Шчедрик

Творба и интерпретации, и превъплъщения



Творба и интерпретации, и превъплъщения... Да. Студентите ми, а и колеги в НБУ (както и други колеги, познати и близки) знаят колко се интересувам от тази тематика...

 


ЩЕДРИК (Шчедрик)

 

(Бел.: сведенията, които давам и коментирам, съм търсил, намерил, подбрал и взел от множество различни места в интернет; такава е достоверността им/ми – интернетбазирана :) ; все пак, надявам се, като цяло, написаното да е вярно.)

 

Щедрик (Шчедрик), украинската народна песен за Нова година, която впоследствие става и песен за Рождество Христово. Постига особено популярност след обработката от 1914/16 на украинския хоров диригент, композитор и педагог Николай Леонтович (Микола Дмитрович Леонтович, 1877-1921). Първото официално изпълнение е на Хора на Киевския университет в 1916. Песента добива последствие и наистина световна известност в англоезичния си вариант като „Carol of the Bells“, след преработката й от 1936 за радио NBC на американския композитор, педагог и хоров диригент от украински произход Peter J. Wilhousky (Петро Вільховський, 1902 - 1978).

Оригиналната езическа народна песен е свързана с идващата Нова година – в предхристиянско време, това става с настъпването на новия живот, през пролетта, в април. Затова и (в текста) идва лястовица (символ на пролетта, респ. възраждането за древните славяни) и говори, че годината вече е и ще бъде хубава, плодна, урожайна и изобщо богата... Лястовичката е и алегорична. Защото в украинската народна практика по Нова година девойки посещават къщите, пеят на господарите им възхвални песни (именно „щедривочки“) и получават от тях дарове в отплата...

 

 

Ето украинския текст (вдясно давам моя работен превод на български):

 

Ще́дрик, щедри́к, ще́дрівочка,             Шчедрик, Шчедрик, Шчедривочка,

При́летіла ла́стівочка,                           Долетя лястовичка,

Ста́ла собі́ ще́бетати,                            Започна да чурулика,

Го́сподаря ви́кликати:                          На господаря да говори:

«Вийди, вийди, господарю,                 "Излез, излез, господарю,

Подивися на кошару,                           Подиви се на кошарата,

Там овечки покотились,                       Там овцете са се оягнили,

А ягнички народились.                        Народили са се агънца,

В тебе товар весь хороший,                 При теб всичката стока е добра,

Будеш мати мірку грошей,                   Ще имаш много грошове,

Хоч не гроші, то полова,                      Ако не грошове, то плява,

В тебе жінка чорноброва.»   (понеже) имаш жена черновежда" (с черни вежди, това е в традиционното
                                                   украинско разбиране за женска хубост; и ще му хвръкнат грошовете... :)

Щедрик, щедрик, щедрівочка,

Прилетіла ластівочка.    

 

 

Ето и англоезичния вариант:

 

   Hark how the bells,

sweet silver bells,

all seem to say,

throw cares away

   Christmas is here,

bringing good cheer,

to young and old,

meek and the bold,

   Ding dong ding dong

that is their song

with joyful ring

all caroling

   One seems to hear

words of good cheer

from everywhere

filling the air

   Oh how they pound,

raising the sound,

o'er hill and dale,

telling their tale,

   Gaily they ring

while people sing

songs of good cheer,

Christmas is here,

   Merry, merry, merry, merry Christmas,

Merry, merry, merry, merry Christmas,

   On on they send,

on without end,

their joyful tone

to every home

   Ding dong ding… dong!

 

 

Потърсих, намерих, изслушах и изгледах, подбрах и ви предлагам – и особено на студентите ни от НБУ – тези варианти на интерпретация (в подборката ми няма никакви национални, политически, религиозни или други подобни предпочитания; тя е само въз осова на интерпретации и превъплъщения, които ме впечатлиха по един или друг начин).

Приятно слушане и гледане!

 

 

Някак си да надникнем в „старо време“ (особено за младите хора), с този чернобял видеозапис на хор отпреди десетилетия (не можах да видя кой хор пее и кога точно е това). С типична (?) за епохата си и за такъв изпълнителски състав интепретационност. Вижда се, че е бил излъчен по италианската телевизия „Rai Tre“. Песента е обявена на италиански като „предзнаменователна песен за Епифания“ (доколкото знам, в Италия празниците по Коледа завършват с „Празника на тримата влъхви“, именно наричан „Епифания“...):

https://www.youtube.com/watch?v=zHtm-Iq5E6g

 

А сега документален запис от концертно изпълнение по Коледа през 2011 на вокалната група "Чорнобривці" („Невен“) в Лвов. Колко са красиви тези млади момичета (и носиите им; а и църквата, и иконите в нея...):

https://www.youtube.com/watch?v=HERnFfbcIxY

 

А сега интерпретацията на един „класически“ хор, „Bel Canto“ от Вилнюс (столицата на Литва, позволявам си да припомня, че често се бъркат Литва, Латвия и Естония и столиците им кои бяха и коя на коя държава... :) . Концертно изпълнение от църквата „Св. Екатерина“ във Вилнюс, от 6 ноември 2010 (и с какви хубави стилизирани облекла е хорът – и колиета, жените):

https://www.youtube.com/watch?v=0UmvUy1LziE

 

Ето много сладкия, хубав, впечатляващ и затрогващ украински анимационен филм (2011) на режисьора-аниматор Степан Коваль в жанра на пластелиновата 3D-анимация (при създаването на филма отишли 150 кг пластилин), с варианта на песента в изпълнение на украинския рок музикант, певец, инструменталист (свири на различни инструменти), актьор, автор на песни, водач на група и пр. Олег Скрипка, Народен артист на Украйна (род. 1964; и знае освен украинския, още руски, френски, английски и испански език...; и много добър скиор, от дете...). Изпълнението му е с групата му "Воплі Відоплясова".

Според създателите на филма, това е историята на едно момче, на което по Рождество се удава приказната възможност да направи вълшебно, магическо пътуване от съвременния (глобализиран?) град до древното село....; това е и историята на един (бандито?,ЯК)(ново,ЯК?)богаташ, който ненавижда Рождество Христово (Коледа) и се опитва да възпрепятства отпразнуването му, т.е. и да унищожи рождественските традиции, но се оказва безсилен в приказната бабина къща... Защото не трябва да забравяме произхода и традициите си: в случая, украинските.

Какво излиза, че всички – в това число и (мафиотските)(бандит)бизнесмени и техните (бандит)охранители, и (бандит?,поне-на-вид)полицаите, и затворниците, и „кикиморите“ (както би казал дядо ми) луксозни, с малките кученца и големите черни очила...  – са били ДОБРИ ДЕЦА? И се (пре)връщат магически в детските си същности, само като „кусат“ коледни близалки или други от бабините коледни ястия в магическата (и неунищожима, и излъчваща много силни енергии, на вълни на вълни!) сфера на народностното (която се е появила насред града и насред "кръговото движение, пътните артерии", препречваща „циркулацията“ и спираща този ужасен съвременен градски потоко-живот...?; не им стига големият сняг...) Древният и изконен народен живот с красивите традиции, в който и където са и единствените НАИСТИНА цветни, ярко, така пъстри, в този смисъл и най-хубави и жизнени, цветове, и чисти, непосивели като в... реалния живот в съвременния технологизиран и дехуманизиран(?) град... Едно вълшебно пътуване от нерадостната съвременност в приказно красивото и добро минало... Или: възрастните получават възможността да се върнат отново в детството си, да станат отново добри деца и да изживеят живота си отново, вече като добри хора?

Моля, особено студентите ни, дайте интерпретациите си.

А музикантски, тази интерпретация често е на границата с „чалгата“, но не преминава в нея? (Подсказка, меко казано, за доминиращочалгаризирания живот и в Украйна, явно...) Кажете и вие... (Чувате неравноделните пулсации, нали? 10 = 2x3ки + 2x2ки, както и 8 = 3+3+2.)

(И магарето и волът в обора, в „пряка алюзия“ с магарето и вола в яслата с новородения Исус, топлещи – и съхраняващи – го с дъха си...; но това ще е темата на следваща коледна песен и нейни превъплъщения, старата френска, „Между вола и сивото магаре“; семинар, чието публикуване предстои, само да е живот и здраве!)

И целият град постепенно заблестява в народностна и радостна разкраса... И метаморфоза изобщо. (Защото) и хората се запрегръщат, залавят един за друг и стават (братство?, т.е. наистина) общество, понеже общото (доброто от и към всички) е вече налице...

Утопия (макар), но красива и затрогваща... Ще му се на човека...

И колко много музиканти виждаме в клипа, (значи) колко е важна музиката за щастието човешко...

https://www.youtube.com/watch?v=6uKbK1CPwSs

Клипът се намира и в по-къс вариант:

https://www.youtube.com/watch?v=IcqykUcE7CA

 

Вече англоезична версия, на момчешки хор „Libera“, основан в 1995. Хоровата традиция на англиканската църква St. Philip's в Norbury, Южен Лондон. (Отначало хорът се явява под имената "St. Philip's Boy Choir" и "Angel Voices".) Записват за – и издават под – лейбълите „Warner Classics“ и „EMI Classics“. Под диригентството на британския композитор и диригент Robert Gordon Prizeman (р. 1952). Хорът е от около 40 деца на възраст между 7 и 16 години, за чийто избор (от райна на Лондон) и дейност като хористи не е решаващо от какво вероизповедание са. Името на хора идва от частта „Libera Me“ на Реквиема (заупокойната литургия в Западната църква). И вече чуваме в английския текст... „Gloria in excelsis deo“! („Слава на Бога във висините!“, на латински). Ето как става „у(при)свояването“ (англосаксонско?) на (по произход) народната предхристиянска украинска (славянска?) песен... Впечатлява ме с какво удоволствие и някак с лекота пеят тези момчета и деца. Далеч от познатите ми момчешко-хорови практики, в които децата/момчетата са тъй по войнишки уплашено дисциплинирани и пеят едва ли не всичко през „о-о-о“, така сякаш всичките са закрепили в устните си и държат (с цената на всичко) във вертикал по една голяма венчална халка... :) :

https://www.youtube.com/watch?v=YVGKfDoANRA

 

Тук същият хор и същата песен, вече изпълнявана в катедрала (в Ирландия), с видим инструментален ансамбъл. Доколко е същото?

https://www.youtube.com/watch?v=I6x-pjVL67A

 

Едно колкото подобно, толкова и различно изпълнение: това на момчешкия хор към кадетралата „St. Paul“ в Лондон. Под диригентството на Andrew Carwood (род. 1965). А хорът е основан преди... 900 години. Запис за диск на лейбъла „Decca“. И тези деца нямат уплашения вид, че и сякаш с халка в устата...

https://www.youtube.com/watch?v=yfPCxCua0xY

 

Тук Jul3ia Richard е насложила себе си в многогласа:

https://www.youtube.com/watch?v=ke_bZIcXlsM

 

Тук по аналогичен начин Julien Neel е насложил себе си; за мен по-увлекателният, артистичен, интересен вариант, от двата:

https://www.youtube.com/watch?v=QOOMEVMAF4Q

 

Зашеметяващата версия на „Pentatonix“ (американската акапелна група от Arlington, Тексас, основана в 2011, в състав: Avi Kaplan, Scott Hoying, Kirstin Maldonado, Kevin Olusola и Mitch Grassi). И с „бахови“ полифонични интермедии:

https://www.youtube.com/watch?v=WSUFzC6_fp8

 

Изпълнението на Mormon Tabernacle Choir (състав от 360 гласа, базиран в Salt Lake City, столицата на щата Юта; хорът е част от Църквата на Исус Христос и светиите от последните дни, Мормоните; на тази тема няма да се разпростирам), Orchestra at Temple Square (110-членен ансамбъл, базиран в същия град и пр.), Bells on Temple Square и Band of the United States Air Force Reserve. В аранжимента на Barlow Bradford. Излъчено на 17 декември 2006.

https://www.youtube.com/watch?v=k-W2Bkz_Rno

 

Вариантът на „Celtic Woman“ (красивите, както ги характеризират, Mairead, Chloe, Lisa, Meav & Orla). Албумът е от 2006:

https://www.youtube.com/watch?v=PmycgoBECgk

 

Вариантът на Tommee Profitt (композитор, автор на песни, продуцент, род. в 1984; студиото му е базирано в Grand Rapids, Мичиган, САЩ, където и живее с жена си и двете им деца), с господство на дигиталния клавир:

https://www.youtube.com/watch?v=nj4Fz_Qe_O0

 

Изпълнение на музикален инструмент карийон, камбанен* – Cast in Bronz (http://www.castinbronze.com). Изпълнителят е Frank Della Penna, започнал обучението си във Valley Forge, Пенсилвания, САЩ и завършил специалността Френски карийон в Турсуен (Tourcoing), Северна Франция (град в място гранично с Белгия):

https://www.youtube.com/watch?v=BGR4Lj8cpYs

* Carillon, от фр. Думата тръгва от народнолатинското quadrinio, класически латинското quaternio: "група от 4 камбани", означава звъна на църковните камбани, особено впечатляващ по големите католически празници във Франция. Оттук и този вид музикален инструмент, карийона, създаден във Фландрия, с 5-вековна история, с камбани, обичайно разположен в камбанна кула. С обем поне 2 октави, т.е. поне 23 бронзови камбани. Инструментът в този запис е пътуващ, „портативен“, мобилен (първият такъв в САЩ).

 

Ето и „поп-джаз“ изпълнението на 13-годишната Erin Kinsey:

https://www.youtube.com/watch?v=Fml9SdHLwks

 

Ето песента и в „Хари Потър“:

https://www.youtube.com/watch?v=kagXP2e8pyM

 

Ето и варианта на мъжката професионална група Straight No Chaser, основана в 1996 в Indiana University:

https://www.youtube.com/watch?v=a5diP34UPYY

 

Накрая и един съвсем нов видеозапис, на Voctave (американска акапелна група от Централна Флорида, основана в 2015, http://www.voctave.com/ ), осъществен в Rollins College - Knowles Memorial Chapel и публикуван на 29 ноември тази година:

https://www.youtube.com/watch?v=dYtlzWE1YUU

 

 

12 декември 2016


_______________________________________


Допълнение от 20 декември 2016:


Междувременно се бях обърнал към украинското посолство в София с молба за превод на текста на Щедрик и днес получих освен превод, но и много ценен допълващ коментар, а именно, че:

 

1. Лястовичка не се свързва само и задължително с момиче, а е изобщо символ на доброто и като така, може да е друг човек или някакво животно.

2. Църковният хор от гр. Банско изпълнява тази песен в своя превод на български и я пее много красиво (и защото в него пеят и много украинки...).

3. Музикологът Антоанета Цонева е писала за тази песен в България.

4. Коледните песни в Украйна са 2 типа: 1) щедривки и 2) колядки. Първите са езически, вторите – християнски. Щедривките се пеят на 18-и срещу 19-и януари (на т.н. „Щедра вечер“, "Бъдни вечер 2"), а колядките – на 6-и срещу 7-и януари (т.н. „Свята вечер“, Бъдни вечер). Пеят ги все момчета. В съвременността тези песни често се изпълняват и от смесени състави в периода 19 декември (св. Миколай) до края на януари. Пее се много, защото в Украйна Коледа е в огромна степен именно песен!



Ето и преводът на Олга Викону, който получих:


„Щедра, щедра, щедра песен,

Долетяла една лястовичка,

Почнала да чурулика,

Стопанина да привиква:

–  Излез, излез, стопанино,

Погледни кошарата си,

Там овчици се обягнили,

Родили се малките агънца.

Цялата ти стока е добра,

Ще имаш пълна кесия пари.

Ако не пари, те са плява,

Ти си имаш черноока съпруга.

Щедра, щедра, щедра песен,

Долетяла лястовичка.“

 


Както и тези 2 линка, които допълват подборката ми:

 

https://www.youtube.com/watch?v=BpUkm7HnrAE

https://www.youtube.com/watch?v=WGJZdD9OTMQ (Pentatonix cover)

 

 

Благодаря от сърце на Оля за уточненията и съдействието!

  

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg