Леон Митрани


Леон Митрани (1921-2001), когото имах щастието и късмета да познавам лично и въпреки голямата разлика във възрастта ни бяхме малко или повече и приятели, бе атомен физик и психолог. Професор, "малък" доктор по космическо лъчение (1952, в София) и "голям" доктор по биология (1974, в Москва, на тема свързана с очите и зрението). Доколкото ми е казвано (не от него) и доколкото съм разбрал и запомнил, в началото на 60-те години от позиция на атомен физик доказва научно идеологически несъстоятелности на маркс-ленинизма или "научния комунизъм". Отстраняват го от Софийския университет. Отива в 1963 в Пловдивския университет, където създава катедра по атомна физика. От 1968 до пенсионирането си в 1989 работи в Института по физиология в БАН в София, където в 1980 основава Секция за преработка на зрителна информация: разработват въпроси, свързани с физиология и психология на зрението.
      Леон имаше прекрасни лекции по тогавашната програма "Знание" на БНР! (Любими бяха на музиколога проф. д.н. Светлана Захариева, светла й памет и на нея! И тя пък колко знаеше! И по хармония, и по форми и анализ, и по фолклор...).

      Чел съм почти всичките му книги (много от тях са ни подарък от него) и ги препоръчвам и тук (изреждам ги по година на издаването):
          Атомна физика, София, издателство Наука и изкуство, 1957, 2/1963, 528 стр.
          Атомите работят, София, издателство Наука и изкуство, 1960, 90 стр.
          Как човек завладя атома, София, издателство Наука и изкуство, 1961, 81 стр.
          Елементарни частици, София, издателство Народна просвета, 1962, 116 стр.
          Прозорците на мозъка, София, издателство Наука и изкуство, 1973, 113 стр.
          Биоелектрични сигнали, София, издателство Наука и изкуство, 1974, 136 стр.
          За възприятието, София, Издателство на БАН, 1980, 168 стр.
          Наука и ненаука, София, издателство Наука и изкуство, 1989, 232 стр. (ако кликнете на линка най-долу, в подстраницата, която ще се отвори, ще намерите линк към тази книга - под снимката на Леон).

      Леон бе изключително интелигентен. Изключително! Учеше ме да мисля активно и да уча (а не в обратния ред!), но после не да цитирам едни или други автори, а сам да предлагам осмисляне на нещата.
      Защото отначало, като ме питаше нещо, аз му отговарях все с цитати от големи авторитети. За да съм неоспорим в отговора си. Че и застрахован, за чужда сметка. (Познаваме достатъчно добре тази "техника", особено от научни текстове и устни изявления.) Леон се смееше много и един ден ми каза: "Абе, ти сякаш носиш една голяма пушка с голям пълнител и като те питам нещо, сваляш пушката и бу-ум!, ме гръмваш с един цитат. А аз искам да видя какво и как ти мислиш и казваш."
      Светла му памет! Мно-о-го беше умен, че и знаещ, че и със страхотно, жилещо чувство за хумор. Безжалостно язвителен беше, особено към "дървените философи" и най-вече към такива с научни степени и звания и претенции. Подиграе те, че се и разсмее шумно и силно след това (но не просташки, нали!), от глупостта, простотията, предразсъдъците, снобизма ти развеселен защото. Жилеше здраво! (Много го мразеха, но и още по-голям респект имаха към него.)
      Научи ме на обич и отговорност и към кучето. Каза ми, че то не е ей-така работа - вземеш куче, после го махнеш. Преди да вземеш куче, трябва да помислиш хубаво и след като си го взел вече, да се отнесеш към него с цялата си отговорност, като към член на семейството. Имаха едно неголямо черно къдраво куче, Блеки, полу-пудел, ако не греша в спомена си. 

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg