Браво на Виктория Василенко


Откакто Виктория публикува в ютюб съвсем скорошния си запис на ре минорния концерт за клавир и оркестър на Й. С. Бах (BWV 1052) в съпровод на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на (проф.) Пламен Джуров – минаха не много дни. Понеже следя развитието на това „дете“ http://eprints.nbu.bg/1889/ , изслушах записа веднага (давам най-долу линковете към трите му части). Слушах го и в колата (шофирам немалко). Пусках го след това и в часове в Нов български университет...


Нали Виктория Василенко ни е студентка в НБУ. И разказах на студентите, как с Вики минахме само в няколко(!) часа – но с голяма моя „артилерийска подготовка“ от мейли и източници на информация: текстова, аудио и видео – „цялата полифония“ :) , т.е. от консонанса и дисонанса и принципите на ползването им в мелодия и съзвучаване, оттам и най-съществените принципи на конструиране на многоглас и образуване на форми в музиката, от „строгия“ през „свободния“ стилове и нататък: едноглас, многоглас, респ. контрастен и имитационен, инвенционен, видовете имитации, прост и видове сложен контрапункт... Съответно, от „мотив“ до цялостна форма: и й свирих (поне "христоматийно" :) много от Баховите инвенции, прелюдии и фуги... (Нотите, с маркирани от мен в цветове конструкти и форми, на всичките инвенции и на някои прелюдии и фуги, й бях предоставил по мейла предварително.) С разговор и за възможни посоки на интерпретации, в това число и в зависимост от инструмента... 

И сега, слушайки този „ВикториЯ/нско-модерен“ синкретичен Бах на Виктория Василенко, се и самопоздравявам, че настоявах – И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА НАСТОЯВАМ! – пред нея да се занимае колкото се може повече с конструктите у Бах и с творбите на Бах и да научи, полека-лека, и двата тома на Добре темперирания клавир, и оттам и до Голдберг вариациите; смятах – и сега убедено смятам – че Бах много ще й върви, с нейната възможност да интегрира рационално в емоционално и емоционално в рационално с прекрасен баланс и в чудесна интепретационна пъстрота и ГЪСТОТА...

И защото пианист с „целия“ клавирен Бах в репертоара си става непреодолимо фундаментален...

И понеже е и достатъчно хубава (Виктория, нали) – но без да се продава чрез хубостта си (много е важно!, поне за мен) – амалгамата е превъзходна!


И така, поздравявам Вики с толкова модерната, актуална – и в същото време стабилно и благодатно традиционна – интерпретация!

Въпросът за темпата при изпълнението на творбите на Бах остава винаги отворен, именно въпрос е на личен избор (и случай), но в случая с темпата, които прави Виктория, попадението й е завладяващо. (За мен не само безспорно, но и неизбежно водеща е ролята на клавириста при изсвирването на Баховите клавирни концерти... Както тази на... барабаниста в „Болеро“-то на Равел, ако направя това условно, но същинско сравнение...) Една увличаща и сякаш „идваща от само себе си“ темпово метрична пулсация, но като се вслушаш, много ДИШАЩА! И на нейна основа, много гъвкаво протичане и изобщо музициране. И с много swing! (Да, ние сме в 2016 година.) Ако не ползвам този термин, мога да кажа: както тича на воля здравото и красиво – и младо... – животно, в това число и човекът!

(А красивите животни, знаем, не знаят, че са красиви – и затова и не суетничат. Затова и именно са КРАСИВИ и завладяващи в красотата си. Така и с талантливите и майсторски музицирания... И композирания!!!, преди това.)

(Колко ми е мъчно, че Бах не е разполагал със съвременния роял – как ли щеше да свири на него!? Бих искал да чуя, че и да видя... Както бих искал да видя и Виктория, не само да я чуя – ако ми простите и този условен паралел :)

Може би съм малко приповдигнат, но ме зарадва този запис. И с много богати, разнообразни щрихи, в звукоизвличането, както и в динамическите „криви“ (именно „криви“, защото в природата симетрия, знаем, няма – идеална, т.е. съвършена, съответно бих казал и „банална“, симетрия няма – много обичам това!) (Ние обичаме този и тези, и това, което е именно с несъвършенства – съвършен бе механичният славей в Андерсен, нали?) Дотук – за първата част на концерта.

Втората част: прекрасен баланс между рационалното и емоционалното, все пак в „полза“ (?) на разума и сдържаността... И отново изключително ГОВОРЕЩО свирене, наистина сякаш ми ПРИКАЗВА – и за щастие, не бъбри, а разказва; разказ без думи, от най-хубавите – в които ти можеш да си сложиш думите; че и различни, при различните прослушвания...

Третата, последна част: „Е-е-х, тук (ще) е вече галопът на красивите коне! Галоп съвсем не истеричен, а колкото волен, толкова и овладян!“ (Мислех си. И очаквах. И исках, желаех.) Понеже имам изключително красиво и грациозно куче (и по-точно – кучка, Мери, ако искате, вижте тук на „Ето я и Мери...“ https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/), та от него (нея) знам – при нея съм видял, толкова пъти – как се тича (красиво и устремно, и овладяно) от радост от самото – и заради самото – тичане! От радост от живота! Такова едно про-тичане очаквах да чуя, плавно, овладяно и неумолимо увличащо слушателя... С легатно-дъгообразни „криви“... Но чух как започна едно по-скоро скокливо протичане, остинатно-токатно, токатно-маркатно и дори токатно-стакатно, на много места и речитативно – т.е. пак говорно, но без нито и нюанс на проповедност и назидателност – музициране! И с много импровизационност (в про-тичането: говорехме си с Вики, Бах едва ли би имал против да импровизираме и в нотите му, свирейки го – въпросът е обаче, бихме ли могли да импровизираме на неговото ниво?!; защото досега не ми се е случило да чуя такова, а съм слушал немалко опити...; та затова по-добре да свирим написаното от Бах...), и с много суинг и джаз (тези две понятия-думи-термини може да замените с по-старинни, но аналогични: защото хората са си все същите, генерално погледнато) и в тази част. Също прекрасно темпо, в синкретизма на цялото изпълнение. И след като се „поборих“ в себе си между вътрешното ми очакване и желание, и това, което чувах и слушах, си казах – очакването си е твое, а свиренето на Виктория си е нейно, нейната си интерпретация. И се съгласих с нея. Браво, Вики! Страхотна си.


Поздравления безспорни и за Пламен Джуров и останалите партниращи музиканти в оркестъра...

 

PS Ако този запис бе за „лейбъл“ от световните, щеше вече да е at the Top... Мисля си това без капка от познатото ни наше комплексарско пренадуване в посока на „световност“...


Неделя, 20 ноември 2016

 

https://www.youtube.com/watch?v=R56pydA9gpk

https://www.youtube.com/watch?v=DtCxwsk9z8g

https://www.youtube.com/watch?v=uvNfWnYl7iQ


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg