За Явор Конов


Явор Конов (р. 1964 в София), д-р (1998), д.н. (2006), професор (2005) е утвърден и известен у нас и в чужбина музиколог.

От 4-годишен свири на пиано (сред преподавателите му са легендарният Константин Станкович https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/константин-станкович/ и прекрасният проф. д-р Атанас Куртев). Уроци при Надя Буланже (1978). 

Завършил е в София Националното музикално училище (пиано, 1983) и Националната музикална академия (музикология – полифония, при проф. д-р Димитър Христов, както и хорово дирижиране при проф. Стоян Кралев, 1991).

Специализирал е многократно и в чужбина. Майсторски клас по клавесин (Орвието, Италия, 1995).

Изследва предимно западноевропейска теория и история на музиката.

Има повече от 200 публикации - монографии, анотирани преводи, студии, статии, учебни помагала и други.

От 2010 е на щат в департамент Музика на Нов български университет в София.

Женен, с 2 деца.

За/От мен


Теодора с Тереза и Андрей,
преди няколко години...







Имам щастието, че много хубаво си и говорим вкъщи.
То тези работи са и до късмет, но и както си ги направиш (нали!).
За/От мен


Ето я и Мери...
За/От мен


На едно кафе...

Няколко думи от мен

След като завърших с медал музикалното училище в София, влязох с отличен успех с пиано в консерваторията (както се казваше тогава). С шестици влязохме двамина или най-много трима, доколкото си спомням – тогава се явяваха по около 80-ина яки пианисти за двадесетина места, ако не греша. Завърших първи курс отново с отличен, явих се на нови кандидатстудентски изпити и влязох и в теоретичния факултет. Бях вече преценил, че да се препитаваш с пиано в България (и особено ако гониш високи интерпретации и изпипани изпълнения) е неперспективна работа.

А да емигрирам не исках.

Увличаше ме интересът към история и теория, във взаимосвързаността им. Бях вече преценил, че време за всичко няма да имам – и особено ако свиря по няколко часа на ден. Затова се отписах от инструменталния факултет, като продължих да имам часове при проф. д-р Атанас Куртев. И любовта към пианото ми остана...

Претенции за разгърнат понастоящем пианизъм нямам. Просто от време на време свиря. Стремя се към филигранност и разнообразие в тушето и изразителността. Понякога се получава.


Около четвърт век (!) не бях свирил активно на пиано. Когато започнах работа в НБУ, колегиалната среда предпостави и дори наложи да започна отново да свиря – отначало за участия с basso continuo в бароков оркестров репертоар, след това и със солови изяви. На сцена, но най-вече в преподавания... Многообразната и взискателна общност в НБУ предпостави и дори ме задължи да (се) развивавам (в) необятната тема „Музика, история, култура“. Натрупах опит в разработването и поднасянето на мултимедийни лекции и семинари с мое живо участие на клавира. Поради проявен интерес към тях от колеги и други среди извън НБУ, започнах да ги представям и в столицата и в страната. Оказаха се удоволствени и културално обогатяващи и мен, и аудиторията. Преподаването ми по полифония, история, а в последната година и по анализ на музиката доведе до събирането на една не тънка папка с ноти (много от които маркирах в цветове – като тез в папката ми по полифония), чрез която на клавира демонстрирам строежи и форми в музикални произведения – колкото в последователно историческо развитие, толкова и във взаимосвързаността им.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg