се обездвижва постепенно, така че в последните си месеци е вече парализиран, диктува на жена си…) А и ранното му пристрастяване към алкохола, както съм чел…

Жена му го надживява с цели 37 години, умира в мизерия…

Филм за филма, по който се работи повече от 15 години! (Та даже 17 – от 2001 до 2018.) (Но рекордът по многогодишно създаване е на анимационния филм „Шинел“ на Норштейн по Гогол, вече 40 години и още не е завършен.) https://www.youtube.com/watch?v=BPfH_yZCWDg

В момента в Москва имало няколко десетки студия, които правят най-различен вид анимация…

Трейлърът на „Гофманиада“ (2016?), на руски: https://www.youtube.com/watch?v=M5wt2gTNtH4 и на английски https://www.youtube.com/watch?v=qQsnKt426rY

Разговор със Станислав Соколов за филма: https://www.youtube.com/watch?v=vwkaf2rb17A.

И още едно видео с режисьора на филма за филма: https://www.youtube.com/watch?v=P4lkWEx_9OY .

 

Текстово интервю с режисьора: https://eksmo.ru/interview/rezhisser-gofmaniady-stanislav-sokolov-mne-govorili-chto-dlya-ekranizatsii-u-gofmana-podkhodit-tolko-ID4401973/ . И още едно:

https://www.youtube.com/watch?v=P4lkWEx_9OY

 

 

МУЗИКА от Е. Т. А. ХОФМАН:

 

Увертюрата на операта му „Ундина“: https://www.youtube.com/watch?v=iz8ZwPOjkFU

Квинтет за арфа и струнен квартет в до минор: https://www.youtube.com/watch?v=lpJczETk_GI

Sonata for Pianoforte No.1 in A major: https://www.youtube.com/watch?v=eF04bCnNndA

Sonata for Pianoforte No.2 in F minor: https://www.youtube.com/watch?v=qBWEtpag8ro

Клавирсоната 3 във фа минор: https://www.youtube.com/watch?v=1ZcG70B3QQo, https://www.youtube.com/watch?v=aKoAp8_CyUI

Sonata for Pianoforte No.4 in F minor: https://www.youtube.com/watch?v=vZ_wDHFt9X0

Клавирсоната 5 в до диез минор: https://www.youtube.com/watch?v=QtDQTbdx1D8

Голяма пиано трио в ми мажор – прекрасно!: https://www.youtube.com/watch?v=9hHLFmuxoIs

Симфония в ми бемол мажор (1806), чудесна: https://www.youtube.com/watch?v=o0lzi78auvk

Miserere (много хубава музика – е, напомня много на „Реквиема“ на Моцарт, но – прекрасно!): https://www.youtube.com/watch?v=OIO4ZIDduDo

Dirna (мелодрама, 1809): https://www.youtube.com/watch?v=9yznXGQ_9ZE


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg