Верски Стефан (Драгостинов)




„Верски песни“: текст и музика Стефан Драгостинов


 

17 ноември 2016, четвъртък, в Концертната зала на НМУ „Любомир Пипков“ в София.
Камерен хор „Драгостин Фолк Национал“ и инструментален ансамбъл.

 


____________________________


Колеги сме със Стефан, работим заедно в НБУ. И реклама имаше немалко за концерта. Реших да отида. Навреме. Седнах достатъчно напред и отстрани, да имам добър поглед. Изгледах и изслушах от край до край.

 После Стефан Драгостинов ме попита бих ли написал за концерта. Съгласих се.

Нарочно реших да оставя „времева дистанция“, да „погледна“ на случилото се от макар и неголяма отдалеченост във времето... Че и да не стане един такъв „прибързан“ текст... Затова го и писах на "етапи".

Особено интересна ми е (и) историята и еволюцията на руската ортодоксална музика, преминала през усилията на различни властници и музиканти за една или друга европеизация, но и за запазване на традиционността й - въпрос, с който се занимавам съвсем не за първи път.

Така се стигна до текста, който следва.

____________________________

 


Богат, пъстър, разнообразен спектакъл. Великолепни певици (и с чудесни народни костюми): Светла Караджова, Биляна Соколова, Бисерка Данова-Пиларска, Мария Дунева, Ивета Ангелова, Кристина Карамфилова, Красимира Стоянова, Кристина Минева, Десислава Георгиева, Йоанна Дамова, Милана Миланова, Величка Чаушева, Симона Велинова, Ваня Вакари, Силвия Ненкова и Марияна Павлова. Прекрасни инструменталисти: Александър Тодоров (кавал), Бисер Соколов (гъдулка), Вели Чаушев (тамбура), Стойо Стоев (гайда) и Стоян Янкулов – Стунджи (ударни).

Страхотен диригент – и композитор, и организатор преди това: Стефан Драгостинов. И душа, и сърце, и мозък на всичко, което се случва на сцената, пред публиката, микрофоните и камерите. Великолепно владеене на професията (занаята и изкуството), ума и сърцата на изпълнителите си! (Оттам – и на слушателите и зрители.) Демонстрира го с впечатляващи прозвучавания, моделирани дори в крайност с ясни, майсторски диригентски жестове. Направо сякаш управлява звученето с потенциометри!

Няма да се разпростирам върху биографията и творчеството на Стефан Драгостинов (пианист, композитор, диригент), почетен професор и дълогодишен преподавател в Нов български университет в София. Има данни на много места и в интернети, например в статията за СД в уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Драгостинов .

Стефан ми подари и чудесната книжка (книга) с нотите и текстовете на „Верски(те му) песни", на български и английски език (издание, съобразено със световната аудитория: Драгостинов, Стефан, Верски песни, второ допълнено издание, DragostinMusic International, 2016): „Български благослов“). Ето ги верските му песни:

Български благослов*

Да славиме Бога Господа*

Пасха

Дойдите поклонимся

Хвалите, раби, Господа

Батурски Кондак (Черковно хоро; !ЯК)

Богородице, Майчице свята*

Великден иде (не бе изпълнена на този концерт, защото не беше Великденски концерт)

Божа Майка

Радуйся, Дево Богородице*

Млада Бога (Гугутка гука на бука)*

Света София, Премъдрост Божия

Дядо Боже всичко може

Дивна Божия Премъдрост

Света София*

Божич да воскресе и Камбани бият у село (не бе изпълнено на този концерт)

Отвъд Божи Баир

Вероника (не бе изпълнена на този концерт).


__________________________________________________________________________________


* Можете да ги чуете чрез линковете най-долу в този текст.

 


Земите на България са векове наред в зоната на традиционен (и в редица отношения примитивен) селски и селскостопански живот. Пет века и в Османската империя. Земи и досега на взаимовлияние между (различни пластове и категории) предхристиянство (езичество, ако ползвам този термин) и християнство (вяра/сюжетика), къде чрез взаимосвързване–сливане, къде чрез съпоставяне и/или преминаване от едно в друго, но малко или повече оставайки в отделност...

Земи по-рано християнизирани от руските (ползвам това определение в някак по-общоисторически план) и с появила се в тях писменост и култура, които преминават и в руските земи и векове след това се връщат тук по нашите, дообогатени като „църковнославянски език“ и ортодоксално-християнски, руско-православни съзвучавания...

Но в Русия имали Екатерина Велика (немкинята София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, родена в 1729, приела православието в 1744, управлявалата най-дълго Русия, 34 години: от 1762 до 1794, период често наричан „Златен век“ на „абсолютистки просветизъм“ в – и за – Русия...), при императорстването на която в Русия западноевропейска култура „внасят“ най-висок клас чужденци, в това число и в музиката и в църковната руска музика. Тръгвайки от западноевропейските имитационни строежи и впоследствие установявайки (се в) колонно-акордовите последования, „подпиращи“ словото...

Ще спомена италианците Балдасаре Галупи, Томазо Траета, Джовани Паизиело, Джузепе Сарти, Доменико Чимароза. При Галупи (а след това и в Италия) учат и певецът и композитор Максим (Созонтович) Березовский (от украинско-казашко семейство, 1745-1777) и хоровият певец и впоследствие композитор Дмитрий (Степанович) Бортнянский (1751-1825, също с украински произход). Бортнянски, а след това и други композитори, се обръщат към древното песнопение, подлагайки го на нужната според тях (и времето им) обработка... Създава се моделът на „хармоническо пеене“... По законите на клесическата хармония, но и с ревностно (отстояване и) търсене на (традиционното, изконно) „свое, руско“ звучене и съзвучаване...

В Русия идват и много австрийци, немци, французи...

Ние това сме нямали (поне не в онези времена и не с онова въздействие), нито сме имали (и) немското и протестантско влияние върху църковната ни музика и изобщо култура. Припомням, че Алексей Федорович Львов (1798–1870, автор и на химна Боже, царя храни) и помощниците му Гавриил Акимович Ломакин (1811–1885) и Павел Максимовича Воротников (1810–1876) и др. хармонизирали в стила на протестантските хорали целия руски православен певчески репертоар. И с указ на император Николай Първи ползването на тези хармонизации станало задължително за всеки църковен храм в Русия.

Ако го кажа (и) с „икономически акцент“, по нашите земи не е имало кой (институционално) да поиска едно или друго (пре)създаване на църковна(та ни българска) музика, да го наложи или (поне) решаващо подкрепи, да го организира (и плати!), с една дума: да го осигури.

  



(Уж) отклонение: Галупи и руската музика  
https://yavorkonov.alle.bg/публикации/верски-стефан-драгостинов/галупи-и-руската-музика/ 



 

Стефан (Драгостинов) обича страшно много и цени народното: песента, изобщо фолклора. Обиколил е може би всичките български зуми (включително и територии извън сегашна България, като Западните покрайнини и землища в днешна Румъния). Познава разнообразието на езика български (и не само езика). Стефан не само има и вкус и усет към поезията, но и свои стихосбирки.

Във „Верски песни“ са налице прекрасните му текстове в (тип народен) мерена реч.

Стефан принципно счита песента за „живия вестник на народа“. (Баба ми, която бе от Малко Търново, дъщеря на много богат кехая, страхотно надарена музикално, че и с глас, певица голяма била, помнеше с невероятна за мен сигурност и точност голям брой песни от детството и ранната си младост, пяла ми е, имам записи немалко вкъщи, та казваше редовно „яла да ти КАЖА една песен“, да, да ми КАЖЕ каквото песента РАЗ-КАЗВА...).

„Верските песни“ на Стефан (сам си ги е нарекъл тъй, след немалко размисъл) са (народни) песни за вярата християнска. (А тя, вярата изобщо – в какво, как и доколко вярваш – си е АБСОЛЮТНО ЛИЧНО нещо и затова няма да се разпростирам в тази посока). Но „Верските песни“ не са за в Църквата (и за в Храма, те там не биха били и допуснати). А за извън Храма. Но там те са пяни и от свещеник(а).

В своите (авторски именно) "Верски песни" Стефан има 3 (основни) църковно-музикални опори: Византия, Русия, България. В песните си Стефан умишлено, съзнателно и чудесно, майсторски е вплел звучения и вдъхнал от духа на византийската монодия, но и на хорото българско, на руското ортодоксално многогласие, но и на балканските метроритмически неравноделности, на Западната сакрална музика от различно време и стил, но и от песните на Бийтълс, от суинга дори... Така например само в една-единствена от верските му песни, а именно в Света София*, са налице: начало като от Северозападна България (първите 2 такта), сръбско протичане (в третия такт, в размера му 4/4 протичват именно 3 неравноделни метрически стъпки в конфигурацията 3+2+3); в 6-ия такт започва (като че ли) Западна литургия...; от 12-ия, започващ с възходящ октавов скок, не ни ли се счуват Хендел, Хайдн?, на 3-те пъти, в които се повтаря тази фраза и с кулминационните й тактове 17. и 18., и веднага там в същия 18-и такт и 19-ия се стилистическата алюзия се слива с и започва... „руско църковно многогласие“?, а от 24-ия – „Бийтълс“? (чуй и вж чрез най-долния линк в този текст).

„Верски(те) песни“ на Стефан Драгостинов са „плод на полувековно „взиране“ в т.нар. религиозни песнопесия, изпяти извън Христовия храм“, сам така ги определя Стефан, цитирам го. И понеже песента „КАЗВА“, тези песни са като народни приказки по сюжетиката за Христа... Но, пак да подчертая: авторски са. Нещо като „Я надуй, дядо, кавала...“ (Надявам се, ще ми дадете да направя този бил той и условен паралел с гениалния Ботев...; а Стефан, надявам се и на това, няма да се „надуе“...). Та: „Кой не знае... Дядо Боже, който всичко може...“ И така е, кой не го знае! И ако вярваш, всичко може! Поне: защо да не си го пожелаеш?!

Пак ще цитирам от Стефановия самоанализ (ли да го нарека?): „И така, славейки Господа, в ония години, народният Певец не пее според „канона“, а според туй, което му иде отвътре, сиреч – както му диктува сърцето!... Впрочем, той и днес пее така.“ Традицията Стефан поема не само от „народния певец-аноним“, но и от дядо си Димитър Драгостинов (1851-1935), даскал, но и псалт – в градовете Елена, Велико Търново, София... „В църквата пял чинно, според Канона. Обаче на празник, на людски сбор, на оброк – обичал да запява по-инакви песни;, за Бога пеел, Господа славил, но песента била „карашик“, към народно „биела“...“ Дочух отнякъде, че едната от „верските песни“ на Стефан е... разработена(та) дядова му. Чута преди 6 десетилетия. Попитах го после, коя е песента? Запази си правото да не ми каже! (Май била се „пръснала“ в поне 4 от верските му песни...)

Стефан знае и познава прекрасно и „преходността“ и променливостта на песента: как върху „една и съща мелодия“ (кавичките мои, Я. К.) могат да се насложат различни текстове: и пайдушка петица, и „виенски валс“, съвсем посръбчен, и „пришълска“ Дунавска песен откъм Арчар..., и Батулска песен, „праведна“ (както я определил покойният вече отец Николай от Батулци).

Така или иначе, с този венец от верските си песни, Стефан остава и верен и на името си (припомням гръцката дума στεφάνι, венец)... И народно-фолклорно, и верски именно, и в авторски план...

На концерта, за който пиша, „Верските песни“ на Стефан Драгостинов бяха изпълнени от "народен" състав: певици и мъже инструменталисти, но би могло да се изпълнят (интерпретират) и от друг изпълнителски състав... Аз с интерес и удоволствие си поиграх на дигиталното пиано вкъщи, наслагвайки най-различни – и неочаквани – тембри...

 

Посочвам изрично (и) чудесните материали за концерта, песните („верски“), Стефан, отпечатани във вестник „Дума“ (материалът е подписан от проф. Милена Моллова, в брой: 278 от 6. Декември 2016, http://www.duma.bg/node/137262) и вестник „Култура“ (подписано от Янина Богданова, в брой 41 (2878), 09 декември 2016, http://www.kultura.bg/bg/article/view/25460).

Ето тук и информация на сайта на БНР: текст + аудиоинтервю със Стефан Драгостинов: http://bnr.bg/post/100761376.

Ето и текст от Десислава Георгиева: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24556&sid=15.

„Верски песни“ имат премиера на Московския XV Пасхален фестивал 2016, на 16 май, в голямата концертна зала „Чайковски“ на Московската консерватория, ето линкове към видеозаписи:

https://www.youtube.com/watch?v=EB9JPoYBKZI, *Български Благослов; https://www.youtube.com/watch?v=DpxnXRYPZ7Y, Да славиме Бога Господа, църква „Св. Козма и Дамян“, Москва, 11 май 2016, https://www.youtube.com/watch?v=hgEjehPs_yU, Богородице, Майчице Свята, посолство на РБ в Москва, 11.05.2016, https://www.youtube.com/watch?v=OFJTZXjUX2Q, Радуйся, Дево Богородице, 15 май 2016, https://www.youtube.com/watch?v=DkGvOjE7ZGg, Млада Бога (Гугута гука на бука, коледна песен), посолство на РБ в Москва, 11.05.2016.

Ето и видео от концерта в НМУ „Любомир Пипков“, за който пиша: https://www.youtube.com/watch?v=tRd0ueqlR88, *Света София.

Ето накрая и имейла на проф. Стефан Драгостинов, ако ви се поРЕВне (стара дума, означава силно да ти се прииска, обичаше я много Вера Мутафчиева таз дума...) да имате нотите не "ВЕРски(те му) песни"...  sdragostin@yahoo.com.

 


Явор Конов, 23 януари 2017





________________________________

 

ОТЗИВИ   


които получих по мейла от доказали себе си колегис които НЕ съм близък
(дори не сме „фейсбук-приятели“),
нито зависят практически от мен в каквото и да било – та да ме ласкаят.
Затова ме и радва написаното от тях.

Но понеже е лична кореспонденция, не посочвам (пълно) имената им, а само с инициали, че и с р _ _ _ _ _ д в тях :)


 

„Четох с удоволствие!! Пуснах си линковете, които си прикачил, и продължих с четенето...
Потопих се в истински извор, поздравявам те!“

(д-р) З. А., 23 януари 2017

 

 

„Браво, Яворе!

Чудесен текст – професионален, увлекателен, самобитен!“

(д-р) В. П., 23 януари 2017



По темата за „народно/традиционно – сакрално“ би могло да видите и това:
https://yavorkonov.alle.bg/семинари/народно-и-сакрално/


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg