За разни български и небългарски неща и други истории


Днес (2 ноември 2016) проф. Богдан Богданов, д.н., щеше да навърши 76 години... Уви, не можа... (Почина, знаете, на 5-и август тази година. След 3 дни ще станат 3 месеца.)

В памет на Професора качвам днес поредния ми „дистанционен семинар“. Смятам, че проф. Богданов щеше да го хареса – най-малкото, като основание за дискутиране.

Ако искате, от дистанционен можем да го направим в жив, като се съберем в НБУ... Пишете ми (чрез "Контакти" тук в сайта...) или направо на yavor_konov@abv.bg.



(Слагам годините на раждане и смърт на упоменавани в текста ми личности, за по-голяма времева яснота на студентите, Я. К.)

 

Миналата седмица студент в НБУ подхвана с мен разговор в коридора за „българските ритми“, определението на Бела Барток (1881-1945). И явлението неравноделност в музиката, казано общо.

Оттам тръгнаха за пореден път в мен едни размисли, които сега ще споделя и с вас.

Пиша най-вече по спомени спомени от неща, които съм чел, слушал, свирил, пял, гледал... (И спомняйки си, потърсих и добавих съответни линкове.) Спомени, но и мои размисли. Правя своего рода „есе“, основание за последващи размисли – мои, надявам се и ваши... И (основание) за продължаване на този „дистанционен семинар“ вече „на живо“, ако поискате :)

И така, стана дума за неравноделните ритми, наречени от Барток „български”, всъщност разпространени по целия Балкански полуостров. В „Енциклопедия Британика”, като отидох преди четвърт век млад преподавател в Югозападния университет в Благоевград, там имаше подарен един „сет” книжно тяло (мисля непипнат си седеше, поне тогава – дано греша!). Та аз ако не прочетох, ПРЕЛИСТИХ всичките страници на тези може би поне 20 тома (часове наред, много интересно ми бе), да видя (и) какво пише за българската музика и българската музикална култура. Намерих само едно: оборваха Барток, че въвел термина „български ритми” за неравноделните размери и настояваха за термин, идващ от турския език (не мога да си го спомня в момента), означаващ „накуцване”. Защото били разпространени из целия Балкански полуостров, неравноделните размери...

И не само на Балканския полуостров, но и – почвам да добавям – в Чехия. Помните ли в… Скерцото (Furiant: Presto), третата част на 6-а симфония на Дворжак (1880; Антонин Дворжак, 1841-1904), базирано на народния танц фуриант, редуващ 2 двойки с 2 тройки – включен в симфонията именно за да подчертае националната идентичност, именно чешката, на музиката му (но вече стилизирано – в prestoтемпо, не за танцуванеhttps://www.youtube.com/watch?v=8nIJ7CheeC0 неслучайно избирам този видеозапис; танца, който чуваме преди това в неговите „Славянски танци”, а още по-рано – в операта „Продадена невеста” на Сметана… (Бедржих Сметана, 1824-1884). (А за ритмиката в „Пролетно тайнство”, или да го преведа като „Жертвоприношение на пролетта” на Игор Стравински /1882-1971/ какво да кажем?! /„Сцени от езическа Русия”, както доуточнява Стравински.В него върви пулсация на по 8, като се премества мястото на акцента: 1-2-3-4-5-6-7-8 1-2-3-4-5-6-7-8 1-2-3-4-5-6-7-8 1-2-3-4-5-6-7-8 (4х8=32), което дава поредицата от 9+2+6+3+4+5+3 (общо 32) идете моля на минутаж 3:27 тук https://www.youtube.com/watch?v=FFPjFjUonX8В същото време Стравински наистина съпоставя „традиционни, обичайни” хармонически конструкции, но фрагментирани и по този начин, „съпоставено-фрагментирани”, те вече са в сблъсък, дисониращи, действително в този план могат да се разглеждат като (в) „кубизма”. („Синтетичния кубизъм” на Пабло Пикасо /1881-1973/, цигулката например…) Но подобни съпоставяния се били чували – чух от известен руски фолклорист – и при свиренето на народните „гармонисти” („акордеонисти“), Стравински бил имал невероятно ухо, чул и пресъздал. Значи, „кубизмът” е налице при гармошката? Защо не.

От много години все търся повод да казвам, и на студенти, и на други – да го кажа и сега: пазете се от етикетите! Те са „удобни” (особено при научно-хабилитационни кариери), но подвеждат!

(Стравински в огромна степен запазва, предава този характер на примитивизъм, идващ от фолклора. И на събуждащите се първични, силни пролетен еротизъм и потентност. И насилническата природа. Докато други композитори повече някак идеализират, с умиление... – епохата е друга, да, но не е въпрос само на епоха; при това Стравински е бил изключително религиозен, дълбоко религиозен – знам го лично от Надя Буланже /1887-1979/. Знаем и думите на Михаил Ив. Глинка /1804-1857/ – считан за баща на руската класическа музика, най-малкото защото първи от руските композитори въвежда в музиката си руски народни мелодии като теми, – че музиката се създава от народа, композиторите само я аранжират…)

А за поредицата „3+2+2+2+3+2+2+2+2+2+3+2+3+2+3+2+3+3+3+2+3…, която чувам в началото на Втора симфония („Индианска”, написана в 1935-36на мексикансия композитор Карлос Чавес (Carlos Antonio de Padua Chávez y Ramírez, 1899–1978), какво да кажем https://www.youtube.com/watch?v=TKoq4KOHUEU ?

А за метроритмичните системи в музиката на Индия, преди това, и влиянието им по света, вкл. през 60-те години в САЩ? Веднага споменавам Дон Елис (1934-78), когото и Милчо Левиев (р. 1937) повлиява с неравноделните размери от българската народна музика; няма да е коректно да не спомена и труда на М. Левиев Playing unusual Meters, отпечатан в сп. Contemporary Keyboard в 1976…

Но да се върна на Дворжак. Дворжак, за чиято изключително колористична, майсторска симфонична оркестрация Антон Брукнер (1824-96) казал (силно набожният католик Антон Брукнер, когото Густав Малер /1860-1911/ определял като полу-глупак, полу-бог…), че два кренвирша, ако ги боядисаш единия в синьо, другия в зелено, пак си остават два кренвирша… (Злобар? Или понеже за австрийците национално-афиширащите се композитори като Дворжак и Чайковски /1840-93/ били впечатляващи, но не сериозни…) Ще се съгласим ли напълно, че Дворжак става популярен именно със своите „Славянски танци”, написани à la „Унгарските танци” на Брамс (1833-97), който всъщност имитирал в тях унгарски цигани, които чул във Виена; докато Дворжак писал „Славянските” си танци с чувство на национална гордост? Дълбоко религиозният католик Дворжак казвал, искрено удивен: „Как може Брамс да пише толкова хубава музика, като не вярва?!” Брамс също обожавал музиката на Дворжак. САЩ поканват после Дворжак да оглави Националната им консерватория в Ню Йорк, предлагайки му годишната заплата от 15000 долара – около 30 пъти повече от заплатата му в Прага… И той написва своята 9-а симфония „Из новия свят” (1893), типично дворжакова, която се явява и в не по-малка степен национално американска (след малко ще се поясни какво всъщност се явява това „национално американско“ в случая)… С премиера в Карнеги Хол, прочутата прекрасна зала, построена по поръка на Андрю Карнеги (Andrew Carnegie, 1835-1919), може би най-успешният индустриалец от своето време, производител на стомана, считан за най-богатия на света, но и за един от най-големите филантропи на своето време (Carnegie library, Carnegie Corporation of New York, Carnegie Endowment for International Peace, Carnegie Institution for Science, Carnegie Trust for the Universities of Scotland, Carnegie United Kingdom Trust, Carnegie Hero Fund, Carnegie Mellon University, Carnegie Museums of Pittsburgh…). Жена му пеела в хор, а нямало концертна зала… и тя го помолила да построи една (за нея)! И вместо да се обърне към най-големите архитекти тогава, Карнеги се обърнал към ковчежника на хоровото общество (Oratorio Society of New York) – архитект, любител челист и музикант, William Burnet Tuthill (1855-1929). И го помолил да построи концертна зала, а той никога не бил правил такава в живота си. Карнеги го пратил (платил му!) да обиколи прочутите концертни зали в Европа. И като се върнал, Уилям Тътил построил нещо невиждано дотогава. С голям обем (3761 места), специфична красота и, най-важното, изключително добра акустика (залата е открита в 1891 с концерт под диригентството на П. Й. Чайковски). Дворжак наистина бил чех, който на основата на немската традиция, създава чешката и своята, а на тяхна основа – американската. Американската национална, с цялата й тази приемственост. Ето така станало. Дворжак чува и заимства нативни индиански мелодии, както и негърски… Включително от статии и материали, като например от вестника „Негро мюзик”, в статия на автор с впечатляващото име Johann Tonsorr, предложил на вниманието на читателите си 6 песни „черна музика”, сред които и “Swing Low Sweet Chariot…”, която решаващо чуваме в симфонията на Дворжак „Из Новия свят”. А кой бил Йохан Тонзор? Псевдоним на… забележителна жена от Кентъки, Mildred Hill (1859-1916), етнограф на афро-американска музика. Наистина забележително е, че Милдрид Хил е единственият музикант в САЩ, с когото Дворжак се е срещал, който станал впоследствие (уви след смъртта си) по-известен с музиката си и от самия Дворжак! Защо?! Защото тя (?) написала мелодия към песента „Good Morning to All”, станала по-късно мелодия на… „Happy Birthday to You”! http://www.usatoday.com/story/news/nation/2013/06/29/who-really-wrote-the-happy-birthday-song-/2475837/

И така, след премиерата на „Из Новия свят”, критикът James Gibbons Huneker (1857-1921, писател, специалист по американско изкуство, книги, музика и театър, който всъщност дал на Дворжак статията с негърските мелодии, завършил право и започнал работа като юрист, но разбрал, че не това е попрището му, защото мечтата му била да стане едновременно концертиращ пианист и романист, специализирал тези изкуства в Париж) обобщил, че симфонията на Дворжак е безспорно американска, с теми, написани по негърски мелодии от композитор чех, дирижирана от унгарец (вагнерианец, Anton Seidl, 1850-1898, бел. Я. К.)и изпълнена от немци в зала, построено от шотландец…

Да се върна на неравноделните размери. Ами „America” от West Side Story на Ленард Бърнстейн (1918-90), с редуването там пък на 2 тройки с 3 двойки? https://www.youtube.com/watch?v=YhSKk-cvblc И като се сетих отново за Бърнстейн – ами неравноделните размери в оперетата му „Кандид” по Волтер? https://www.youtube.com/watch?v=cMIzHnyuiNY

Наистина, не е толкова богато разнообразието от неравноделни размери като у нас…

Милчо Левиев много свиреше една пиеса, за която дори и информирани инак колеги си мислят, че е на Милчо Левиев. Музика в богато разнообразни неравноделни размери. Как се казва ли? И от кого е, ли?

От Дейв Брубек, американец, пианист, световноизвестен джазмен. Пиесата му се казва „Синьо рондо в турски стил” https://www.youtube.com/watch?v=j9GgmGLPbWU

Нещо такова бе историята й: бил Брубек на концерти в Истанбул, разхождал се по улиците, чул фантастична музика – неравноделна, попитал музикантите, свирещи на тротоара, какви са. „Ами турци сме си.” „А какво свирите?” „Ами наша си музика.” „Ама как можете, как успявате да ги свирите такива работи?” „А вие откъде сте?“ „Ами от САЩ.“ „Ами както вие си свирите джаза”…

Не станало дума за българско влияние, доколкото не греша…

(За метроритмическо разнообразие и богатство, вкл. полиметрия и полиритмия бихте могли да прочетете и тук: https://yavorkonov.alle.bg/семинари/магически-музицизъм-и-ел-система/ )

Бе дошъл в 2002-а година проф. Бостанджи – водещият пародонтолог на Турция. От Анкара. Съответно, среща се с българския (водещ пародонтолог, питал, разпитвал, каза ли му кой е по същество) – майка ми https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/in-memoriam/. (Само че той, турският професор, заплащан за труда си – подготовка, лечебна работа, преподавателска – по стандартите в Турция, обиколил целия свят, докато майка ми, със социалистическата заплата и пътувала по света несравнимо по-малко, бе специализирала чак на 44-годишна възраст в Париж и Москва, и то след множество конкурси и спънки от „наши хора”… Въпреки това аз, тогава в ролята на шофьор-екскурзовод, но и събеседник по теми от обща култура, установих с изненада и радост, слушайки професионалния им разговор, че майка ми в много отношения знае повече, повече наука е направила, повече неща е открила и осмислила. Каза го и професорът Бостанджи – той, да речеш, от куртоазия, но аз, ще повторя, го установих констативно.

Само че майка ми, българката, кой по света й знае постиженията (някои от които прави десетилетия преди да се направят на Запад, но не й дават възможността да ги оповести… абе, трагедия, погледнато в личносттно-професионален план, като учен!), подготовката, възможностите и въобще съществуването, по света… Едва преди няколко години водещ професор сърбин (Драгослав Джуканович, пародонтолог, 3 години председател и 5 години заместник председател на Научния комитет на World Dental Federation), обиколил и той света, попада на монографията й „Заболявания на пародонта” и я покани да чете лекции в Белград. Та бе мама първият български стоматолог, чел лекции там. Но стига за това, че ще се отвори и паралел със сърбите…) Та водим професора пародонтолог турски… къде? В Копривщица. Европейски тип човек, да уточня държа непременно, този „турчин”: „А, вашите хора са си правели същите къщи като у нас!” Шокирах се тогава, възмутих се дори, и то страхотно! Българската национална архитектура! Да се окачесвява като турска (турско-повлияна). После видях в турските сериали (някои епизодил гледах от културологичен интерес) същите тези къщи като изконни по турските села…

Водихме го и в Рилския манастир. „Рапортувах“ и там: „Светиня на българската духовност! Вяра и култура! Респектирал и султана, и руския император…” „Може ли да го обясня и аз?”, помоли професорът. „Виждам офиса на голяма фирма! Ама много голяма, много богата – вижте само колко голям офис, колко обширен, че и колко висок! Пари много са имали! И как да са нямали: колко гори, стада, селско стопанство. Имало е и за църковност и съответна култура. Султанът си е сложил туграта, да респектира разбойниците, да не разсипят фирмата, за да си взима неговото. Императорът руски пък е търсел и намирал, доколкото е можел, по линия на източното православие път към… имперската руска цел, Истанбул, Босфора и Дарданелите!”

Като студент гледах горе в „Народния театър” спектакъл на „Театрална работилница Сфумато” (по?) „Албена” на Йовков. Потресаващо ми въздейства! Защото бе поставено и изпълнено именно в духа на първичност, примитивизъм, примитивизъм и битов, и душевен. Декори – като в стара къща оттогава, всички ходят в тогавашни селски дрехи, боси, говорът като „тогавашен”, отношенията груби… А как е у Йовков!

Та, всъщност обичам стилизиран фолклор. Но стилизации на фолклорна основа майсторски, цивилизовано, елегантно, духовно изпълнени...

Фолклор ли е обаче тогава това вече?

Че България е есенциално извън зоната на Западната цивилизация, и особено това, че много трудно би могла да влезе в нея – ако го каже това някой като мен, тежко му! Но ако го каже С. Хънтингтън…, който ни слага в групата на православните държави, начело на които поставя Русия…

Обаче ако споменем и огромната разлика между поселението в Русия, в огромна степен славянско, и поселенията по нашите земи, в малка степен славянски…

 

Спирам дотук – нахвърлих теми за продължаване на семинара „на живо“.


PS На снимката, на която съм с чашка кафе в ръка (а не с ракия, както вече подчертах, вж. тук третата снимка https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/ ) съм в Боженци, пия "кафе на пясък". Което поръчах с думите: "Моля, едно турско кафе." Жената веднага уточни ("политкоректно"?), че това кафе за едни е "турско", за други - "гръцко", за трети "арменско" и т.н. и, за да не стават напрежения, те го предлагат именно като "кафе на пясък" (което изказва технологията на варене, без да обвързва национално...). И аз поръчах и изпих (и Теодора ме снима) именно (с) "кафе на пясък" (в ръката)...


_____________________________________________________


13 февруари 2017: Днес получих мейл от нашия студент по тонрежисура (магистърска програма) в НБУ Николай Кръстев. По дисциплината "Семинар Музикология Първа част" му бях предложил да се запознае с 3 от семинарите ми в сайта и да ги коментира (колегата е идвал и на "жив" мой семинар в НБУ). Получих от г-н Кръстев много интересни текстове.

В това число и следния:

"Като един допълнителен пример, свързан с неравноделните размери и музиканти, които не са с български произход, мога да предложа музиката на група като "Дрийм Тиатър" (прогресив метъл група, създадена през 1985 г.), при която се наблюдават неравноделни размери. Въпреки това, те едва ли имат нашето усещане за пулсация и мисленето, което бива преподавано в музикалното ни образование.

Да вземем за пример произведението Wait for sleep. В първия такт размер 10/8, 2-ри такт 9/8, 3-ти 12/8 и т.н.

Прилагам и нотен пример на края на документа (тук аз не го качвам, Я. К.), прилагам и линк от youtube за прослушване на музикалното произведение: https://www.youtube.com/watch?v=OynRoSnDxkQ"


Благодаря Ви, Николай!

Я. К.


В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg