За Александър Танев: с тъга и благодарност

По-онзи ден (на 23 октомври 2016 – това е и моята рождена дата...) Борислава (проф. д-р Б. Танева) постна тъгата си, че татко й (проф. Александър Танев, 1928-96) щеше да навърши 88 години, но го няма отдавна вече, уви...

Днес (26 октомври) имах в НБУ поредна лекция по „Стара Европа – музика и култура“... В хода на изложението, предстоеше да пускам една френска любовна песен от 12-и век: „Алба” („Зора”) от лимозенския трубадур Гиро дьо Борнел (Giraut de Bornelh, среща се и като Guiraut, Borneil, Borneyll). „Слънцето изгрява. Дамата е била при своя любим, но трябва да си тръгне. Прекрасната зора за тях не носи радост, защото ги разделя. Куртоазна любовна песен“ – и докато четях на студентите слайда си с описанието на песента, си спомних за великолепната песен на Александър Танев „Не мой пея, птичко ранобудна“ (нали съм завършил и хорово дирижиране, дирижирал съм я...).

(Песента е по текста на Кирил Христов, из „Самодивска китка“:

„Ке те молам, птичко ранобудна,
немой пея ранина зарана,
снощи ми се върна първо либе,
снощи ми е слязло от балкана:
морно от път, са ноч от милувки -
трети петли тиок сон го фана...
Ке те молам, птичко ранобудна,
петел пее ранила зарана.“

повече вж тука: http://liternet.bg/publish10/cminkov/khristov.htm )

*     *     *

И си спомних повече така за Сашо Танев. За изключителната му музикалност (и абсолютен слух, и знаменит усет за мелодия и съзвучаване, хармония). За забележителната му интелигентност, за широкия му космополитен кръгозор (роден в Будапеща, с майка будапещенка от заможно семейство) – с юридическо и музикално образование и не само образование, но истински и силни вътрешни интереси към тези и много други области на познание (биология, история, изкуство, социология, политика...), преживяване, размисли и (пре)сътворявания...

Още един човек, дето му идеше силно ОТВЪТРЕ. Освен това бе и добър по душа, че и със забележително чувство за хумор.

Казах, космополит, и ще кажа изрично: и голям патриот! И едното, и другото. Не мислете, че не може.

Написа навремето цикъла си за пиано „Легенди за България“, който ние, учениците на Милена Куртева, трябваше да изпълним (Борислава е година по-малка от мен). Тогава видях, разбрах и запомних, че ИСТИНСКА (как да кажа: "закована", еднозначно определена) интерпретация няма: как? Като ходехме с М. Куртева при Александър Танев на консултации с него, как би искал да прозвучат творбите му, той даваше (понякога и твърде) различни указания. И все искрено! И все в зависимост от моментното си състояние... Благодаря му за този основен житейски урок – и урок по интерпретациИ.

Много обичаше и фолклора, и особено песенния... Много държеше на хоровото си творчество, много обичаше хоровото дело и хоровете...

Бе и много театрален (бидейки толкова интелигентен, емоционален и чувствителен, и осведомен): понякога и сърдит, но като цяло шармантен!

Хубаво си приказвахме с Александър Танев, при цялата ни възрастова и друга дистанция (той бе и научил, че сме родени на една и съща дата :), бе добронамерен към мен.

Бе и много мъдър декан.

*     *     *

И така, ex prompto пред студентите си днес потърсих чрез гугъла запис на „Не мой пея, птичко ранобудна“ – като им разказах накратко за Александър Танев (горе-долу това, което следобеда написах по-горе и вече прочетохте) и им казах, че в момента ми „скимна“ и ми се прииска да направя – и да направим – един времево-културален паралел-контрапункт между двете „алби": тази на Александър Танев и тази на Гиро дьо Борнел...

И ето, сред записите, които се появиха в интернет, е и този на състудентката ми Ростислава Панкова („Рони“...) – виждам я да дирижира Auckland Youth Choir https://www.youtube.com/watch?v=At9mybrWsAo (браво, Рони!). В една катедрала. Изгледахме го и ние в учебна зала в НБУ. Поговорихме си след това със студентите, какво неочаквано хубаво съчетание - при на пръв поглед несъответствието - между тази (нео?)готическа катедрала, в която е бил концертът (опитах се да разбера коя е тя, но поне засега не успях) и българската АЛЕКСАНДЪР-ТАНЕВска песен...

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

____________________________

PS Днес (днешното „днес“ не е вече вчерашното „днес“, уви)...; та днес (27 октомври 2016) намирам в мейла си писмо от Рони Панкова (Ростислава Панкова-Караджов). От Нова Зеландия („от другия край на земята“). Щастливо изненадана чрез края на текста ми – видяла го постнат от Борислава (Танева).

Катедралата била наистина неоготическа – англиканската „Св. Матей“, „St. Mathews“ в Auckland  http://www.stmatthews.org.nz.

Ето – преди малко го намерих – още едно много хубаво изпълнение на „Не мой пея, птичко ранобудна“ на Александър Танев – на смесен хор „Черноморски звуци“ Балчик, с диригент д-р Валентина Георгиева https://soundcloud.com/chernomorski-zvutsi-choir/ov2vc3foceoj

И двете интерпретации са прекрасни – включително и чрез различността си...

Я. К.

____________________________

PPS  Снощи написах по фейса няколко думи на хоровата ни диригентка д-р Валентина Георгиева (смесен хор „Черноморски звуци“, Балчик http://www.balchikchoir.com/index.php/bg/ , както и фестивала http://www.chernomorskizvutsi.com/ ), да я известя, че съм качил в мой текст за Александър Танев линк към неин запис, на нейния хор.

Толкова се зарадвах днес, като получих спонтанния й не само емоционален, но и тъй стойностен отговор (с нейно позволение го оповестявам в голямата му част). Думите й не само разказват случилото се, но и говорят за личността, характера и таланта на Александър Танев, оставил такива хубави и професионални, и човешки стойности и спомени у хората – и с творчеството си, и за себе си...

„Александър Танев има специално място в сърцето ми, не само с музиката си.

Била съм около 16-годишна, хорист в детски хор "Октава" – Хасково.

Спомням си някакъв специален празник на хора и след концерта купон в ресторант. Ние децата се забавляваме, а на официалната маса диригенти, помощници, композитори и т.н. специално поканени гости. По-големичките решихме да попеем и то не какво да е, а "Лека нощ, поле", пред самия автор – безгранична, лековерно-детска смелост, но се получи, аплодираха ни възторжено, а авторът дойде, прегърна ме през рамо и каза: „Браво, моето момиче, ти имаш усет за времето, можеш да станеш диригент...“

Приемам Александър Танев като един от тихите си орисници...

Преди 2 години, по повод 100-годишнината от създаването на хор "Черноморски звуци" реших да разучим с момичетата "Лека нощ, поле" и беше магично – и репетиционният процес, и после на сцена, толкова много музика, картини и блажена красота има в тази миниатюра... и толкова много образи за ваяне и дирижиране... Нямам представа, откъде съм събрала смелост да си вдигна ръцете преди около 30 години.

Простете за дългото, лирично и много лично писмо, но нека бъде в памет на Големия творец!

Валентина Георгиева, 28 октомври 2016"

( 1 и 2 юни 2018: https://yavorkonov.alle.bg/публикации/2018/отново-за-александър-танев/ )