Bach. Imagine



Семинар в 4 части

Част 2/4

Към част 1: https://yavorkonov.alle.bg/семинари/жан-рондо/



Жан Рондо разказва с удоволствие за подходите си при избора на пиеси от Й. С. Бах за компактдиска си „BACH. IMAGINE“ (http://www.warnerclassics.com/release/4586086,0825646220090/rondeau-jean-bach-imagine*). И в частност и как избрал преработката за пиано (само) ЗА ЛЯВА РЪКА на Йоханес Брамс на прочутата Бахова „Шакона“ (от „Партита“ № 2 за цигулка, BWV 1004).

Свирил съм като ученик в горните класове тази Брамсова преработка за лява ръка (Константин Станкович ми я бе задал https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/константин-станкович/), трудна и изключително красива и богата, като се разчита много на десния/силния педал на рояла (който, припомням за неапианистите, като го натиснеш, освобождава всички заглушители/демпфери и всичките струни започват да резонират/съзвучават с тези, които си ударил и удряш с чукчетата, натискайки клавишите).

Именно най-вече поради липсата на „силен педал“ на клавесина, Жан Рондо, след като опитал да я свири (и) на клавесина само с лява ръка (по подобие на кого, ще кажа малко по-долу), решил да я свири с двете ръце.

Да повторим заглавието на диска: „Imagine“. Едва ли няма да му обърнете внимание. Да, както казва Ж. Рондо, в него има „намигване“ към „Imagine“ на Джон Ленън (включително и по отношение на това, че при няколко вековната дистанция между Бах и времето на Дж. Ленън, „Имаджин“ на Джон Ленън и музиката на Бийтъл са днес също вече... старинни“). Но основното, което е искал да (подс)каже с това заглавие, е, че този диск с пиеси от Й. С. Бах е съставен и интерпретиран именно с много силното участие на въображението (limagination). Както в проучването и изграждането на необятния свят на възможностите, които дават музиката на Й. С. Бах и клавесинът, така и в аспекта на необятното творческо въображение на Й. С. Бах. Заглавието „Imagine“ имало отношение и към (въображението в) транскрипциите, включени в този диск (транскрипции на произведения от Й. С. Бах, направени от сина му Вилхелм Фридеман Бах, от Йоханес Брамс, от съвременния френски композитор Стефан Делплас https://fr.wikipedia.org/wiki/Stéphane_Delplace и от самия Жан Рондо, който е аранжирал и пиеси от сюита, наричана за „лютня“, но за която сюита не било сигурно за кой инструмент е написана, както казва Ж. Рондо; въображението е и в това да си представиш и чуеш звука и на цигулката в тези аранжименти за клавесин соло... И на флейтата, свирейки аранжиментите на Ст. Делплас, да добавя аз.).

Защо се спрял на творби от Й. С. Бах за първия си диск? Имало ли алтернативи? Да, имало. Това са 2 века музика за клавесин, човек е изкушен от много автори и творби. Но в същото време, да се спре на Бах, било нещо, което станало от само себе си. Защото свири Бах от дете. Така че било естевено да започне (първия си диск, ergo и поредицата си дискове) с Бах. Както бил писал в книжката (буклета) към диска, Бах е не само огромна, но и изключително красива планина и затова понякога и не смееш да поемеш към нея и често си казваш, „ама кой съм аз, та да тръгвам към това“... И в същото време Бах те поканва, приканва те да свириш музиката му... Жан Рондо признава, че не бил запознат чак толкова много с личността на Бах, че не е чел толкова много за него, но че в – и чрез – самата музика на Бах са казани толкова много неща, че това му е предостатъчно като „информация“. И той imagine (започва да си представя, да до/измисля, да до/съчинява...) – и като свири музиката на Бах, си казва, че в нея има и толкова много СМИРЕНИЕ, СКРОМНОСТ... И си казал: „Добре, на 23 години съм и мога да издам един диск и в него ще свиря Бах... И мога, защото имам чувството, че ми е позволено, имам нужното разрешение...“

Как направил избора на пиесите? Искал да направи програма за диск. Не за концерт. Не за интеграл. Именно тематична програма. За диск. Червената й/му нишка (да) е именно въображението. Искал да намери и връзката между инструмента и възможностите му, в различни аспекти. Клавесинът като история, но и клавесинът днес. Капацитетът му. В това число и включените в тази програма транскрипции – транскрипцията (и) като зона на въображението (както вече стана дума). Включен е и „Италианският концерт“ на Й. С. Бах, който наистина е пиеса за соло клавесин, но „говори“ за/като оркестър.

Бих искал да допоясня (Я. К.): с „Италианския концерт“ Й. С. Бах е искал да осъществи именно на солиращия, но с толкова големи възможности клавесин (като обем, полифоничност, регистри) идеята на италианското concerto grosso с неговите различни, оттам и контрастни планове (а контрастът е сред основните белези на т.н. барокова музика): плана tutti (наричан още ripieno или именно concerto grosso, „голям оркестър“) и плана soli (солиращата цигулката, акомпанирана от редуцирания оркестър concertino, „малък ансамбъл“, с типичния си състав от 2 цигулки и виолончело, които обаче свирят в разделите tutti; Francesco Geminiani, 1687-1762, добавя и виола в кончертиното, достигайки по този начин струнния квартетен състав и звучност.) Диалогът между „всичките“ и „солиращите“, и в двата случаи подпомагани от basso continuo групата (обичайно: виола да камба и клавесин). Контрастиращият диалог, това е основната идея. Съответно, двете кавиатури на клавесина от 18-и век позволяват в достатъчна степен да се пресъздаде тази „схема“, това звучене.

Имало 2 разновидности кончерто гросо: църковна (concerto da chiesa, обичайно състоящо се от редуване на бавна и бърза част, в типичната 4-частна структура) и светска (concerto da camera, композирано и протичащо под формата на „сюита“, т.е. поредица от поне 5 части, започваща с прелюд и редуваща бърза и бавна части, всяка с характеристиките на определен танц: типичното последование било прелюд, алеманда, куранта, сарабанда, жига). Жанрът Concerto grosso се поражда в Италия (най-вече от венецианската музика и музикални традиции, в които са и творбите за 2 хора, и поредиците от танци), респ. се разпространява най-вече в италианските земи, както и в Англия. По-малко – в немскоезичните зони. Във Франция отсъства, като цяло.

Поредици, композирани на принципите на кончерто гросо, са били наименовани от авторите си и като sinfonia или sonata. В края на периода на барока, жанрът кончерто гроссо лека полека е изместен от предкласичата симфония и от симфонията кончертанте, породени всъщност от него... Интересът към кончерто гросо се възобновява сред композитори от 20-и век, но няма да се разпростирам и в тази посока... :)


Изборът на Жан Рондо да включи в този компактдиск и транскрипцията за лява ръка на цигулковата Шакона на Бах съвсем не бил случаен, защото като бил 7- или 8-годишен, я чул на клавесин на концерт на тогавашната си преподавателка (прочутата) Бландин Верле (той й обръщал нотите тогава). Впечатлението от тази интерпретация било поразително за него!

Въображението като „червена нишка“ в този диск е свързано и с принципите на звукозаписа му, в което Жан Рондо нямал голям опит, но и, счита, че и изобщо опитът в записването на клавесин не е толкова голям (взето в сравнение с други инструменти и с вокална музика, Я. К.). А преди това счита звукозаписа като изкуство само по себе си, при това младо изкуство, само на един век! При това много сложно изкуство!

Също толкова интересен, важен и сложен е въпросът какво е въздействието на звукозаписа върху музикантите...

Говори и за това, че когато човек записва, не знае всъщност, не може да си даде сметка, за кого, пред кого свири, всъщност? (Т.е. кой /ще/ го слуша. Не е като пред живата публика. Е, и там не можеш да си дадеш точна сметка, особено понякога, Я. К.) Така че трябвало да си представя публиката, да си представя начина, по който хората (ще) (го) слушат...

И още една много важна страна на процеса подчертава Жан Рондо: трябва да си представяш как, като си подредил еди-как си програмата си, хората започват да (я) слушат (от диска) и какво става (с тях) по време на тези 40, 50 минути... А в същото време, погледнато „производствено“, не се записва първо първата пиеса от диска, нали...

В бароковата музика в клавесина имал винаги чувството (и) за импровизация... В орнаментацията. В басо континуо-то, което позволява да си много много свободен. Разбира се, тази „свобода“ е в определени рамки.

А вече на пианото, напуска рамката на барока и е много по-свободен в импровизацията. И особено в джаза.

И че не трябвало да се забравя, че най-големите композитори били големи импровизатори.

Попитан, вече на фона на толкова преподаватели, включително в майсторски класове и прочие по клавесин, кого би посочил като клавесиниста и педагога с най-голямо значение за него, веднага и категорично посочва първата си учителка, голямата клавесинистка Бландин Верле, и изказва огромната си благодарност и респект към нея! И особено за това, че винаги му е давала свобода – свобода обаче в определен контекст и под определена форма, подчертава отново и изрично Жан Рондо.

Попитан кой го е повлиял най-силно по отношение на джазовата импровизация, посочва Brad Mehldau (https://en.wikipedia.org/wiki/Brad_Mehldau), когото определя като „извънмерен музикант, изключителен“ – и като свирене, отношение към и с пианото, и като композиция, хармония... „Конструкцията на мозъка на този човек!“, обобщава възклицателно Жан Рондо.

 

Едно видео на Warner Classics от 2014 във връзка с диска на Жан Рондо „BACH. IMAGINE“. „Шакона“-та от край до край и нищо друго, никакво говорене (2014, 11:34 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=_ChKsMjIMFw

[ Ето за сравнение „оригиналния“ на Й. Брамс пиано-вариант, слагам определението „оригиналния“ защото нотите са едно, интерпретацията, друго – и това е неизбежно: в случая интерпретация на също много вече прочутия пианист Даниил Трифонов (роден и той като Ж. Рондо в същата 1991), запис от 24 юли 2016 от концерт на летния фестивал във Вербие, Verbier, Френска Швейцария (16:23 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=y8-nWq6pqag ]

 

Ето още видеа с интерпретации на Ж. Рондо от същия компактдиск („BACH. IMAGINE“):

Й. С. Бах: сюита № 2 за лютня: Жига – Дубъл; преработка/аранжимент на Жан Рондо (2015, 1:28 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=zNRoSJN5tAE

Й. С. Бах: Анданте из Соната за цигулка № 2 BWV1003, в аранжимент на (сина му) Вилхелм Фридеман Бах (2015, 3:57 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=svfWg1r6Orw

 

Още едно видео, но само на френски, без каквито и да е субтитри. Среща с Жан Рондо на фестивала на Бароковата музика в Авиньон, Festival de Musique Baroque en Avignon, 2015, 17:47 мин. Интервю, направено във времето след появата на компактдиска Bach. Imagine. Видеото е заснето в прекрасната Chapelle de l'Oratoire в Авиньон (от първата половина на 18-и век, вж. https://fr.wikipedia.org/wiki/Chapelle_de_l'Oratoire_(Avignon)) минути преди концерта на Ж. Рондо, на който той там е изсвирил почти изцяло творбите от диска – едно интересно и рисковано начинание, казва той, защото подборът на творбите е правен за диск, а не за жив концерт (състоял се в неделя, 8 март 2015 от 17:00 ч.; цената на билета е била 8 евро): https://www.youtube.com/watch?v=FqNRKNyzppU -

 

Интервю на Marc Zisman с Ж. Рондо, за QOBUZ (https://www.youtube.com/channel/UCfb7XYGpxC9bcWcnqrHghQA, https://en.wikipedia.org/wiki/Qobuz), от януари 2015, само на френски и без субтитри. Посветено е предимно на първия CD на Ж. Рондо, „Bach. Imaginehttps://www.youtube.com/watch?v=sGPLin4pL5g

 

 

_________________________________

 

В предишен мой текст (http://eprints.nbu.bg/2681/) заявих, че имам идеята да представя на българския музикант – професионалист или любител, и изобщо читател – факта на изпълняването в рамките на 10 дни през март (11-21) 2014 на всички клавесинни творби на Й. С. Бах на исторически (тип) инструменти ("Intégrale Bach sur clavecins historiques"). В Париж, в Града на музиката. От 20 известни френски и други клавесинисти (https://www.youtube.com/playlist?list=PLAVazGye4a3SHApqtJwOJvo9gjJ-yrMfV). Като цитирам и коментирам казано в интервюта от някои от тях и/или от коментатори към техни изпълнения…

(Работих немалко по този проект, но не го завърших. По редица причини, знайни и незнайни... Надявам се да го завърша и публикувам.)

Единият от тези клавесинисти е и Жан Рондо (поредното голямо признание за него е поканата, отправена му да се включи в това начинание, изпълнено от най-известни и големи майстори на клавесина). Ето програмата на концерта му и линк към него:

    Прелюдии & Фуги (или Фугети) BWV 894–896, 923

    Фуги BWV 947, 948, 949, 951, 952, 953, 956, 958, 959, 961

    Инструментът: клавесин Ruckers/Taskin 1646/1780 (колекция на Музея на музиката)

https://www.youtube.com/watch?v=ZVPLCZaA-XE


Към част 3/4https://yavorkonov.alle.bg/семинари/жан-рондо/bach-imagine/vertigo/


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg