J&J - Johann&John


Иван & Иван, двама Ивановци, преведено на български. Но кои са те? Ако искате, помислете си за всички Ивановци, Йохановци и Джоновци, които познавате – от живота и от другото познание. Кои двама ще си изберете?

 

Срещи с Джон Елиът Гардинър и Йохан Себастиан Бах (John Eliot Gardiner и Johann Sebastian Bach – J&J, Иван&Иван, как звучи само!).

 

В преподаването си – редовното, както и семинарното – представям различни творби от Йохан Себастиан Бах (JSB). И по полифония и анализ (с взиране в конструкциите), и по история на музиката, и по култура и музика...

Ще кажа и тук. Когато попитали прочутия биолог Луис Томас (Lewis Thomas, 1913–1993) какво послание би отправил с „Войаджър“ (1977) към евентуалните други цивилизации в космоса, той отговорил: „Бих им изпратил всички творби на Йохан Себастиан Бах.” След кратка пауза добавил: „Макар че това би било самохвално.”

Йохан Себастиан Бах (1685-1750) – най-велика, ненадмината архитектоника! Считан от мнозина за най-великия композитор за всички времена.

Обаче когато Й. С. Бах умира, е погребан в градското гробище Йоханисфрийдхоф, като не му се полага надгробен камък – дотолкова незначителен бил социалният му статус... (И колко много от музиката му е погубена, несъхранена…!) Едва в 1894 решават да бъде тържествено препогребан. Тогава разкопават 47 гроба, за да открият тленните му останки и ги пренесат (формално?) в Йоханискирхе. Църквата е разрушена от бомбардировките на Алианса в 1943, но саркофагът оцелява. След войната е пренесен вече в Томас кирхе...

В своето време Й. С. Бах е най-известен като виртуозен клавирист – на орган, клавесин, клавихорд... Считан от мнозина тогава за старомоден композитор. Й. С. Бах съчетава италианската и френска с немската традиции... Ненадминат майстор и на многогласа (полифонията), и на акордиката (хармонията). Написва повече от 1000 творби в може би всички жанрове, без операта: пасиони, меса, Магнификат, кантати (вкл. светски), инвенции и синфонии, прелюдии и фуги, френски и английски сюити, концерти за клавир и оркестър, за цигулка и оркестър и други инструментални концерти, 6 Бранденбургски концерта, 6 сюити за соло виолончело, Голдберг вариации, Музикален дар, Изкуството на фугата… Припомням “Баховия индекс“ — BWV (абревиатура от немското Bach Werke Verzeichnis), построен на тематичен, а не на хронологичен принцип.

Й. С. Бах е в епохата на Барока. Барокът обаче тръгва от католическа Италия, в отговор на Реформацията на Лутер, започнала в немските земи от 1517. В противовес на Протестантизма, католическата църква започва Контрареформацията, чийто плод е и Барокът (ако се опитам да формулирам обобщено). А Бах е протестант, но се посочва (и) като... най-великият бароков композитор. Тогава – за какво става дума?!

В НБУ а и извън него, в София в страната, съм коментирал неведнъж тези въпроси. Тук сега ще прескоча обширното изложение. Само ще повторя, че (може би наистина най-великият от всички композитори на всички времена) Й. С. Бах, от епохата на “Барока”, е… с лутеранска същност и в лутеранската традиция.

Но, да ви кажа и това отново: пазете се от „етикетите!“

(А вие/ние от коя епоха сте/сме? Имате/ме ли ясен и точен отговор и, още повече: изяснен етикет? Или разчитаме на бъдещи/те оценки и съответно "етикети", нещо, което е обичайна историческа практика. Обичайна, да, но доколко достоверна? Защото, какво излиза: ние днес, които живеем и правим този живот, нашия, не сме в състояние да го "етикетираме", а онези бъдните, дето не ни живеят живота, са в състояние, за разлика от нас, да го разберат, оценят, дефинират, етикетират! Нали си давате сметка, за какво става дума?)

 

Сър Джон Елиът Гардинър изпитва най-голям пиетет пред Й. С. Бах.

Британецът John Eliot Gardiner (JEG, род. 1943, https://en.wikipedia.org/wiki/John_Eliot_Gardiner) е един от най-големите съвременни диригенти, с огромен и разнообразен репертоар, в това число и от творби на Й. С. Бах. Славата му на диригент изгрява на 5 март 1964, когато изпълнява в Капелата на King's College в университета в Кембридж "Весприте" на Монтеверди.

Гардинър е създал «Монтеверди хор» (1964) и оркестрите «Английски барокови солисти» (1975) и «Революционен и Романтичен оркестър» (1989). Бил е главен диригент на «Северонемския радиосимфоничен оркестър» (Хамбург), гостдиригент на състави като «Берлинската филхармония», «Бостънския симфоничен оркестър», «Чикагския симфоничен оркестър», «Кливландския оркестър», «Лондонския симфоничен оркестър», «Кралския Концертгебоу оркестър» (Амстердам), «Виенските филхармоници»… Осъществил е необозрим брой концерти, както и записи за фирми като «Дойче грамофон», «Филипс класикс», «Соли Део Глориа» (негов собствен лейбъл, 2004) и пр. (Припомням: “Soli Deo Gloria” – “Само Господу слава”, с това е завършвал Й. С. Бах кантатите си…)

 

През 2014 представих в мое редовно и открито семинарно преподаване в НБУ и другаде в столицата и страната филмите на Сър Джон Елиът ГардинърКантатно поклонничество“ (“Bach Cantata Pilgrimage: the whole Story”, BBC, 2001) и "Й. С. Бах - един изпълнен с чувство живот" („J B Bach - A Passionate Life“ (BBC4, 2013), както и книгата муБах – музика в Двореца на Небесата/Рая” (“Bach: Music in the Castle of Heaven”, 2013).

 

Филмът „Bach Cantata Pilgrimage: the whole Story“ бе наличен в интернет, но понеже сега не го намирам (аз самият го имам, можете да го видите и в medici.tv), ще кажа няколко думи за него.

Джон Е. Гардинър с «Монтеверди хор» и «Английски барокови солисти» осъществява този проект, тази истинска одисея, във връзка с 250-годишнината от смъртта на Й. С. Бах. Изпълняват всичките му сакрални кантати в 60 църкви по света: в Европа, във Великобритания и завършвайки в Ню Йорк, САЩ. Изпълнени са 198 кантати в 59 програми, поднесени в 67 концерта в 50 града на 30 страни с участвали 282 музиканти от 60 различни националности и вероизповедания/църкви... Над 40 записани концерта. (Звукозаписите са направени от «Deutsche Grammophon», но повечето от тях са тиражирани в 28 албума от «Soli Deo Gloria», фирма на Гардинър, основана за целта от него след преустановяване на тиражирането от DG.)

 

Другия филм („J S Bach - A Passionate Life“) го намирам в момента в интернет, най-отдолу давам линка към него – и затова няма да го коментирам. Просто го вижте.

 

Във филмите и в интервютата си Джон Елиът Гардинър отстоява виждането си, че Й. С. Бах съвсем не е бил един такъв „иконически“ помпозен образ, какъвто ни го представя например паметникът му пред „Томаскирхе“ в Лайпциг. Напротив – Й. С. Бах е бил много витален и емоционален човек, особено недисциплиниран и дори пакостлив като дете – до смъртта на майка си и татко си, същевремнно с много силно усещане за смъртта (след тяхната крайно преждевременна кончина – Бах е 9-, респ. 10-годишен), както и след кончините на децата му (от 20-те, само 10 достигат пълнолетие) и изобщо от постоянния му досег със смъртта, свързан с работата му в църквата, а и не само... Бах е и от второто поколение след ужасяващата 30-годишна война (1618 – 1648; за дьо Гол първата и втората световни войни са 30-годишната война на 20-и век, бел. Я. К.), която разорява Централна и Северна Европа и прекроява политически и религиозни граници и зони. По време на войната наемнически и други военизирани отряди грабят както решат: погива около 40% от селското и 30% от градското население, като някои области (Вюртемберг, Палатинат, Хесе, Маклебург, Померания) губят повече от 2/3 от населението си!

Бах с изключителната му интуиция към математическите съотнасяния – според ДжЕГ – и изключително чувство за пропорции.

ДжЕГ към края на филма признава, че ако човек живее цяла година с творчеството на композитор като Й. С. Бах (т.е. живее с Й. С. Бах), поема душевността му чрез музиката му и бива повлиян от него до дълбините на съществото си... И дори да не би могло да бъде променен като човек (защото си е този, който е), все пак се променя в начина, по който мисли, в разбирането за задълженията и отговорностите си, в начина, по който вярва и реагира, и от това става по-отговорен към хората и променя в крайна сметка приоритети на съществуванието си.

(Дори казва колко хубаво би било, ако политиците започват срещите си с изпяването на един хорал от Бах! Представяте ли си, и в частност в нашия парламент?!)

Осветляването“ на Й. С. Бах и като ЖИВ ЧОВЕК, какъвто е всеки един от нас (това, че ЙСБ е гениален, не го забравям!), а не представянето му иконически като един ПАМЕТНИК на пиедестал е може би особено подходящо за съвремието ни с неговата "разкрепостеност". Тези дни провеждах изпит по полифония („втора част“: свободен стил и нататък... :). Студентите се бяха подготвили, повече или по-малко. В желанието си да навлязат и научат още повече, отново им свирих инвенции, прелюдии и фуги от Й. С. Бах, къде „както трябва“, къде джазирано, като дори суингирано подчертавах мелодически и хармонически връзки, премествах акценти и пр. Бяха много впечатлени! „Ами че това е джаз отвсякъде!“, почти извика единият (инициалите му са Ш. П.). „Да, тогава още джазът го няма, но хората са като цяло същите“, отговорих му. „Ами че аз ходих на майсторски клас при един джазов пианист от Г....я, попитаха го трябва ли джазовият пианист да свири Бах - не, отговори той, ние си имаме наши си неща... А аз сега абсолютно видях, че ВСЕКИ ДЖАЗОВ ПИАНИСТ би трябвало да е изсвирил всичките инвенции и прелюдии и фуги на Бах.“, разказа момчето. (Дадох аз един коментар за този непознат за мен пианист, ама тук ще го премълча. Като не им е казал, че е противопоказано, че ще им и навреди, ако свирят Бах – пак добре! Вижте само Кийт Джарет колко Бах свири и как, че и на пиано, и на клавесин, че и от най-трудните му клавирни пиеси, като „Голдберг вариации“ например https://www.youtube.com/watch?v=cfe18ToiAog И с Чък Кърия свирят Моцарт https://www.youtube.com/watch?v=EuMzOCpQRt0 , дали е толкова завладяваща тази интерпретация е друг въпрос, отговорите на който са и индивидуални. Но връщам се към Бах.) „И не само всеки ДЖАЗОВ, но изобщо ВСЕКИ пианист“, допълних аз. Същото важи и за поп и джаз вокалистите – да посвирят Бах, а и да го ПОПЕЯТ! И да послушат как големи изпълнители ПЕЯТ Бах, защото и той е държал много на вокалното начало. Така че, изгледайте и изслушайте материалите с/на Джон Елиът Гардинър и филмите му, МОЛЯ! Личности от подобен РАНГ в музиката трудно бих могъл да си представя, че биха дошли в България. (Представяте ли си и вие: ДжЕГ в „Арена Армеец“, разказва за ЙСБ, после публиката слуша една или повече кантати на Бах, или Йоханес/Матеус пасион,или Месата в Си...) А чрез интернета, ето го ДжЕГ "сред нас". Наистина се радвам на хрумването си. Нищо и половина хрумване, ама добро!

И веднага - съвет, ако позволите: когато изучавате композитор, изпълнител, особено от модерната като технология ера, потърсете интервю/та с него: да го чуете какво и как говори, ако може и да видите как изглежда...

След години, в които четях текстове от музиколози – български, руски и съветски, френски, английски, немски, както и други, но в превод на някои от изброените езици – в последните години (благодарение и на интернет!) гледам все повече интервюта с големи изпълнители и композитори. Отдавна обичам да чета мемоари, автобиографии и биографии – отдавна съм и наясно, че в тях не мога да търся истината. По-скоро – гледните точки, подбора на факти и подреждането им в личен пъзел, интерпретацията. Но когато технологиите предлагат да чуеш и видиш разказвача, е много богато. Ако е интервю – въпросите предпоставят посоките на коментар. Когато са собствени изявления, виждаш личния подход при конструирането и изпълването им със съдържание. Всеки подбира какво, защо и как ще каже и изобщо представи, да, но и всеки застава пред слушателя си и зрител с говора и поведението си. И ти можеш да видиш и езика на лицето, и жестовете, и поведението на тялото – проявени къде съзнателно, къде не. И при големите личности езикът е ясен и термините са само там, където наистина са необходими. Защото големите са големи и не им се налага да "градят авторитет" чрез език, претрупан с чуждици. И каквото казват е ясно, защото това, за което говорят, на тях самите им е ясно. Минало е и през образованието им, и през теоретическото им и практическо обучение, преминало в умение, творчество, постижения.

Затова именно ви предлагам да чуете и видите няколко интервюта със Сър Джон Елиът Гардинър, които издирих в интернет. С изключение на едно (което е на френски, говори го прекрасно - бил е ученик на Надя Буланже в Париж и е безкрайно благодарен за това), всички са на английски език. Френското интервю би могло да чуем и видим и заедно в НБУ, като ви превеждам симултанно. И ако искате, да поговорим за чутото, видяното, разбраното, но и неразбраното...

(Колебах се, но все пак да кажа: добре е да прочетете – отново – някоя биография на Й. С. Бах. За припомняне на (запознаване с) – в хронология именно – живота и творчеството му. И понеже сме се насочили към английския език, и понеже е общодостъпна – да прочетете може би статията за Бах в английската уикипедия https://en.wikipedia.org/wiki/Johann_Sebastian_Bach )

Дж. Е. Гардинър е 2 десетилетия по-възрастен от мен, на възрастта на редица мои преподаватели. Слушам го, гледам го. Ще се радвам, ако и вие го послушате и погледате. Ако искате да научите как е протекъл животът му, от какво семейство е, как се е случило та е станал музикант... Не знам колко подобни преподаватели сте имали и изобщо доколко сте се срещали с такива личности. Гардинър като автобиограф, като лектор, като разказвач... Колко различни среда, култура, обстоятелства... Можел е да стане съвсем не само музикант! Не е клавирист, свирел и на цигулка и виола... Разказва за образованието по музика, което е получил в Англия и във Франция. За преподаването на Надя Буланже (при която и аз имах шанса да имам няколко урока). За исторически информираните интерпретации – с аргументи за и против. За Й. С. Бах и за Хендел и за влиянието им върху Бетовен, за Вагнер и влиянието му... За работата върху произведението – партитурата, аспектите и начините на изучаването й, подхода към творбата, композитора, обстоятелствата около създаването й, подхода към инструменталистите и оркестъра, репетициите, изпълнението, записа... Отново говори за семейството си и трите си съпруги, вече и в ретроспекция... Много от хората, институциите, политическити и общоисторически събития, за които говори Дж. Е. Гардинър, са малко или повече непознати за нас – поне за мен. Но се опитвам да надникна в същественото, което казва, за тези междуличностно-културални релации, за тези историко-културални процеси и взаимовръзки между тях... Да чуем с какво се е срещнал, сблъскал, какво и защо е избрал и/или преодолял в живота и кариерата си... Препредостатъчно доказал се професионално, за да не му се налага да жонглира с думи и да се „надува“ чрез „академизъм“. И е имал - и има - и характера, и възпитанието, и културата - да комуникира с необозрим брой музиканти и състави, администратори, публика, къде ли не по света... Така че: вижте го и как се държи. Все ще извлечете извод и поука, смятам.

Що се отнася до студентите: мили и уважаеми, вас ви дели половин век времева дистанция с Дж. Е. Гардинър и неговото поколение. Времева. А културалната? - всеки може (сам) да си отговори, то е по-различно, индивидуално защото.

Може би си казвате: какво общо имам аз и моето време и обкръжение и бъдеще с тези на Дж. Е. Гардинър, каква директна и непосредствена полза мога да извлека от „срещите“ си с него? Да, „директна и непосредствена“ и в наши условия – не знам. Но общокултурална – абсолютно да! Ние и често (да речем...) текстове четем и изображения и филми гледаме не в търсене на директна и непосредствена полза, а за удоволствие и от един или друг културален интерес. В това число и разкази („Ела да ти разкажа една история“, се казва често, нали?; тук прескачам, но споменавам, въпроса за "историята като приказка или като наука?"), спомени, биографии. Ето, дойдохме до тези – при това "на живо“ – на Дж. Е. Гардинър. Защо да не ги изгледате и изслушате, че и заради (общо)английския си?

Редица неща повтаря той в различните си интервюта (може би ще ги и запомните по-добре). И може би е най-добре да ги гледате в различни дни... Бърза работа с това, предполагам, нямате.

И после можете да потърсите какво има в интернет или в нечия колекция в интерпретация на Дж. Е. Гардинър и да чуете/видите. Например произведения, за които ДжЕГ говори.

 

И така, линкове:

https://www.youtube.com/watch?v=igV_2aUzuZg 16-06-2015 Interview of Sir John Eliot Gardiner 480

https://www.youtube.com/watch?v=noOLMIeby6M 20-5-2015 Converses a La Pedrera. Sir John Eliot Gardiner VO 1080 – въпросите, задавани на Гардинър, са на каталунски, но той отговаря на английски: за кантатите на Й. С. Бах

https://www.youtube.com/watch?v=mzCfB2gpAhw 2013 John Eliot Gardiner: Bach's Habit of Imperfection. Под видеото има текст почти до края на всичко, което ДжЕГ казва.

https://www.youtube.com/watch?v=_uNP0lvq3DY 2014 John Eliot Gardiner: Celebrating the Universal Bach

https://www.youtube.com/watch?v=EUfIegm5WNY 2014 Johann Sebastian Bach: Genre-Bender Extraordinaire

https://www.youtube.com/watch?v=ybOArfB_DCY 2014 Hay Festival 1080 https://en.wikipedia.org/wiki/Hay_Festival

https://www.youtube.com/watch?v=8DMPGucqDw0 7-10-2014 John Eliot Gardiner – Interview French 720

 

Ето накрая и линка към филма на JEG «J B Bach - A Passionate Life» (2013, BBC4) https://www.youtube.com/watch?v=5o1DZPqqx-M

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg