Респектиращ професионализъм:

Марио Ангелов, пианист


22 май 2018, вторник, във Facebook:

 

От студентски години съм силно впечатлен от пианизма и музикалността на МАРИО АНГЕЛОВ. Онзи ден отново прослушах и изгледах с удоволствие неотдавнашното му изпълнение на Шимановски Симфония-кончертанте със СО на БНР (https://yavorkonov.alle.bg/публикации/2018/беше-празник/). Наистина бе празник!

Идва 24 май, може би най-хубавият наш празник, че и пролетен. Раздават се и награди… Името на Марио нещо пак не го чух… Затова реших да му поднеса аз една награда. Подбрах красива, стилна, изчистена, създадена и с разум, и със сърце, и с естетика кристална ваза. Нейните характеристики са и характеристиките на свиренето на Марио. Поръчах я, дадох я и на гравьор. Преди това дълго мислих какво да се изпише на нея. Писах и пренаписвах, изоставях и подновявах варианти… Сега вече, дискретният надпис върху нея гласи: "На Марио Ангелов, пианист. В знак на респект към професионализма му. От колеги, приятели, публика. София, 24 май 2018"

(Марио нищо не знае за идеята и начинанието ми. Дори и Златка не знае. Сега вече ще научат, чрез фейсбука. Надявам се да не се разсърдят…)

Марио абсолютно заслужава това признание. На възторга на публиката на негови концерти съм многократен и предостатъчно свидетел. На възторга на много и много колеги и приятели – също. Така че мога да си позволя този надпис на купата – той просто е констативен. Най-лаконичен, кристално ясен и изчерпателен житейски протокол, записан върху кристал.

Но: колеги, приятели и фейсбукприятели, бих се радвал да сме повече в това поднасяне на респект към професионализма на Марио Ангелов. Затова предлагам, който харесва начинанието ми, моля да го like-не (с това не поема никакъв финансов ангажимент - само морален. Списъкът от лайкналите ще е професионалният и обществен списък на личностите, застанали зад тази НАГРАДА. Неформална, неказионна – просто ИСТИНСКА. (А дали и кога ще стане поднасянето и къде, ще уточним допълнително.)

Бъдете здрави и щастливи!

 

(Позволявам си да цитирам само един от коментарите:

Vesselina Vassileva Браво! Страхотна идея! Тази награда е много по-голяма от всички други, завъртяни в кръга на един и същи свят, в който нищо интересно не се случва! Тази награда е повече от институция – тя е истинско признание и дух!)

 


Същият ден, по-късно:

ДОПОЯСНЯВАЩ ТЕКСТ (не се сдържах, извинете..., Я. К.):

 

Аз не съм в никакви обществени, партийни, профсъюзни, гилдийни и други (ефективни в реденето на житейските дела и награди) конфигурации (не съм и никъде началник) и съответно не мога перспективно да предложа, камо ли да наложа Марио Ангелов да получи една или друга награда (бързам да подчертая – с Марио не сме близки приятели, не движим каквито и да е общи дела, нямаме и общи материални интереси). А и не ми се занимава, честно казано, с номинации, пък унижения (не за мен, нали!) с комисии, гласувания (от кого ли не), избор – или не…

Не!

Ако Марио бе пианист – десетилетия наред, несменяем – на друг национален симфоничен оркестър, но не на българския (на Националното радио) – а на някой чужбински: „О-о-о-о!”, какво щеше да е отношението тук (в България) към него! Щяха да го наричат (примерно казано) професор, да го направят почетен доктор, да го награждават с различни награди, да се снимат с него, да дава интервюта, да дава „световно меродавни” мнения, да прави майсторски класове, национални турнета, да участва в Академии, журита, да има хиляди (разбиращи и неразбиращи) почитатели и почитателки (много от които – силно умилени)… Но пианист (и то какъв!, солист и оркестрант) на СО на БНР – не. (Не представлява национален интерес?) (Типично нашенска история?) И понеже Марио и не умее да се „навира”… (Изключително достойно в морално отношение качество, но практически силно самонавредно…)

А какво само не е минало през ръцете и главата на Марио, като музика (и „музика”)! Не искам и да си помислям колко хиляди клавиши (и в какви ли не комбинации!) колко хиляди пъти е трябвало да натисне само в произведенията на НБМ, че и на (по-)стара… („Е, и?”, би попитал циникът-прагматик. И би бил прав, май. Веднага се питам: има ли награда „За изпълняване и разпространение на българска музика”?)

(Простете, моля, откровеността ми. Не искам никого да обидя и ако случайно някого засягам, поднасям си извиненията!)

Идеалната форма на тази купа ми напомня на адажио от Моцарт. Позволете ми да поздравя Марио (а и вас) с Адажиото от K488 (Надя Буланже твърдеше, че това е най-красивата музика, създавана някога от някого на света…) – тук от минута 11:05, в изпълнение на пианист, който не му отстъпва :) https://www.youtube.com/watch?v=lNU-TpuwhuQ

И така:

И сам да съм, ще му я поднеса на Марио тази паметна купа. А мога и да му я изпратя по „Еконт” (или да му я предам чрез някого). Без „светска тържественост”. Без „церемония”, която да опорочи отличаването. А то отличаването си Марио е самоотличил отдааавна със свиренето си и с всичкото си – и всички, които сме наясно с нещата, сме наясно с това. Аз само реших най-сетне да го „артикулирам” и заявява публично. (Разрешете ми да си го позволя: за книгите си имам 4 награди „Книга на годината”, при това едната е „Специалната награда Книга на годината”, нещо като „Кристална лира на кристалните лири”, mille fois pardon, „Кристална книга на кристалните книги” :) ) (Давам идея?)

А ако реша сам да предам на Марио този знак на респект към него, то май би трябвало да стане не в някоя институция, а може би пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий пред Националната библиотека (всъщност: каква по-добра институция?!).

Но няма да се разсърдя, Бога ми!, ако от БНР някой организира връчването в Студио 1. Марио ще ни и посвири, надявам се. Самият аз няма и да се покажа, ще седна горе скритом някъде…


(Още само един коментар:

Ronnie Karadjov По-ценна е тази признателност, Яворе, тъкмо защото не е минала през журите и комисии, и поради всички други причини описани в допоясняващия текст. Жестът ти е великолепен, вазата и надписа също! Браво, професоре, наистина!)

 

Само в същия ден, в който предложих за подкрепа идеята за тази награда, тя бе наградата – чрез лайкване и/или коментари – бе подкрепена от (подреждам „списъка” „формално”) професори, доценти, големи и малки доктори, представители на ректорати на национални академии по музика (НМА, АМТИИ) и университет (НБУ), представители на БАН, на университети (СУ, НБУ) и национални училища с професионално преподаване на музика (НМУ София, НУМТИ Пловдив, НУМСИ Бургас), представители на важна национална институция (БНР), профсъюзни лидери и редица и редица други колеги и хора с не по-малки качества и достойнства! От България, но и от различни страни и континенти. Ergo, стигат (и „артисват”!) за редица професионално-гилдийни, профсъюзни, обществени и държавни – че и международни – комисии по „удостояване”.

Впоследствие подкрепата си заявиха много други колеги и неколеги…

 

(Днешен мой допълващ коментар, петък 22.6.2018, Я.К.: както предполагах  но все пак не ми се щеше да се окажа прав, а се оказах  никой колега от БНР, макар че мнозина научиха за тази награда, прочетоха горния текст и дори говорихме малко за това, че би било хубаво, поне по някакъв начин да я отразят, не го направи.

Както се казва: no comments.


А аз кристалната гравирана купа я изпратих на Марио Ангелов още на 23 май, за да я има за празника.)


Респектиращ професионализъм
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg