basso continuo & цифрован бас


Реших за уместно да представя и тук един вече публикуван мой текст (базиран на книгата на Франк Томас Арнолд, която и притежавам - Arnold, F. T.: The Art of Accompaniment from a Thorough-Bass as practised in the XVIIth & XVIIIth centuries. In two volumes. Dover Publications, Inc., New York, 1965), посветен на термините (и практиката на) „басо континуо“ и „цифрован бас“:


Арнолд изрично заявява, че широко разпространената употреба на терминологичните определения „Thorough[1]-Bass(“Basso continuo, Bassus generalis, &c.) и “Figured Bass”, „цифрован бас” (“Basso numerato”, &c.) в качеството им на синоними, е неправилна. Посочва основанията си: цифрованият бас на Пери, Качини и Кавалиери („Bassi continui[2]) е вероятно най-ранният запазен пример на използване на цифри като метод на посочване на хармония, с разбирането, че се състои в непрекъснат акомпанимент на вокалната партия. Арнолд уточнява изрично, че „цифрованият бас” не е задължително “continuo”, нито басът “continuo” е задължително цифрован. Ето защо: ако се цифрова най-ниският вокален глас от многогласна композиция и така цифрованата партия се използва за акомпанимент на орган, органистът би трябвало да прекъсва акомпанирарнето там, където в най-ниската вокална партия има пауза – ето случай на „цифрован бас”, който не е „continuo”. За да бъде непрекъснат органовият съпровод, за басова линия може да се ползва басовата вокална партия, но в моментите, в които по-горна партия преминава под нея (например при кръстосване на баса и тенора), органът да поема мелодичната линия на реално най-ниската в момента партия; а там, където ниските партии правят пауза, да се добави изрична басова мелодическа линия за органа: ето „Bassus continuus” (в старата английската терминология „Through Bass” или „Thоrough Bass”). Това “continuo” обаче може да не бъде цифровано.

Арнолд подчертава, че истинският „Bassus continuus” (за който всъщност не се употребявал този термин) бил нецифрован и произлиза от полифоничната църковна музика! Преди Виадана да „въведе термина” „Basso continuo, още преди края на ХVІ век съществувал терминът (и практиката на) „Basso per organo”, често срещана основа на 2 или повече „хармонични групи” или хорове. Тази органова партия наричали „Partitura” или „Spartitura”, поради подразделянето й с тактови черти на тактове, докато вокалните партии оставали без тактови черти[3]. При това, често органовата съпровождаща партия се реализирала на основата на нарочно отпечатани на отделни петолиния и една над друга ниски вокални партии, от които органистът извличал една-единствена басова линия, чиито тонове били основа за изграждане на съответните хармонии. В други случаи органовата басова мелодия била изписвана или отпечатвана, т.е. вече в готов вид предложена на органиста (извлечена от ниските вокални басови партии) - „друг” въпрос било какви хармонии се строяли върху нея на практика. В 1594 г. във Венеция са отпечатани органови баси към колекцията от 8-гласни мотети на Giovanni Croce Spartidura [sic] delli Motetti a otto voci, а на следващата 1596 г.се отпечатва и Spartitura per sonare nel organo accommodate la Primo Choro nei Concerti di D. Adriano Banchieri. И в двата случая произведения за по 2 хора, и в двата случая без цифроване, само с отделни диез или бемол, указващ характера на терцата. Изводът е, че се е разчитало в огромна степен на „ухото” и опита на органиста.

Понякога цялото произведение било отпечатвано като партитура (вече в смисъла на „наредени една над друга” всички партии) – например когато броят на гласовете в пиесите не бил много голям (в противен случай би затруднявал работата с партитурата?) и/или издателят поемал този разход.

И така, терминът „партитура”, за който обичайно се счита, че отразява (произтича от) запис на многогласна музика с подредени една под друга партии, всъщност произлиза от въвеждането на тактовите черти, което именно „разделя” нотния запис. При разделянето с тактови черти, като част от аранжирането на многогласния нотен запис в търсене на практическо удобство, те можело да обхващат две и повече петолиния[4].

Позволих си да осветля по Арнолд появата и същността на тези 3 взаимосвързани термина, тъй като не само в нашето преподаване, но и в много учебници и други литературни източници, в които се упоменават те, обясненията не са ясни, изчерпателни и достоверни. От друга страна, наистина величавата - изключителна по съдържание и качество книга на Арнолд – не се познава достатъчно, поне у нас (поне такова е моето впечатление).


[1] Thorough - пълен, съвършен, истински, цялостен, завършен, основен, радикален, дълбок (това са само някои от значенията на думата!). За мен може би най-точният смисъл на терминологичното определение е „Thorough Bass” е „бас от край до край”.

[2] Арнолд уточнява, че Guidotti, издателят на Rappresentatione di anima, e di corpo (1600) на Кавалиери използва в Предговора определението „Basso continuato. Arnold, F. T.: The Art of Accompaniment from a Thorough-Bass as practised in the XVIIth & XVIIIth centuries. In two volumes. Dover Publications, Inc., New York, 1965, том 1, стр. 6, бел. 1.

[3] Латинският еквивалент „Partitio (или „Sectio) gravium partium” изяснява това разделяне на „секции” (тактове). Ibid., стр. 7, бел. 3.

[4] В 1577 г. във Венеция са отпечатани в партитурен вид (разделени на тактове и подредени една под друга партии) 4-гласните мадригали на Cipriano di Rore, под заглавието Tutti Madrigali di Cipriano da [sic] Rore a 4 voci spartiti et accomodati per sonar d’ogni sorte d’instrumento perfetto & per qualunque studioso di contrapunti. Ibid.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg