Септември 2016:

За клавирния акомпанимент и Джералд Муур


Днес – 16 септември 2016 – е първият същински учебен ден за децата ми. Затова реших и аз днес да кача в сайта си този „дистанционен семинар“ – колкото за студентите ми, толкова и за комуто предложа да го види или се случи да попадне на него и, ако го хареса, да го "изкара". Дистанционен и по отношение на това, че е свързан основно с изкуството на един голям пианист акомпанятор, чиито най-голяма професионална активност е в периода до преди около повече от половин век...

[ ТОВА В ТЕЗИ СКОБИ МОЖЕ И ДА ГО ПРЕСКОЧИТЕ. Имам особено силен личен афинитет към тези времена – може би и защото съм учил френски (първоначално) по Синьото Може (с ударение на последното „е“, това име му дават читателите поради цвета на кориците му :), един великолепен „сет“ (ще кажа днес, под влиянието на англицизма) от 4 учебника, ненадминат/и и до днес! (Издадени през годините 1953-57.) Това не е само моето мнение (при това аз, разбира се, не познавам всичките методи за обучение по френски език и в частност за чужденци, не бих и могъл :) – ако бе само моето, нямаше да го споменавам (https://www.amazon.com/Cours-Langue-Civilisation-Fran%C3%A7aises-Vol/dp/2010080548). Изключително премислено – и постигнато! – поетапно пълноценно и цялостно систематично натрупване (на принципа на разширяващата се спирала, ако го дефинирам така) на лексика, граматика, синтаксис, но и стил/ове (доколкото може в 4 книги да се представи цялостно един език, но, вярвам, разбирате какво имам предвид :). Интегрирано в историко-географско-културално представяне на Франция и френския манталитет от епохата (а и на други франкофонски земи). А не на принципа/концепцията за спонтанно и интуитивно (в много случаи обаче уж, поне според мен) изложение, малко или повече разхвърляно и с „дупки“ по отношение на цялостност и систематичност, чрез бързорек скороговор... Защото такъв бил говорът в истинския живот? Кой живот обаче – ширпотребският, съответно предимно битов и фирмен... Наистина – вече малко стар комплект, малко отживял и като (част от) лексика, и цялостно като език: неизбежно! Но – остава класически, така да се каже. Особено ако искаш да имаш по-голяма сигурност и възможност да четеш, разбираш и коментираш по-стари източници на информация на френски език (класическият френски език, който, макар и с не малко разлики в лексика и синтаксис по отношение на днешния френски, се чете и разбира достатъчно лесно и пълноценно от човек, владеещ съвременния френски език, е оформен като цяло още в епохата на Малерб, Молиер, Боало...). Синьото Може неслучайно е наречено от създатeля си Гастон Може (Gaston Mauger) Курс по френски език и цивилизация (Cours de Langue et de Civilisation Françaises).

(Тази пролет бяха в София на „обмен“ две момичета французойчета, близначки, връстнички на дъщеря ми – тогава в 9-и клас; българската група бе във Франция през есента на 2015. С Тереза (дъщеря ми) и изобщо с българите двете французойки говореха предимно на английски (това било и целта на баща им, поради което се съгласил да пътуват до България, понеже чул че Тереза говори добре английски, дъщерите му в разговори с нея да подобрят английския си, понеже без него в наши дни си бил на никъде, защото цялата търговия вървяла на английски...) Аз обаче упорите говорех с тях на френски и установих, че сума думи, които знам от Синьото Може, те не ги бяха и чували! (Да!) Например думата chandail [шандай], пуловер – плетена блуза от дебела (вълнена) прежда, която се навлича през главата. Етимологията (произхода) си думата има в това, че търговците на чесън в Парижките Хали (разрушени в началото на 70-те години) носели в студеното време (през зимата особено) такива „пуловери“ (pull+over, дърпане през главата, английският вариант днес е в езика и на младите французи, в съкратения си по типично и френски маниер вариант, pull). Доизяснявам: marchand [маршан], с носово „н“ на края – търговец, ail [ай], чесън, оттам marchand d’ail, търговец на чесън, и чрез съкращения останало само „шандай“, дебелата вълнена плетена дреха, която носи търговецът на чесън...).


И английски език като дете започнах да уча по разпространения (и у нас) великолепен „сет“, създаден 15-ина години по-рано (1938-42) – Essential English for Foreign Students на Charles Ewart Eckersley (http://www.goodreads.com/author/show/1954153.C_E_Eckersley , http://www2.warwick.ac.uk/fac/soc/al/research/collections/elt_archive/halloffame/eckersley/life/) и издаден и в България през 1967...


Отивам сега вече на темата на настоящия "семинар" - акомпанимента на пиано. ]


Третият линк в „селекцията“ ми „Обичам“ (https://yavorkonov.alle.bg/обичам/ ) е към видеозапис на изпълнение на прекрасната песен „На музиката“ на Франц Шуберт: великолепна интерпретация на немско-английското сопрано Елизабет Шварцкопф (https://en.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_Schwarzkopf) в съпровод на английския пианист Джералд Муур (https://en.wikipedia.org/wiki/Gerald_Moore), излъчена от BBC през 1961 – давам линка към това видео и тук https://www.youtube.com/watch?v=Bm_AKMV0ME0.

Ето още няколко интерпретации на същата песен – обичам сравнителното опознаване на творбите (т.е. опознаването чрез сравнение на различните интерпретации, „прочити“, т.е. пресътворявания – за невъзможността да бъдеш автентичен съм говорил и писал немалко и сега тук прескачам този въпрос, но изрично го припомням :). И така, интерпретациите на немския баритон Дитрих Фишер Дискау (https://en.wikipedia.org/wiki/Dietrich_Fischer-Dieskau), отново в съпровод на Дж. Муур https://www.youtube.com/watch?v=bZZqZTKoFcM, на американското сопрано Arleen Auger (https://en.wikipedia.org/wiki/Arleen_Auger) в съпровод на Lambert Orkis (https://en.wikipedia.org/wiki/Lambert_Orkis) - https://www.youtube.com/watch?v=wh86X2gXps8 , на немския тенор Fritz Wunderlich (починал едва на 35-годишна възраст! - https://en.wikipedia.org/wiki/Fritz_Wunderlich ), за съжаление не е упоменато кой е на рояла - https://www.youtube.com/watch?v=D-VqK088TF4.

Чувате майсторското представяне на песента, което Джералд Муур прави в началото на клипа (таланта си в това отношение Муур развива и представя и в огромния брой свои изяви на сцена и по радио и телевизия...; издава и много хубави книги – вижте заглавията долу в статията за Муур в английската уикипедия https://en.wikipedia.org/wiki/Gerald_Moore. Кой е Дж. Муур би могло да прочетете и тук https://musicakaleidoscope.wordpress.com/2015/07/30/gerald-moore-the-unashamed-accompanist/, http://www.nytimes.com/1987/03/17/obituaries/gerald-moore-is-dead-at-87-top-accompanist-for-singers.html. Изключителен майстор на акомпанимента, работил с такива велики певци като немското сопрано Елизабет Шуман (https://en.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_Schumann), немския бас-баритон Ханс Хотер (https://en.wikipedia.org/wiki/Hans_Hotter ), испанското сопрано Виктория де Лос Анхелес/Анджелис (https://en.wikipedia.org/wiki/Victoria_de_los_%C3%81ngeles), както и с феноменалния испански (каталонски всъщност) виолончелист и диригент Пабло (Пау) Казалс и много други най-големи майстори на интерпретирането на музикални творби...

(Можете да прочетете че, макар и с безспорна вътрешна музикалност, дори и с абсолютен слух, Дж. Муур никак не обичал да свири на пиано, майка му трябвало да го влачи до инструмента... Отношението му към музиката се променило едва в средата на 20-те му години!)

Ето „Зимен път“ на Шуберт в изпълнение на Ханс Хотер и Дж. Муур, от 1954 https://www.youtube.com/watch?v=H_X6WBVR1mU, ето превод на текста на английски език https://theoryofmusic.eu/2009/07/18/english-translation-of-schuberts-winterreise-poems-by-w-muller/ (чуйте и това https://www.youtube.com/watch?v=P-sdf8BbLvI). Ето отново „Зимен път“, този път в изпълнение на Дитрих Фишер-Дискау и Джералд Муур, от 1962 - https://www.youtube.com/watch?v=c8UDOmUcxCk. И още техни интерпретации на песни от Шуберт, от 1957 в Залцбург: https://www.youtube.com/watch?v=ycvK5_RZZgk. Чуйте и песни от Бетовен в тяхно изпълнение https://www.youtube.com/watch?v=H8-u261Kn0I).

 

(Редно е да спомена за българската школа в областта на „клавирния съпровод“, ще посоча само имената на доайените професорките Савка Шопова-Маркова и покойната Лили Попова - и трудовете й Ръководство за съпровод на пиано, София, 1971 и Методика на клавирния съпровод, София, 1976, 2/1988. Добавям доц. д-р Даниела Дикова и дисертацията й Клавирният акомпанимент като изучавана дисциплина и историческото му развитие в отделни национални школи, София, 2014.)

 

И още с Джералд Муур:

https://www.youtube.com/watch?v=ZoKrw-0dze0&list=PLIjrnBYuTNaptHkIXyoBoi-dP-4NWUSXp

https://www.youtube.com/watch?v=G0xhUrA5GkM

https://www.youtube.com/watch?v=mYTpF6Mgw6s

https://www.youtube.com/watch?v=2CqWbz57RAo

https://www.youtube.com/watch?v=Jd7ODIGY6Bk

https://www.youtube.com/watch?v=DYfn3jFtR5I

https://www.youtube.com/watch?v=YMdHoOrz46g

https://www.youtube.com/watch?v=y2KT6u7W_EM

https://www.youtube.com/watch?v=Pikf4oGW5HI

https://www.youtube.com/watch?v=GNUkemxvsP4

Има още записи с него в интернет...

 

 

Предлагам ви да чуете заключителните думи на Джералд Муур в края на прощалния му концерт (20.02.1967, изнесен съвместно с Виктория де Лос Анджелис, Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау) – и не само думите му, но и начина по който – изключително вокално! – изсвирва на рояла същата тази песен на Шуберт: https://www.youtube.com/watch?v=QhV0_1hltU0. Прекрасно самочувствие име Дж. Муур – и абсолютно напълно оправдано! И великолепно чувство за хумор. И каква култура! И колко премислена и как майсторски проиграна драматургия на прощалните минути! Отправя своето „Сбогом!“ и „Благодаря!“ и към публиката, и към великите си партньори певци – с коя песен и как изпълнена! И с перфектния си английски език и изговор... (Такава е и епохата!... Но влезте за малко в нея, не на последно място и заради английския ви език.)

 

Предлагам ви да чуете и този комплект от 2 плочи, издаден в почит на Джералд Муур:

Homage to Gerald Moore, side 1 - https://www.youtube.com/watch?v=2wBdVgmmL7U

Homage to Gerald Moore, side 2 - https://www.youtube.com/watch?v=jAPjPguuS08

Homage to Gerald Moore, side 3 - https://www.youtube.com/watch?v=a422A4cEZfM

Homage to Gerald Moore, side 4 - https://www.youtube.com/watch?v=20GM8YkA19g

 

И сега вече, на фона на всичко дотук казано/прочетено и чуто, бих се радвал да изслушате плочата на Джералд Муур: Moore, Gerald: The Unashamed Accompanist, Recorded at the Abbey Road Studios on April 11th & 12th,1955, LP, Angel Records, Ang. 35262, Electric & Music Industries (U.S.) Ltd, New York, 1962 http://blog.nyfos.org/gerald-moore-unashamed-accompanist, ето директни линкове към двете й страни https://www.youtube.com/watch?v=O6De3QqkXk8 , https://www.youtube.com/watch?v=BkEgl0i0cfw  – да чуете майсторския начин, по който представя и „онагледява“ („ослушава“ всъщност :) изложението си (ето и книгата https://www.scribd.com/doc/300211390/Moore-the-Unashamed-Accompanist, издадена по-рано, в 1956, но във времето на записа на плочата – все преди около 60 години!).

Би могло да се каже, че представеното на тази плоча е (по-скоро) за любители, не за професионално осведомени и обучени музиканти, и в частност пианисти акомпанятори. Добре. Но смятам, че и те има какво да си припомнят, а и да (до)научат.

 

И най-накрая в този „староепохален“ семинар, при този мой елегично-идеализиран поглед към онези времена, слагам и това (ако ще и само заради мене си): https://www.youtube.com/watch?v=F3q_HJN51uo

 

 

                                             *                                   *                                   *

 

Надявам се с този „семинар“ да съм полезен, особено на пианисти – защото знаем, колко мно-о-ого трябва да се свири, за да станеш (евентуално, ако имаш и таланта преди това) сносен пианист. И на този фон, обичайно колко мизерна е реализацията на един пианист (бил той и добър пианист и музикант), и в частност като начин да се препитаваш. И колко често се налага да станеш корепетитор (че и на какви ли не и на какво ли не...). Колко често имаш за началник някой, който е на "Вие" с пианото (че и на "Вие" на чужд език...).

 

                                             *                                   *                                   *

 

Корепетитор, акомпанятор... Клавирен съпровод, съпровод на пиано. Ко-репетитор означава човек, с когото съвместно повтаряш (респ. учиш, овладяваш) нещо. (Repetitio est mater studiorum, повторението е майка на научаването, ако преведа буквално старата римска/латинска сентенция...) Акомпанятор – човек, който придружава някого, прави му „компания“. За мен няма – т.е. НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА – разлика между камерното музициране и клавирния акомпанимент. Веднага посочвам, че има творби, например за цигулка/виолончело и пиано (както и за виола и цигулка), в които цигулката/виолончелото е с акомпанираща роля – и тогава става зле, ако цигуларят/виолончелистът държи да бъде No1... Но да се върна: майсторът-акомпанятор е пълноценен и равнопоставен партньор, особено по отношение на музицирането именно. Може да не се изявява толкова „виртуозно“ като солиста, но по отношение на съвместното музициране трябва да са едно цяло със солиста! Че и да го подпомага! И с темпо, и с агогика, и с характер, и с щрих и тоноизвличане, и с майсторски звуков баланс... Било то като акомпанятор на солист певец или инструменталист, на малък или по-голям инструментален състав, на хор. В светска или църковна музика (много често на пианиста в хора му се налага и да разпява певците, да работи с групи певци и поотделно, че и да води репетиции на целия състав), на смесена формация (вокално-инструментална), а и като пианист в оркестър... Припомням, че в оркестъра пианото (роялът всъщност – би трябвало да е роял) е в групата на ударните инструменти, защото пианото/роялът е именно УДАРЕН инструмент – да, свири с чукчета! И оттук – майсторството да свириш (чрез чукчета) ВОКАЛНО! Да наподобяваш – илюстрираш, осветляваш, рисуваш в/чрез звученето на пианото/рояла – картини към словесния разказ, поднасян вокално-артистично от певеца... Или да наподобяваш инструментално-ансамбловата-оркестрова звучност на известни партитури, свирейки на пианото/рояла клавирното им „извлечение“... Акомпаняторът като равнопоставен партньор, че и подпомагащ – особено когато е и в ролята на преподавател. А пътят, който пианистът трябва да измине, развивайки се до пълноценен акомпанятор? Запознаването с историческото развитие на акомпаняторската практика. И с това на клавирните инструменти – устройство, звукоизвличане, възможности, репертоар... Запознаването с човешкия гласов апарат, звукоизвличане, начини, техники и стилове на пеене... Въпроси на фонетиката, преди това... Респективно, устройство, звукоизвличане, техники, репертоар – за музикалните инструменти... Овладяване на четенето на прима виста, на транспонирането, работа с различни ключове в нотации на музика, изучаването на различни езици – и като лексика, граматика, но и като произношение, което се отразява директно и в пеенето, респ. интерпретацията на творбата... Ами запознаването, изработване на умението за разпознаване и, най-трудното, пресътворяване – макар и индивидуално твое – на различни стилове, жанрове, авторски характеристики... Но да не се разпростирам повече! Само ще ви насоча към няколко хубави книги, посветени на съпровода на пиано (подреждам ги хронологично):

    Gerald Moore: The Unashamed Accompanist, London, Ascherberg, Hopwood & Crew, 1943

    Gerald Moore: Singer and Accompanist – The Performance of Fifty Songs, London, Macmillan, 1953; Thorndike Press, 2007 

    Gerald Moore: Am I Too Loud? – Memoirs of an Accompanist, London, Macmillan, 1962

    Kurt Adler: The Art of Accompanying and Coaching, Minneapolis, 1965

    Joyce Grill: Accompanying Basics – Grill, Kjos Music Company, 1987

    Martin Katz: The Complete Collaborator: The Pianist as Partner, Oxford University Press, 2009

    Algernon H. Lindo: The Art of Accompanying, BiblioBazaar, 2009

    Heasook Rhee: The Art of Instrumental Accompanying (A Practical Guide for the Collaborative Pianist), Carl Fischer, 2012

 

Обширно бих могъл да поговоря за basso continuo практиката на клавириста през епохата на Барока. Но сега накратко: клавиристът трябва да изучи системите на цифроване на акордите (чрез цифри се обозначават интервалите, които трябва да прозвучат над тона в баса – затова се и нарича цифрован бас). Опитният клавирист следва да развие умението не само да строи съзвучията/акордите (при това basso continuo партията не винаги е цифрована), но и да раздвижва гласоводенето си, т.е. да осъществява полифоничност (малко или повече). Съобразявайки се и с характера на музикалната творба, и с изпълнителския състав, и с акустиката. Остава и принципът, когато има повторения, да обогати/разкраси/усложни музицирането си.

Органът със своето басо континуо може съвсем осезателно да подпомага певците (особено ако при тях има една или друга несигурност), респ. да дооформя цялостността на творбата (и особено при отсъстващи певци, изпълнявайки партиите им).

Посочвам една фундаментална книга (двутомник всъщност, прочут), посветена на басо континуо практиката: Arnold, F. T.: The Art of Accompaniment from a Thorough-Bass as practised in the XVIIth & XVIIIth centuries. In two volumes. Dover Publications, Inc., New York, 1965. Ето линк и към по-ново издание: https://www.amazon.com/Art-Accompaniment-Thorough-Bass-Practiced-Centuries/dp/0486431886. Влизайки в "Амазон" чрез този линк, може да видите и други хубави книги, посветени на тази проблематика, като например:

    Keaney, Helen: Figured Bass for Beginners: A Self-Paced Primer in Playing from a Figured Bass, EC Schirmer Music Co, 1981

    Keller, Hermann: Thoroughbass Method, W. W. Norton & Company, 1965

    Ledbetter, David: Continuo Playing According to Handel: His Figured Bass Exercises (Oxford Early Music Series), Clarendon Press, 1990

    Sanguinetti, Giorgio: The Art of Partimento: History, Theory, and Practice, Oxford University Press, 2012.


Отбелязвам изрично, че Франк Томас Арнолд (1861-1940) е по професия специалист по немски език и литература! Но и какъв музиколог! https://yavorkonov.alle.bg/семинари/септември-2016/basso-continuo-цифрован-бас/


____________________________

PS За пореден път си давам сметка – и го признавам открито, публично – че във времето на Интернет става все по-архаично и инсуфициентно (поне в някои отношения) да публикуваш на хартия (или както казват често, „на хартиен носител“) – защото не можеш да ползваш възможностите за мултимедийно представяне: и в частност звук и подвижен образ (видео). Разбира се, интернетът (респ. публитуването в интернет) е – смятам убедено – несравнимо по-ефемерно от (това на) хартията... 



В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg