Произведението на изкуството като документ за епохата (си)



Творбата като документ за епохата (си и автора си), интерпретацията като документ (свидетелство) за (отражение на) епохата (си и изпълнителя си); съчетанието автор-изпълнител съвместява двете ситуации.

(Нищо ново не казвам, нямам такава претенция. Просто подчертавам. И научните трудове са документи за епохите и авторите си. И изобщо всяка човешка дейност - всяка проява на културата - е отражение на времето си. "Времето е в нас и ние сме във времето", казва (и) Левски, знаем.)


Песента като масмедия: новинар, коментатор, анализатор…

 

Баба ми казваше: „Ела, сине, да ти КАЖА една песен“. ДА, песента казва, разказва. Придружаващата словесния разказ музика (музикалният акомпанимент на текста) е „един и същ“ – наистина един и същ, като нотация, но слагам кавичките, защото акомпаняторът/акомпаняторите следва да адаптира/т свиренето си според случващото се в разказа/текста…

За трубадури, трувери, минезингери, шпилмани, менестрели, жонгльори и пр. в ролята и на „новинари“ и „коментатори“ е говорено и писано много (и в ролята им – и със задачата, не на последно място – и на шпиони/разузнавачи, в редица случаи…).

За такива певци-новинари и коментатори и по наши панаири и пазарища също е писано и говорено много. А и в творчеството на Габриел Гарсия Маркес се срещат…

Наистина, за историята на Европа съм научил (и) от различни мадригали (!).

Ако се опитам да подредя в хронология, за епохата на Древна Гърция съдя в голяма степен по Теофраст https://bg.wikipedia.org/wiki/Теофраст, „Характери“ (припомням превода на проф. Богдан Богданов и по този начин припомням и за него самия, светла му памет! http://bogdanbogdanov.net/pdf/175.pdf). Но не само за гърците от епохата на Древна Гърция, но и за човеците изобщо, защото колкото е различно (като епоха), толкова е и едно и също (като характеристики на човека)…

Най-много и най-добре разбрах (взаимоотношенията между) френските аристократи от епохата преди Френската революция (1879) – от романа „Опасни връзки“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/Опасни_връзки_(роман)), имаше и великолепен филм по него (всъщност няколко филма – и кино, и телевизионни, че и опери и балети, но имам предвид филма https://bg.wikipedia.org/wiki/Опасни_връзки_(филм,_1988)) …, който притежавах на видеокасета… – не го намирам в интернет, освен дублиран на руски език http://kinoprofi.org/3531-opasnye-svyazi-1988.html).

За Англия от края на 18-и и началото на 19-и век съм научил най-добре от Джейн Остин ("Гордост и предразсъдъци" https://bg.wikipedia.org/wiki/Гордост_и_предразсъдъциhttps://chitanka.info/text/8174-gordost-i-predrazsydytsi) и от Емили Бронте („Брулени хълмове“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Брулени_хълмовеhttps://chitanka.info/text/8933-bruleni-hylmove), а за Англия вече от Викторианската епоха – от "Панаирът на суетата" на Уилям Та(е)кери https://chitanka.info/text/16255-panair-na-suetata и от творбите на Чарлз Дикенс (https://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Дикенсhttps://chitanka.info/person/charles-dickens).

За края на епохата на Австро-Унгария съм научил не толкова от учебници и друга (подобна/научна/наукоподобна) литература, колкото от великолепния роман на Ярослав Хашек (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ярослав_Хашек) „Приключенията на добрия войник Швейк“ (https://chitanka.info/text/9038-prikljuchenijata-na-dobrija-vojnik-shvej). За времето около границата между 19-и и 20-и век, та почти до средата му – и в частност за Виена и ролята на еврейството в нея – съм научил много от Стефан Цвайг https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Цвайг („Светът от вчера“ – не намирам книгата достъпна онлайн).

За Съветска Русия – от творчеството на Илф и Петров (https://bg.wikipedia.org/wiki/Илф_и_Петров) („Дванадесетте стола“ https://chitanka.info/text/15681-dvanadesette-stola, „Златният телец“ https://chitanka.info/text/16079-zlatnijat-telets, различни разкази https://chitanka.info/book/4491-neobiknoveni-istorii-ot-kolokolamskhttps://chitanka.info/book/6188-razkazi-i-fejletoni), за годините на Гражданската война „там и тогава“ (парафазирам „тук и сега“) – от сборника разкази „Конармия“ (не го намерих достъпен онлайн на български език) на (уви!) разстреляния през 1940 г. в Москва Исак Бабел (https://bg.wikipedia.org/wiki/Исак_Бабелhttp://www.dw.com/bg/трагичният-край-на-исак-бабел/a-18221026https://chitanka.info/text/23466-isak-babel), от произведенията на Михаил Булгаков https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_Булгаков, сред които „Кучешко сърце“ https://chitanka.info/book/182-kucheshko-syrtse, „Майстора и Маргарита“ https://chitanka.info/text/595-majstora-i-margarita), от творбите на Борис Пастернак https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_Пастернак „Доктор Живаго“ https://chitanka.info/text/8274-doktor-zhivago, Анатолий Рибаков https://bg.wikipedia.org/wiki/Анатолий_Рибаков „Децата на Арбат“ https://chitanka.info/text/9736-detsata-na-arbat. За царска Русия, преди това – от творчеството на Чехов и Николай Лесков (няма статия за него в българската уикипедия, затова ето статията в руската https://ru.wikipedia.org/wiki/Лесков,_Николай_Семёнович и в английската https://en.wikipedia.org/wiki/Nikolai_Leskov, както и този материал за Лесков на български език http://kultura.bg/web/ангелите-на-николай-лесков). За руско-турската война от 1877-78 („Освободителна“) – особено много от наскоро излязлата в превод на български език книга „Писма от България“ на Евгений Утин.

За САЩ: също от Илф и Петров („Едноетажна Америка“ – не намирам книгата достъпна онлайн, затова ето един текст на български език за нея http://www.capital.bg/light/neshta/2010/12/17/1013038_ilf_i_petrov_otkrivat_amerika/), от Алеко Константинов („До Чикаго и назад“ https://chitanka.info/text/3705), от Марк Твен, преди това, а за САЩ от времето на Виетнамската война – от филма-мюзикъл „Коса“ (може би едновременно и „най“, и „против“-американският филм, направен при това от чужденец – от режисьора Милош Форман от Чехия https://bg.wikipedia.org/wiki/Милош_Форман – и този филм намирам достъпен в интернет само дублиран на руски език https://zona.mobi/movies/volosy).

За „Европейската война“ (Първата световна) – от „На Западния фронт нищо ново“ https://bg.wikipedia.org/wiki/На_Западния_фронт_нищо_ново https://chitanka.info/text/22667-na-zapadnija-front-nishto-novo на Ерих-Мария Ремарк https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерих_Мария_Ремарк, а за последвалите я години в Германия – от неговия роман „Черният обелиск“ https://chitanka.info/text/2675-chernijat-obelisk.

За епохата на националсоциализма в Германия – от филма-мюзикъл „Кабаре“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Кабаре_(филм), и този филм намирам онлайн само дублиран на руски език http://www.online-life.cc/3152-kabare-cabaret-1972.html), а след това и от прочита на новелите на Кристофър Ишъруд, на които е базиран (https://chitanka.info/book/117-kabare)… За унищожаването на Лайпциг през Втората световна война най-достоверно научих и усетих от Кърт Вонегът https://bg.wikipedia.org/wiki/Кърт_Вонегът („Кланица пет…“ https://chitanka.info/text/1256/9)

Не мога да пропусна „Строго охранявани влакове“ и „Обслужвал съм английския крал“ на Бохумил Храбал https://bg.wikipedia.org/wiki/Бохумил_Храбал (няма да забравя и книгата му „Уроци по танци за възрастни и напреднали“) и великолепните филми по тях на Иржи Менцел (с великолепния Иван Бърнев в главната роля в „Обслужвал съм английския крал“ http://e-vestnik.bg/5692.

Не мога да пропусна и „Малкият принц“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Малкият_принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, макар че този шедьовър по-трудно бих определил като „документ за епохата“ (си) https://chitanka.info/text/2102-malkijat-prints.

За историята на България – също от Алеко Константинов („Бай Ганьо“ https://chitanka.info/text/3706/7), от Ст. Л. Костов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Костов_(писател) („Големанов“ http://ebook.mtel.bg/golemanov.pdf), от Чудомир https://bg.wikipedia.org/wiki/Чудомир (разказите https://chitanka.info/book/268-izbrani-razkazi), от Димитър Димов („Тютюн“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Тютюн_(роман): романът има история и с това, че авторът е бил принуден да добави персонажи към първоначалния си вариант, така че романът има (поне) 2 варианта: не само според мен и двата с плюсове и минуси, но и двата добри, именно понеже авторът им е е страхотен, тук давам линкове към изданията, достъпни онлайн: това от 1951 https://chitanka.info/text/5799-tjutjun и това от 1981 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=93&WorkID=2133&Level=1 (непълно публикуване!), ето и филма по романа „Тютюн“ https://www.youtube.com/watch?v=c2e1E7JhkR0), от Емилиян Станев („Крадецът на праскови“ https://chitanka.info/text/4127-kradetsyt-na-praskovi, ето и филма по него https://www.youtube.com/watch?v=-WIe3FC2yMc)… Няма как да забравя и творбите на Смирненски и Вапцаров.

Всички те не ми даваха да съм голям оптимист за случващото се след 1989…

Не забравям и изяснилите ми много български характеристики книги „Бит и душевност на българския народ“ на Иван Хаджийски, „Време и съвременници“ на Кирил Христов, „Бивалици“ и „Небивалици“ на Вера Мутафчиева…

(Ще спра дотук, защото колкото повече се замислям, толкова повече виждам как пропускам много и много книги.)


Все съм гледал да чета и гледам текстове и филми на автори, представящи собствената си епоха. Да, Емили Бронте разполага повествованието си от 20-на години преди раждането си, но мога да считам, че чрез контактите си с поколението преди нейното има почти преки впечатления от епохата, както аз от майка ми и баща ми, че и от баба ми и дядо ми, за България от началото на 20-и век насам. Разбира се, имам ги „историйно“ (в смисъл и на „история=приказка“, разказ нечий) именно през „призмата“ на личните съдби и мирогледи на моите предшественици.


(И тук да кажа: винаги и навсякъде е имало хора, които са живеели добре; хора, които не са живеели много добре; и хора, които са живеели зле. И затова за никое време и общество не може да има единна, една и съща, обща преценка. Респективно, когато обществено-икономически, т.е. и политически промени променят нечий живот към по-добро, съответният човек остава с добра преценка към настъпилата промяна. И обратно, когато нечие положение се е влошило, той има отрицателна преценка за промяната.

Съвсем не на последно място оставям и това, че когато някой човек поради лични характеристики и поведение не е постигнал нещо, често вини за това други хора и/или обществено-икономически условия.

Също не на последно място оставят това, че можеш да не искаш да се занимаваш с даден тип дейност или не желаеш да се държиш по определен конюнктурно съобразен начин, налаган от времето и съвременниците ти, и затова то и те не ти харесват – съответно и ти не „успяваш“ в живота, че понякога пропадаш в него и дори го губиш…)


Инак (знаем), четеш за – и/или виждаш – по-скоро епохата на авторите на съответното произведение на изкуството, отколкото епохата, за която става дума, която „представя“(т).

Може би най-осезаемо, най-бързо остаряващото произведение на изкуството е филмът, за това съм говорил много пъти и няма сега да се разпростирам.


От книгите, писани от авторите си било за времена по-стари от собствената им епоха, било за съвремието им, като най-полезни и приятни (в най-хубавия смисъл на думата!) за четене се сещам за „Владетелят“ („Принцът“, „Князът“) на Макиавели, „Грозната херцогиня“, „Испанска балада“ и „Лисици в лозето“ на Лион Фойхтвангер, „Война и мир“ на Лев Николаевич Толстой, „Българи от старо време“ на Любен Каравелов, „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, книги на Иво Андрич (осветляващ по ненадминат начин манталитети от Балканите, от различни времена и социално-културални пластове), „Случаят Джем“, „Аз, Анна Комнина“ и „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева, „Моята автобиография“ на Чарлз Чаплин и филмите му (разбира се!), романи на Теодор Драйзер, романи и разкази на Реймънд Чандлър, Скот Фицджералд, Джон Стайнбек, Ъруин Шоу, Труман Капоти… Забравих пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Тенеси Уилямс и филма по нея на Ричард Брук с Елизабет Тейлър и Пол Нюман…

И вече правейки собствения си опит за пре-преценяване и балансиране на прочетено, чуто и видяно, да съставя собствения си пъзел, собствената си мозайка от познания и преценки за времена, общества, хора… При това тя е картина силно динамична, в зависимост от изминаващите години и донатруп(в)аната информация и премисляния… В крайна сметка, най-важното са основните (ми) изводи за човека и човешкото общество…

 

*     *     *

 

В един момент – още някъде в студентските ми години – наш (на майка ми) (относително) близък (брат на тогавашната съпруга на първи братовчед на майка ми) стана министър. Човек нелишен от (някои) качества. Майка ми се зарадва и ме помоли да отида да го поздравя от нейно и мое име. Към поздрава решихме и да отида в магазина за ноти и плочи (големият, „Чайковски“, който бе на „Раковска“ почти по диагонал на площад „Славейков“, същият магазин много бързо изчезна след 1989…), където по моя преценка купих подходяща – според културалните ми, но, оказаха се, наивистични представи – музика: творби за орган от Йохан Себастиан Бах: съзидания преценени от мен (и от майка ми, впоследствие) като именно подходящи в грандиозността си и красотата си за един (вече) министър…

Министърът живееше с майка си в един нов висок блок (известен като „блокът на ЦК“ – но бяха в него, понеже на мястото, където блокът бе издигнат, имаха къща, та – компенсирани с апартаменти…). Като отидох, заварих (изключително приказливата по принцип!) баба Ленка (променям името й, светла й памет!) с гостенки: нейни връстнички приятелки от подобен „стандарт“ (как да го определя?; „дребнобуржоазен български“?) около голямата маса в хола. Слушаха… стари градски песни (запомних текста и изпълнението: „…виж как вишната на двора, пак йе (sic!) цъфнала-а-а-а… Аз със дру-га-а, ти със дру-ги-ии, тъй живе-йем (sic!) ний…“) Гостенките похапваха (бях приканен и аз) някаква дребни сладки… И казваха поред на майката на министъра, поклащайки по подобаващ начин глави: „Един достоен син! Един достоен син!“ Мернах опаковка на плоча: „На гости на бяло сладко…“ („Песни от българския градски фолклор“), ако не ме лъже паметта… Бахово-органовата плоча бе приета мълчаливо от г-н министъра (професор) и повече не чухме нито от него, нито от майка му („да речеш“, както би казал Чудомир) нищо нито за творбите, нито за интерпретацията…

Илюстрирам (осветлявам чрез звук и картини) разказаното: „Не дълбай с длетото тънко мойето сърце-е-е…“, Георги Рафаилов, 1965 („Виж отново китна пролет е дошла…“, тъкмо и навън е такава пролет :) :

https://www.youtube.com/watch?v=pgQ1BegjMhE

 

Та за историята на България съм научил и от някои (стари) градски песни.

Старите градски песни… До късно ми бяха направо отблъскващи – „виждах“ (чувах) в техните текст и музика ту селяния, дошла в градски условия (https://www.youtube.com/watch?v=3Zwd7T5Sr-8https://www.youtube.com/watch?v=GFLmyo3S6to – апропо, добри би било да сравните в тези 2 варианта еволюцията на избора на момата), ту (нерядко направо пошлия) еснафлък и дори „под-еснафлък“ на малокултурния гражданин (от едно-две поколения живеещ в града…). Но не и високата култура, фината чувствителност, изисканата поетичност…

Не забравям големия специалист по българските стари градски песни академик проф. д.н. Николай Кауфман, които през 1968 издава книга на тази тема („Български градски песни“, София, БАН), а в началото на новия милениум – и 3-томник: 1500 български градски песни. Том 1-3, София, Славена, 2002-2003 http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=101429&title=1500%20български%20градски%20песни%20Том%201-3.

Ала по-късно си дадох сметка, че в немалко от тези песни текстовете ПРЕДСТАВЯТ по чудесен начин именно манталитета и душевността, житейския опит (ergo характеристиките на – истините за – реалния живот), оттам и въжделенията на достатъчно голяма част от населението в българските градове от онази епоха… И понеже занимавам студентите си твърде много с чуждестранна култура, и понеже съвсем наскоро PR-ката на НБУ – д-р Е.Х. – качи във фейсбука снимка на дирижабъла „Граф Цепелин“, преминал над София в 1929 година http://stara-sofia.blogspot.bg/2009/06/blog-post_08.html и аз се сетих, че майка ми ми е запявала песента с „многопланова“ насмешка „Граф Цепелина над нас премина, над нас премина, но не се спря“. (Майка ми не понасяше стари градски песни, но на тази текста именно ми изтъкна, разказаното в него - цепелинът преминал над България, но не кацнал в нея, "достойнството пази, не слезна при нази", "кат' граф надменно минава той", както се пее в песента.) Потърсих тази песен. Намерих я във „великолепното“ (като отражение на епохата) изпълнение на Катя и Стоян Миленкови (установих, че текстът на майка ми е малко по-различен, но по същество същият). Реших да запозная студентите ми както с тази песен, така и с други песни на Стоян Миленков.

Но първо ето информация за Стоян Миленков: https://bg.wikiquote.org/wiki/Стоян_Миленков_(певец), http://bnr.bg/post/100015543/spomen-za-stoyan-milenkov, http://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_cheshiti.htm, https://literaturensviat.com/?p=105518, http://knigi-news.com/?in=pod&stat=10348&section=9&cur=735, не на последно място и тази трогателна покана за така и несъстоялото се честване на 25-годишнината на неговата дейност и отпечатването на книгата му „Карнавал без маски“ (1934) http://catalog.libvar.bg/view/show_photos.pl?id=140831&SC=pcAvtorid&RC=1&SRV=false&LANG=bg&CS=102359&SA=%C3%E5%EE%F0%E3%E8%E5%E2%2C%20%CF%E5%ED%F7%EE%20, https://literaturensviat.com/?p=126905, http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=337618&title=Карнавалъ%20безъ%20маски%20между%20Парнасъ%20и%20кабарето

Дъщеря му Чайка Миленкова написва и издава през 1989 книга за баща си: „Стоян Миленков. Трубадур на смеха и горчивите истини” (с предговор на Радой Ралин), София, Музика http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=168949&title=Стоян%20Миленков.

И така, въпросната песен на Катя и Стоян Миленкови "Граф Цепелина" можете да чуете тук http://bghiphop.weebly.com/105310861074108010851080/-1929, ето и директния линк към това видео https://www.vbox7.com/play:a683c78ed1.

А ето и по-ранен (оригиналния?) вариант на тази песен, като мелодия, музика: „Двете блондинки“ (фокстрот от Франц Раймонд, доколкото виждам на плочата, и доколкото чувам, песен на немски език https://www.youtube.com/watch?v=mQPm-xQc2tg.

Ето още някои от песните на Стоян Миленков:

„С таксиметър“ (1930) https://www.youtube.com/watch?v=4tu2IuIh4ek

„Да живей лъжата!“ (1936) https://www.youtube.com/watch?v=T-qf0Pdd9EY

А за тези, които (имат склонността да) си мислят, че светът започва от тях или че хората в „старите времена“ са били много по-„ограничени“, ето и песента му „Впечатления от Варненския курорт“ (1932) https://www.youtube.com/watch?v=nG4TO181NzE.

(Изобщо, имате възможността да направите сравненията си между „тук и сега“ и „там (пак тук, нали) и тогава“. Компаративните паралели, казано по-(псевдо)учено… :)

В тези стари песни ще чуем и начина, по който се е произнасял тогавашният български език (ако се опитам да обобщя така), което се чува и в речта например на проф. Богдан Филов по повод „Обединението на България“ (април 1941): https://www.youtube.com/watch?v=vavnHwu6hAY. Никаква „политика“ не правя, „хванах“ се за това видео с Богдан Филов, защото казаха по телевизията, че ще има предаване за него… И потърсих какво ще намеря в интернет. А отдавна ми е интересен и личностно, и като епоха и събития в нея (и реалните причини за тях)… Ето едно вече преминало подобно предаване от 2013: https://www.youtube.com/watch?v=l6qgTVqgJbo.

Ако някой (днешен) артист (трябва да) играе Богдан Филов и се опита да го наподоби максимално (за да бъде „автентичен“), то и дори да изглежда физически на него, и дори да слуша тази реч достатъчно много пъти и да я „репетира“ (повтаря, имитационно, „папагалски“), за да я/го наподоби максимално какво ще постигне? Автентика ли? По-скоро пародия, ще бъде и той самият комичен, и персонажът му… По-силно присъствие и внушение би имал артист, който, дори и при голяма физическа разлика с Богдан Филов, направи някаква силна своя съвременна интерпретация (претворяване) на личността на Филов и някак и на епохата…

Така е и в музицирането, поне според мен.

Неслучайно тези дни се сетих и за тангото за Държавната лотария на Алберт Пинкас: https://www.youtube.com/watch?v=ZjwZHKD8c_Q.

Ето и малко информация за самия Алберт Пинкас: https://www.youtube.com/watch?v=Z_OCgNUZ-bE.


И ако се върна (за край) на въпросното предаване за проф. Богдан Филов (https://www.youtube.com/watch?v=l6qgTVqgJbo): то (не) е (ли?) изкуство/творба/интерпретация (в една или друга степен, при един или друг от участниците в него, както и в екипа по реализирането му). И като така, то, това предаване (достоверен?) документ за кое е: за Богдан Филов и епохата му и/или за тази на участниците/реализирането му?

 

22 април 2017

 

ПП Що е изкуство?

Знам дефиниции от рода на „естетическо отражение на действителността чрез художествени творби и вложените в тях знания, впечатления, емоции и умения“. Знам и за „свободните изкуства“ (средновековното название на 7-те науки: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия и музика). Знам и за разбирания, че в (истинското - истинското?) изкуство трябва да има морал и идейност (чий морал и каква идейност, отворени въпроси). Знам и за "чистото изкуство", и за приложните…

Обаче за мен всяка интелигентна и майсторска (изкусна) промисъл и реализация (а не само по отношение на естетика) е (именно) изкуство.

Съответно, сега ще се опитам да изредя различните видове изкуство (в много случаи – условно отделени), за които ще се сетя (нямам претенция за систематичност и изчерпателност): към прозата добавям и поезията (в най-широкия смисъл на тези понятия/термини), публицистиката, журналистиката, театъра, киното, телевизията, мизансцена, музиката, танца,  цирковото изкуство, изобразителното изкуство (маслена живопис, рисунка, графика, акварел, пастел), фрески, скулптура, малка пластика, мозайки, инсталации, облекла и костюми, сценография и декори, грим, прически, татуировки (уви! – поне според мен неприемливото в тях е, когато остават за цял живот), маски, текстил, дърворезба, керамика, порцелан, творби от желязо и други метали, стъклопис (витражи) и творби от стъкло, бижута и ювелирни изделия, интарзия, апликация, оформления на книги, илюстрации, комикси, карикатури, плакати, различни видове реклама, графити, графичен дизайн, айбомбинг, архитектура, респ. интериор и екстериор, обзавеждане, мебели, различни видове дизайн, инженерни проекти и технически реализации, най-различни видове машини и техника, пътища, мостове, тунели, всякакви апарати, апаратури и инструментариум, в това число и музикалните инструменти, различни видове уреди и сечива и пр., и пр.

И всички те са документи за епохата и културата си. И всяка тяхна интерпретация е документ за епохата и културата на интерпретатора им.

В по-горния си текст се ограничих до само няколко вида изкуства.


23 април 2017


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg