ЕРИК САТИ: „СПОРТОВЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ и „ПАРАД“


ЕРИК САТИ: „СПОРТОВЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ (1914-23) и „ПАРАД“ (1917)

 

Джон Кейдж казва за Ерик Сати: “It’s not a question of Satie’s relevance. He’s indispensable.” (Cage 1980, p. 82, според The Cambrige Companion to John Cage, 2002, p. 29).

Следват подбрани от мен, от потърсените и намерени в интернет филми за Ерик Сати, с различна продължителност – може би първо да изчетете описанията и после да си изберете какво да гледате или, ако епохата и темата ви интересува, изгледайте всичко, но не в един ден… В тези филми някои неща се повтарят, други се казват само в тях… Ако в групата има кинаджии (така да се каже), могат да видят как се правят различни по стандарт и времетраене филми, които разказват за един такъв творец – биография, обкръжение, творчество, епоха, прием тогава, после и сега… Много богата и пъстра епоха, прекрасна и за дипломна работа например, която би могло още отсега да поподготвите…

„Erik Satie: Things Seen to the Right and the Left“ (1992), документален филм за Ерик Сати, направен за BBC and Arte. На английски език. За него разказват негови съвременници и почитатели. 75 минути: https://youtu.be/4LYRufaWpbk

За тези, които бързат повече, този 15-минутен филм за Е. Сати, на английски език, направен като за млади и свързани с попарта: https://youtu.be/s_wuzlzhXKs

Ето един 2-частен (от 2009) с общо времетраене 10 минути: https://youtu.be/rCacoDnHGe4, https://youtu.be/VSt-afR9v9U

А това е един 3-частен филм за Е. Сати с общо времетраене 32 минути (с един неприятен? женски глас, май компютърен…): https://youtu.be/Cdxa3qcxzpo 11:10 мин , https://youtu.be/O0fwO8txqpU?list=PLy9RVZaPm9m6c4gmLUjLDBmYCUJvgg4wP 11:30 мин, https://www.youtube.com/watch?v=33u7um79cyA&list=PLy9RVZaPm9m6c4gmLUjLDBmYCUJvgg4wP&index=3 8:20 мин

А за тези, които ползват (и) немски – ето един на немски, 22 минутен: https://youtu.be/U-kQddLb4OA

 

ЕРИК САТИ & ШАРЛ МАРТЕН: „СПОРТОВЕ & РАЗВЛЕЧЕНИЯ“ (Париж, 1914/23)

Не само за тези, които се интересуват от музика, но в случая особено и за тези, които се интересуват от КРАСОТА и ДИЗАЙН, че и в частност от АР ДЕКО (Art Deco). Вижте тази Livre d’Artiste (от жанра на скъпите колекционерски албуми, популярни сред френското Високо (и богато, нали, поне достатъчно парично, ако ще и назаем) общество преди Първата световна война. Истинска GesamtKunstWerk, шедьовър на музика, поезия в проза (и с ирония) и изобщо калиграфия – в слово и музикална нотация, и сюпербни илюстрации. Музикалната книга-албум „Спортове & развлечения“ на Шарл Мартен (1884-1934) и Ерик Сати (1866-1925): „Sports & Divertissements“ (Париж, 1914/23). 1+20 кратки пиеси за пиано (с общо времетраене около 15 минути).

Появила се по идея (и поръчка, и заплащане) на журналиста и моден издател от епохата Люсиен Вожел (1886-1954, Фогел, букв. „птица“, както се чете на немски, баща му бил германец)…

„Една от най-модерните творби на модерната френска школа“, заявява за „Спортове & развлечения“ Дариюс Мийо.

Слуховете достигат и до нас, че Вожел се обърнал първоначално към Игор Стравински, но него СЪВСЕМ не го удовлетворил предложеният от Вожел хонорар… И се „стигнало“ до Ерик Сати… – предложението било на Валантин Юго, по баща Грос (омъжена за правнука на Виктор Юго), по линия на „компанията“ на „Руските балети“… Макар че на Сати предложили много по-малък хонорар, той ОТКАЗАЛ, като заявил, че ТЪЙ-ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМ хонорар е против моралните му принципи, и приел едва когато намалили сумата… (Други твърдения са, че Сати се притеснявал, че ако поиска голям хонорар, няма да получи поръчката…) Така или иначе, 3000-те франка, които Сати получил за „Sports & Divertissements“, били най-голямата сума, която взел дотогава за своя музика…; 2 години по-рано продал своите „Истински меки прелюдии (за едно куче)“ (кратка сюита за пиано, 1912) за по-малко от 50 франка…

Любопитно е, че офортите (илюстрациите) на Шарл Мартен от 1914, макар и направените „сигнални“ отпечатъци, не видели тираж, защото… можете да се досетите… започнала Първата световна война. Вече след войната, през 1923, когато Вожел решил да отпечата книгата (макар че издателството му било фалирало, с което бил продал илюстрациите на друг издател, но ги откупил отново…), предвоенните илюстрации им се видели толкова… демодЕ – животът тъй се бил променил, особено под влияние на американизмите и особено на джаза – че Мартен направил нови илюстрации (отново офортни, оцветявани ръчно!); нотните ръкописи на Сати обаче си останали тези от 1914… (както си били композирани и писани: от 14 март до 20 май).

Пиесите му могат да се считат и като Augenmusik (английският термин е Eye music, припомням „Хубава, добра и мъдра“, „Belle, bonne, sage“ рондо, на Бод Кордие, Baude Cordier, 14-и век https://www.youtube.com/watch?v=I-k11GGpYjk&ab_channel=turochamp ).

Ето тук компютърно направена нотация на „Спортове и развлечения“ на Ерик Сати: http://waltercosand.com/CosandScores/Composers%20Q-Z/Satie,%20Erik/Satie-Sports%20et%20Divertissements.pdf

Ето и аранжимент за камерен оркестър с четец (макар и за perusal purpose, т.е. с цел разглеждане, съответно със забрана за друго ползване, в това число и изпълнение): https://www.universaledition.com/erik-satie-629/works/sports-et-divertissements-4941?fbclid=IwAR2LfnXNPVptmEyJ8TPI6FneNeljghvD1aTnZS3hE_ee5dDFMgnPpkKPES8

Ето и „Танго“-то на Сати, комбинирано с прочутото „Корсиканско танго“ (из чийто текст е култовото „Когато Доминик се уморява да гледа как другите работят, решава да си даде малко почивка…), в изпълнение на Патрисия Птибон и Оливие Пи (режисьорът – какви певици, ама и какви режисьори имат хората!; както каза един мнооого мой близък, „Тате, този се опитва да се направи на простак, ама не успява, обратно на…“, тук прекъсвам цитата, за да не изяде детето нЕкоя кавга, поради точната си наблюдателност и констативност…): https://www.youtube.com/watch?v=R4YZ-f6jolo

Е като дойдохме до Патрисия Птибон, хайде и „Желая те“ на Сати (в съпровод на Susan Manoff и Christian-Pierre La Marca: https://www.youtube.com/watch?v=YzpcCVIejSE

Е тогава, ще кажа – няма как – хайде да чуем и „Пътищата на любовта“ на Пуланк (отново същото звездно трио): https://www.youtube.com/watch?v=CI4me9iWl5I

NB: 18+

А и за да не си мисли никой, че светът започва с него самия или поне с неговото поколение – или поне „продължава“ на съвсем ново, необичайно „ниво“, с него и връстниците му, ще спомена и за еротичните рисунки на Шарл Мартен (много известен и с тях), например с цикъла си „Маскаради и забавления“ (Suite 13 Gravures Erotiques – Mascarades et Amusettes, 1933) и други подобни (напишете в Google „Charles Martin erotique“ – и сте на тях в мига), отново в стила Art Deco. Нищо ново под слънцето…

 

Давам линкове към книгата в Националната библиотека на Франция, към история на създаването, към едно великолепно изсвирване/онагледяване/заснемане, съвсем отскоро…

1. https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k310981r.image

2. https://en.wikipedia.org/wiki/Sports_et_divertissements

3. https://youtu.be/rPeT0eSNcs0

 

И сега: БАЛЕТЪТ „ПАРАД“ (1917) – музиката е на ЕРИК САТИ

Едноактен балет (в 3 картини), по идея и сценарий на Жан Кокто (1889-1963, френски писател, поет, сценарист, художник, скулптор, дизайнер, актьор и режисьор). Създаден за „Руските балети“ на Сергей Дягилев (1872-1929). Подготвен за Театр дьо Шатле (Париж, Théâtre du Châtelet), където му е премиерата на 18 май 1917. Хореограф Леонид Мясин (1896-1979, който и танцува), диригент на оркестъра е Ернест Ансерме (1883-1969 – швейцарски диригент). Декори, костюми и завеса (105 х 16.4 метра, тежаща 45 килограма): Пабло Пикасо (1881-1973).

Китайски магьосник (фокусник), младо американски момиче, кон/еднорог (танцува без музика – двама балетисти всъщност, в „кон“ – може би най-любимата за децата част от балета), двойка акробати… Трима мениджъри рекламират шоуто.

„Париж, неделя, пътуващ театър, 3 сцени като от мюзикъл: китайски магьосник (фокусник), американско момиче (а ла филмовите звезди Мери Пикфорд https://bg.wikipedia.org/Мери_Пикфорд и Пърл Уайт https://en.wikipedia.org/wiki/Pearl_White), двойка акробати…“ Повече можете да видите в самата програма, описано от Жан Кокто:

http://www.regietheatrale.com/index/index/thematiques/auteurs/cocteau/jean-cocteau-2.html

През 1976 Джофри Балей възстановяват, доколкото е възможно, постановката: https://www.pbs.org/wnet/americanmasters/joffrey-film-excerpt-the-parade-revival/2398/

Повече за балета „Парад“: тук например https://en.wikipedia.org/wiki/Parade_(ballet)

Ето и два филма за „Руските балети“: https://youtu.be/EbqlPF6NI6M , https://vimeo.com/263559113 (едночасов вариант), https://youtu.be/lmsR8eR2-MI (съкратен 30-минутен вариант). Дягилев привлича в екипа си (а и в интимно приятелство) такива звезди като Вацлав Нижински, Леонид Мясин, Борис Кохно, Антон Долин, Серж Лифар, Игор Маркевич…).

 

Ето и един РУСКИ филм за Сергей Дягилев, че срамота… https://tvkultura.ru/video/show/brand_id/28279/episode_id/453704/video_id/453704/

Идеята на Кокто била да осъществи сценично произведение, представящо принципите на Кубизма. Впоследствие обаче поетът Гиьом Аполинер, в програмата, която прави за Сергей (Серж) Дягилев, го характеризира като „един вид сюрреализъм“ и с това създава и въвежда термина, който след това се използва за едноименното движение в културата. Балетът отразява модните тогава в Париж развлечения (мюзикъл, неми филми – и особено американските…), партитурата включва и нови, вече обичайни шумове от живота: сирена, пишеща машина, изстрели с пистолет, свирене на „бутилофон“ (комплект бутилки от мляко, стъклени в онази епоха…)…

Сати пише автоибографично, че „музиката му е донесла повече зло, отколкото добро“ (цитирам по памет). И с този „Парад“-балет: скандал (може би по-голям и от този с „Пролетно жертвоприношение“, балета на Стравински, 4 години по-рано пак в Париж – по-известен у нас с превода си „Пролетно тайнство“, на английски е „The Rite of Spring“, „Пролетен ритуал“, буквално). На премиерата има враждебен отклик сред публиката. Най-меко казано. Кокто, който е бил на фронта през първата световна война, пише: „Чувал съм виковете при атака със щик във Фландрия – но то е нищо в сравнение с това, което се случи тази нощ в Шатле...“ „Парад, жестикулирана поема“ (Кокто, https://hprints.com/fr/item/63411/Ballets-Russes-1921-Le-Sacre-du-Printemps-Jean-Cocteau-Pablo-Picasso )

Критикът Жан Пуей го оценява отрицателно, като преди това обаче отива в ложата и поднася поздравленията си на Сати. Съответно Сати му пише „Господине и скъпи приятелю – Вие сте единствено и само задник, но задник без музика. Подпис, Ерик Сати.“ Критикът съди Сати, на процеса Кокто е бит от полицията и арестуван, понеже многократно вика в залата: „Задник, задник!“ Сати получава присъда 8-дневен затвор. Това обаче (досещате се) затвърждава репутацията му. Или да плати глоба (плаща я един меценат).

Причината за скандализирането на публиката е и в това, че войната продължава, хората гинат, а в Париж, виждаш ли, се правят такива „щуротии“, които на всичко отгоре и иронизират всичко…

Ето кратък филм (под 3 минути) – интервю с вече възрастния Жан Кокто за това, как е създаден балетът „Парад“, в 2 минути и нещо много нещо е разказано…

…например това, как по време на репетициите, под впечатления от музиката на Сати, един флейтист от оркестъра се надигнал му казал: „Господин Сати, изглежда ме мислите за идиот!“, на което Сати му отговорил незабавно: „Не, не Ви мисля за идиот, но би могло да греша.“…

…та, вижте го! – на френски език, но с английски субтитри:

https://www.youtube.com/watch?v=WATQDqjAOUc

Но първо, ето МУЗИКАТА на балета „ПАРАД“ на Ерик Сати – оркестрово с партитура в кадър (под видеото има добър информационен текст на английски език):

https://www.youtube.com/watch?v=IuZ4DYywqpw

Ето музиката на балета, но вече във вариант 4 ръце на пиано, изпълнена от Жорж Орик и Франсуа Пуланк (пиша ги фонетично), запис в Париж през 1937

https://www.youtube.com/watch?v=R0Z4F3s-OJo

Ето и една „възстановка“ на балета:

https://youtu.be/YejpJ4kMH_0

Ето и една постановка на „American Neoclassical Ballet“, във връзка със 100-годишнината на балета, от Далас (Тексас, САЩ), заснета черно-бяло:

https://openmusiclibrary.org/videos/7108/

И накрая, и особено по линия на „смесване на култури и изкуства, и техники“, анимационния филм „Парад“ (Сати) на известния японски аниматор Koji Yamamura (2016), преди това и един великолепен филм за него (р. 1964):

https://youtu.be/SEE8rlXMqSk

https://youtu.be/36CM_MUepIM

 

 

И сега: БАЛЕТЪТ „ПАРАД“ (1917) – музиката е на ЕРИК САТИ

Едноактен балет (в 3 картини), по идея и сценарий на Жан Кокто (1889-1963, френски писател, поет, сценарист, художник, скулптор, дизайнер, актьор и режисьор). Създаден за „Руските балети“ на Сергей Дягилев (1872-1929). Подготвен за Театр дьо Шатле (Париж, Théâtre du Châtelet), където му е премиерата на 18 май 1917. Хореограф Леонид Мясин (1896-1979, който и танцува), диригент на оркестъра е Ернест Ансерме (1883-1969 – швейцарски диригент). Декори, костюми и завеса (105 х 16.4 метра, тежаща 45 килограма): Пабло Пикасо (1881-1973).

Китайски магьосник (фокусник), младо американски момиче, кон/еднорог (танцува без музика – двама балетисти всъщност, в „кон“ – може би най-любимата за децата част от балета), двойка акробати… Трима мениджъри рекламират шоуто.

„Париж, неделя, пътуващ театър, 3 сцени като от мюзикъл: китайски магьосник (фокусник), американско момиче (а ла филмовите звезди Мери Пикфорд https://bg.wikipedia.org/Мери_Пикфорд и Пърл Уайт https://en.wikipedia.org/wiki/Pearl_White), двойка акробати…“ Повече можете да видите в самата програма, описано от Жан Кокто: http://www.regietheatrale.com/index/index/thematiques/auteurs/cocteau/jean-cocteau-2.html

През 1976 Джофри Балей възстановяват, доколкото е възможно, постановката: https://www.pbs.org/wnet/americanmasters/joffrey-film-excerpt-the-parade-revival/2398/

Повече за балета „Парад“: тук например https://en.wikipedia.org/wiki/Parade_(ballet)

Ето и два филма за „Руските балети“: https://youtu.be/EbqlPF6NI6M , https://vimeo.com/263559113 (едночасов вариант), https://youtu.be/lmsR8eR2-MI (съкратен 30-минутен вариант). Дягилев привлича в екипа си (а и в интимно приятелство) такива звезди като Вацлав Нижински, Леонид Мясин, Борис Кохно, Антон Долин, Серж Лифар, Игор Маркевич…).

Ето и един РУСКИ филм за Сергей Дягилев, че срамота… https://tvkultura.ru/video/show/brand_id/28279/episode_id/453704/video_id/453704/

Идеята на Кокто била да осъществи сценично произведение, представящо принципите на Кубизма. Впоследствие обаче поетът Гиьом Аполинер, в програмата, която прави за Сергей (Серж) Дягилев, го характеризира като „един вид сюрреализъм“ и с това създава и въвежда термина, който след това се използва за едноименното движение в културата. Балетът отразява модните тогава в Париж развлечения (мюзикъл, неми филми – и особено американските…), партитурата включва и нови, вече обичайни шумове от живота: сирена, пишеща машина, изстрели с пистолет, свирене на „бутилофон“ (комплект бутилки от мляко, стъклени в онази епоха…)…

Сати пише автоибографично, че „музиката му е донесла повече зло, отколкото добро“ (цитирам по памет). И с този „Парад“-балет: скандал (може би по-голям и от този с „Пролетно жертвоприношение“, балета на Стравински, 4 години по-рано пак в Париж – по-известен у нас с превода си „Пролетно тайнство“, на английски е „The Rite of Spring“, „Пролетен ритуал“, буквално). На премиерата има враждебен отклик сред публиката. Най-меко казано. Кокто, който е бил на фронта през първата световна война, пише: „Чувал съм виковете при атака със щик във Фландрия – но то е нищо в сравнение с това, което се случи тази нощ в Шатле...“ „Парад, жестикулирана поема“ (Кокто, https://hprints.com/fr/item/63411/Ballets-Russes-1921-Le-Sacre-du-Printemps-Jean-Cocteau-Pablo-Picasso )

Критикът Жан Пуей го оценява отрицателно, като преди това обаче отива в ложата и поднася поздравленията си на Сати. Съответно Сати му пише „Господине и скъпи приятелю – Вие сте единствено и само задник, но задник без музика. Подпис, Ерик Сати.“ Критикът съди Сати, на процеса Кокто е бит от полицията и арестуван, понеже многократно вика в залата: „Задник, задник!“ Сати получава присъда 8-дневен затвор. Това обаче (досещате се) затвърждава репутацията му. Или да плати глоба (плаща я един меценат).

Причината за скандализирането на публиката е и в това, че войната продължава, хората гинат, а в Париж, виждаш ли, се правят такива „щуротии“, които на всичко отгоре и иронизират всичко…

Ето кратък филм (под 3 минути) – интервю с вече възрастния Жан Кокто за това, как е създаден балетът „Парад“, в 2 минути и нещо много нещо е разказано…

…например това, как по време на репетициите, под впечатления от музиката на Сати, един флейтист от оркестъра се надигнал му казал: „Господин Сати, изглежда ме мислите за идиот!“, на което Сати му отговорил незабавно: „Не, не Ви мисля за идиот, но би могло да греша.“…

…та, вижте го! – на френски език, но с английски субтитри:

https://www.youtube.com/watch?v=WATQDqjAOUc

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg