Ганка Неделчева

Проф. д-р Ганка Неделчева, СУ, пианист и музиколог



За книгата на Явор Конов "Идеи и подходи за естествено свирене на пиано"


Доц. д-р Явор Конов, чието име в последните години свързваме с изследователска активност, насочена към музикалните феномени от 16-18 век (като автор на научни разработки върху теоретичното наследство на Царлино, Дьо Бросар, Дьо Сен Ламбер и Моцарт), отправи великолепна професионална провокация към клавирните педагози и изпълнители.

   За тези, които познават неговата артистична биография, едва ли това е изненада – той е теоретик с клавирно образование, намерило признание и оценка на наши и международни форуми. А концертно-изпълнителската му практика като клавесинист и пианист респектира с постиженията си.

   Дали това потапяне в клавирната мъдрост е миг на отдих, потърсен в ежедневието му на учен и педагог, или пък е опит да представи своите възгледи за пианизма с мисълта да помогне на тези, които са се посветили на клавирното изкуство, ще разберем, като разтворим последната му книга: “Идеи и подходи за естествено свирене на пиано”. Професионалната му компетентност върху старинни трактати му позволява да предложи още по-атрактивен, бароков вариант на заглавието: “Опит за представяне от дистанция на идеи & подходи за това как удобно & лесно, а оттам – добре & с успех да се свири на пиано”.

   Съдържанието е представено по начин твърде отдалечен от йерархизирания дидактичен маниер на изложение на клавирните методически принципи. Книгата носи динамиката и спонтанността на естественото общуване, на добронамерената приятелска беседа, в основата на която е поставено доверието между педагога и ученика в процеса на приемане/предаване на знания. Чудесна методическа находка за автора е формата на работа, която той уточнява като дистанционен курс (въображаеми уроци), върху 3 клавирни пиеси: Й. С. Бах – Хорал от Кантата BWV 147, П. Владигеров – Есенна елегия, Скрябин – Ноктюрно оп. 9 за лява ръка.

   Възможен е въпрос: дали работата над тези 3 творби е достатъчен повод за наблюдение, анализ, изводи и препоръки при решаване на основни проблеми, свързани с клавирното свирене?

   Ако се вгледаме в битието на клавирния педагог, ежедневието му отговаря: “Да”. Индивидуалният път на инструменталното развитие се осъществява в условията на репертоарна организация – N брой години, N брой комбинации от 3 или 4 пиеси. Въпросът е дали е толкова лесно да си лаконичен и изчерпателен едновременно, да намериш точните думи, валидни за конкретна изпълнителска задача, които ще те отведат от частното към общото?

   Отчитайки специфичните проблеми на интерпретацията във всяка пиеса, Я. Конов намира подходящото място и словесност, за да коментира и изясни проблеми, свързани с постановка, звукоизвличане, артикулация, техническо прецизиране на изпълнителския апарат, както и принципите на работа, свързани с реализирането на красив въздействащ одухотворен клавирен звук като продукт от взаимодействието и съчетанието на клавирно туше, великолепие от динамични багри и педално оцветяване – т.е. фокусирани са всички детайли на клавирно-интерпретационните умения, но, забележете, без дидактични “рецепти” по пианизъм!

   Авторът прави достояние знанието си изискано, остроумно, сърцато, много професионално и, най-важното – много естествено.

   Всеки има своите мигове на клавирно обезсърчение, понякога даже на инструментално безсилие. С идеите в тази книга можем да ги направим по-кратки или по-малко. Тя е като приятел, като събеседник, от когото се нуждаеш в мигове на колебание и нестабилност. Може да се възприема и като своеобразна психотерапия за пианисти: "Опитайте така... ще си помогнете, ако...” (звучи гласът на автора).

   Възхитителен е стремежът му да доведе въображаемия ученик до миговете на удоволствие: физическо – от свиренето, духовно – от музицирането. Често той повтаря: “Слушайте... вслушвайте се... фантазирайте...” Непрестанно стимулира инвентната природа на изпълнителя (тя му допада) и го насърчава в играта със себе си, с пианото, с фантазията си. Насочва го към бягство от клишета, шаблони, към търсене на лична интерпретация, на личен темпо-израз, на личния клавирен звук като израз на вътрешна музикалност, на мисъл, на чувство. Така изпълнението се доближава до претворяването.

  Не е ли това експониране на една изпълнителска и педагогическа естетика и философия! Нейни елементи са и високият професионализъм с всичките му компоненти, и компактното съчетание на анатомо-физиологичния с психологическия подход, което превръща свиренето на пиано (и не само) в лек и естествен природосъобразен процес.

   “Търсете... съпоставяйте... откривайте... с любов... с охота... без напрежение”. Авторът провокира към нови образи и внушения в звук и тембри. Така неусетно в играта, наречена свирене, инструментът се превръща в партньор-съучастник.

   Както сам признава, Я. Конов често търси отмора и вдъхновение в свиренето на пиано. Написал е книгата си с нескривана любов към него, към сътвореното за него, както и към тези, които са отворили сърцето му за нея – Константин Станкович, Юри Буков, Атанас Куртев, Надя Буланже. Това са страници за следващите, тръгнали по пътя на клавирното просвещение. За да я сподели с тях... И успява. Читателите ще попаднат в плен на въображаемите уроци с доц. Конов. Подозирам, че скоро ще пожелаят да сменят виртуалната среда с реална, в която ще се радват на възможността да се превърнат в негови реални ученици. Успех!


         София, март 2004                                                                        Доц. Ганка Неделчева


Бонус: до 6 юли 2013 pdf на книгата можете безплатно да свалите от тук http://dox.bg/files/dw?a=f67235562a

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg