Балдасаре Галупи и руската музика



(Този текст е допълващ към текста ми за "Верски(те) песни" на Стефан Драгостинов https://yavorkonov.alle.bg/публикации/верски-стефан-драгостинов/)


Балдасаре Галупи (1706 – 1785) е роден на остров Бурано във Венецианската лагуна (поради което го наричали и Il Buranello). Баща му бил бръснар (и цигулар). Синът обаче става Капелмайстора на Капелата на Дожите и на катедралата Сан Марко! В кариерата му са знаменити периодите му във Виена, Лондон, Санкт Петербург. Остава в историята като един от най-ярките представители на галантния стил. Наред с имена като Глук, Доменико Скарлати, Карл Филип Емануел Бах. Държа да отбележа и съвместната им работа с Карло Голдони, успеха им в областта на комичната опера в драма джокозо стила; добиват – днес бихме казали „световна“ – всеевропейска известност и признание.

Галупи, поканен от Екатерина Велика за придворен композитор и диригент в Санкт Петербург (по съвета на италианския херцог Сера-Каприола), въпреки първоначалното си силно нежелание, но получил изклучително високо възнаграждение и обгрижване (огромната заплата от 3,000 рубли плюс още 1000 рубли за подобаващи условия на живот, съответен апартамент и карета с екипаж), заминава за северната руска столица.

Никак не бил очарован от руските музиканти инструменталисти. С които, казват, се държал грубо („по венециански“) на репетииците (ругаел, обиждал ги). И обратно, чел съм, че бил силно впечатлен от руския хор, дори бил заявил, че в Италия никога не бил чувал такъв хор.

След като поставя на сцената на Петербургския театър своята опера „Изоставената Дидона“, щедростта на императрицата го обсипва и с кадифени дрехи, бродирани със злато, самурена шапка и маншони, а след второто представление – и златна кутия за емфие, обсипана с диаманти (на стойност няколко хиляди рубли; ТОГАВАШНИ РУБЛИ!). В Санкт Петербуг Галупи написва няколко опери и кантати. Дава (ежеседмични?) рецитали като клавесинист, както и с оркестър.

Екатерина Велика поставя на Галупи и задачата да полифонизира по западному руската църковна музика. Галупи налага в Русия жанра „Духовен концерт“ (Concerto spiritualе, по текстове от Псалмите и Новия Завет), изпълняван в светски зали, когато музиката е с инструментален съпровод. Сакралният руски духовен концерт ОБАЧЕ не предполага инструментален съпровод, защото в православната църковна музика не се допускат инструменти. Галупи написва поне 15 такива акапелни (хорови, без инструментален съпровод) творби върху руски текстове. Пазят се в Руската държавна библиотека в Москва. Решаващи музикални композиции за последващото развитие на руската ортодоксална музика.

Само един пример: https://www.youtube.com/watch?v=xLcGfEScJWg

 

Многогласният, “партесен” (за 8, а и до 12 гласа, партии) стил в духовната музика (акапелен, само за хор), е развит след това от Березовски, Бортнянски, Дегтьяров, Давидов, Гурильов, Кашин и много други руски композитори от втората половина на 18-и век.

 

Най-ценните за Галупи срещи с руски музиканти са именно тези с певеца и композитора Максим (Созонтович) Березовский (от украинско-казашко семейство, 1745-1777, учил и работил 11 години в Италия) и с хоровия певец и впоследствие композитор  Дмитрий (Степанович) Бортнянский (1751-1825, също с украински произход).

 

Да, в Консерваторията в София (днес НМА), а може би и преди това в музикалното училище (днес НМУ) учехме, че Березовский и Бортнянский създават типа руски хоров концерт и руска(та) църковна музика, но за корените на тази култура, респ. и за Галупи (който с препоръките си осигурява и за двамата стипендии за престой и обучение в Италия), май не ставаше дума...

 

И така, Галупи отива в 1764 за 3 години в Санкт Петербург – с разрешение на венецианския сенат и с уговорката, че ще му се пази постът в базиликата Сан Марко. В Петербруг, без да знае църковнославянския език, Галупи се явява първият чужденец, който пише за Руската православна църква по (ползвани от нея) богослужебни текстове музикални творби, базирайки се на западните модели (например италианския мотет) и разгръщайки богато контрапунктични техники и строейки полифонични конструкции, включително имитационни (в това число разгърнати фуги, вкл. с кулминационен стретен финал). Пише поредица от литургии. Писал и опери (изпълнявани на италиански или на руски език), тържествени кантати, инструментални творби...

Галупи всъщност (по договор) бил и длъжен да се погрижи и за обучението на руски музиканти: отново (и като добър финал на този тукст) посочвам ученика му Дмитрий Бортнянски, който и заминава след това при Галупи в Италия (след завръщането на последния там в 1768), като учи и при Джовани Батиста Мартини (Падре Мартини).

Такива учители, такива ученици. В руската музика.



*   *   *

За тези, които не са били в Санкт Петербуг, потърсих, намерих, изгледах, подбрах няколко видеа – ако искате, да добиете известна представа (а и тези, които са били, биха могли да си припомнят и доразширят впечатления):

 

https://www.youtube.com/watch?v=N3ISUUO0CSo

„Doña LeVeckпреди 4 месеца: My family and I have visited 61 countries. Saint Petersburg Russia is the most beautiful city we have ever seen. Plus it's full of culture; ballet, music, restaurants, museums, parks etc...“

 

https://www.youtube.com/watch?v=rU8XF6x9v9M

https://www.youtube.com/watch?v=4EoUz39nPMM

https://www.youtube.com/watch?v=4R9yjsQtudo

https://www.youtube.com/watch?v=xjRr5oRbwpk


Видно и разбираемо е, че това са малко или повече идеализирани визии. Ето един френски филм, който отразява по своему реалния живот в Санкт Петербург: https://www.youtube.com/watch?v=aNQS9-6idhY

*   *   *

 

 

Връщам се на темата (от средата нататък на сайта ми тук: https://yavorkonov.alle.bg/публикации/верски-стефан-драгостинов/).


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg