Пропуснахте наистина чудесен концерт и изобщо прекрасно преживяна вечер – тези, които не бяхте снощи на концерта на великолепните майстори цигулари Кристина Хинова, Александър Зайранов и Санджар Сапаев с камерен оркестър „Камерата Орфика“ под диригентството на Франсоа Пиер Декон в камерна зала „България“. Програмата: Астор Пиацола – „Годишните времена на Буенос Айрес“, Албер Русел – „Симфониета“ оп. 52, Гийом Льокльо – „Адажио за струнен оркестър“ и Марин Големинов – „Концерт за струнен оркестър“.

Първо, за солистите: и тримата страхотни, колкото различни и многообразни, толкова и „еднакви“ в артистичния и изпълнителския си „хъс“ и виртуозитет, с които и в които се (само)увличаха и увличаха и нас, публиката, в съ-преживяването на творбите. Да, в най-високия „стандарт“ на майсторския захлас в музицирането и стилизирането… Захлас както във „виртуозните протичания“, така и в моментите и миговете на най-голяма поетичност и финес…
(Голямото очарование и на младостта, в тези млади музиканти. Младост, та пак младост!)
Оркестърът: „съставен от брилянтни млади класически музиканти, част от тях бивши и сегашни възпитаници на Нов Български Университет“ (пише Лили Големинова). На свой ред, бих обобщил така: „Camerata Orphica: A little Army of Generals*“.
Много хубаво, много подходящо, много уместно, предпоставящо цялостното успешно протичане на концерта бе, че се започна не с „Адажиото“ на Г. Льокьо (както бе предвидено по програма), а с тъй красивата, колкото увличаща витална, толкова и фино поетична „жанрово обусловена“ музика на четирите буеносайрески годишни времена на Астор Пиацола. Музика, която би могла да бъде поднесена и „ширпотребски“, и шаблонно-салонно, и сладникаво. Но в случая бе изпълнена така, че се чу – и видя! (по лицата на изпълнителите – а ако питате тези от тях, които на моменти наблюдават и публиката – и по нашите лица, убеден съм) – какъв шедьовър са тези 4 оркестрови пиеси за струнен ансамбъл и солираща цигулка. Колкото „солираща“, толкова и неразривно свързана с всички останали музициращи музиканти. Да, наистина това бе основна характеристика на снощния концерт: всички до един музицираха – вдъхновено, радостно, удоволствено… В най-добрия смисъл на думата и „напористо“, но с майсторска и стилистична мяра овладяно… Всички виртуозно единни в увлечението и разнообразието си. (Като най-хубав букет от чудесни различни цветя. Нали знаем колко трудно се прави такъв и колко е хубаво, когато се направи…) Основна заслуга имаше и диригентът Франсоа Пиер Декон – французин от Лил, завършил консерваторията в Париж, от дълго живеещ и работещ в Австрия (Виена, Залцбург). Случи се да се срещна с него предишния ден в НБУ и да се разговорим малко – изключително симпатичен, открит, невисокомерен, без маниери и пози на превъзходство. Най-висок професионалист (и като образование, и като опит, и като съчетание от места на обучение и работа – така си мисля). Дирижира (ръководи, изисква, подсказва, внушава) с увлечение и с радост – и това се предава на музикантите в оркестъра, на всички до един – и те се радват, че са с такъв човек начело, в такава „среда“, в такава ситуация и свирят с удоволствие – и всичко това се предаваше и на нас, публиката… И съвсем спонтанно и след всяка творба изскачаха из устите ни виковете „Браво!“ и изпълнителите бяха щастливи, и с тях щастливи, радостни и удовлетворени бяхме и ние, публиката.
Една концерта вечер – един репертоар – наистина в много силна „френска“ линия. Не само „формално“, като избор на композитори и творби, но и реално, с тези интерпретации. Отново ще поздравя диригента за присъствието и интерпретацията си, която предаде на оркестъра. Особено силно ме впечатли Марин Големинов, „когото“ чух тази вечер не в познатия ми „аспект“ на малко или по-голяма грубоватост. („Корените“: така сякаш изграден от разбичени и уж шлифовани на селски гатер и в селска дърводелница греди, дъски и по-малки „елементи на риториката“, дето уж всичко е както трябва, а все някъде малко или повече „задира“ и криви, а и като те „вози“ в „духовното пространство“, често „друса“...). Напротив, чух един Големинов, поднесен меко, плавно протичащ, в големи звукови линии (за това изрично поздравих диригента след концерта – и той, зарадван, ми каза, че точно към това се е и стремил и е щастлив, че се е получило, усетило и разбрало). Звучащ именно цивилизовано (докато слушах Големинов, усетих, че се сещам за хубави интерпретации на Сезар Франк – и това съвсем не ми „дойде“ несъответно, а напротив, много ми хареса…). И този цивилизовано изпълнен и интерпретиран Големинов много ми допадна и силно ме убеди и зарадва, и удовлетвори, и (по)исках още да го слушам. Защото се чу и видя (и по лицата на изпълнителите) един именно професионално европоцивилизован майстор композитор, не по-малко български самобитен (в основата и същността си). Мисля, че и Марин Големинов щеше да остане много доволен снощи, че и щастлив – светла му памет!

Един не само не-регионален и не-провинциален концерт, а от най-висок изпълнителски, интерпретационен и артистичен клас. Концерт – солисти, диригент и ансамбъл – по които и по който мнозина би могло да си „сверяват часовника“. Казвам го абсолютно отговорно: констативно. А не защото работя в НБУ.

Не мога да не поздравя и проф. Ангел Станков (бе в залата, щастлив), при когото са учили и К. Хинова, и С. Сапаев... И проф. д-р Марио Хосен (създател и артистичен директор на „Камерата Орфика“), при когото също са учили и учат тези цигулари (изключителни поздравления и за малките братя Зайранови, в които толкова много е вложил и постигнал!). И Департамент „Музика“ и ръководството на НБУ**, че поддържат това „случване“ (и подобни „случвания“-събития) и ни осигуриха вчерашната наистина триумфално радостна вечер с голямото изкуство на музиката… В концертен комплекс „България“, сподвижник и партньор на „Камерата Орфика“ и НБУ. С подкрепата и на УниКредит Булбанк и Пежо България.

_________________________

* Името “Армия от генерали” вземам по аналогия от коментара на големия музиколог на 18-и век Чарлз Бърни (Charles Burney) за оркестъра на Манхайм (Mannheim, в югозападна Германия), най-добрият в Европа по това време.

** Особено много добро желание, добра мисъл, време и усилия влага в начинанието "Camerata Orphica" проф. д-р Милена Шушулова, ръководител на Департамента. Ревностни сторонници на този проект са (покойният, уви!) проф. д.н. Богдан Богданов (ръководител на НБУ) и д-р Георги Текев (Изпълнителен директор на НБУ).

6 май 2017

PS (7 май 2017) Първоначално този текст публикувах във фейсбук. Зарадваха ме отзиви/коментари на колеги. Сред тях ще си позволя да цитирам (по реда на появата им):

Проф. д.н. Елисавета Вълчинова Чендова (известен музиколог): "Благодаря ти, Яворе, за този текст. Благодаря ти, че го написа. Заставам зад всяка твоя дума. Отдавна не съм била така професионално удовлетворена от случващото се на сцената. Всичко, за което сме си говорили и което сме искали да се случи с нашия оркестър, вече е факт. Поздравления за Марио Хосен и Милена Шушулова за този цикъл. Поздравления за всички изпълнители! Щастлива съм." (6 май 2017)

Петър Матев (хоров диригент и мой състудент): "Браво, Яворче, чудесно си го написал!" (6 май 2017)

Проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак (оперна певица, зам.-ректор на АМТИИ, Пловдив): "Браво, Яворе! Сякаш бях там, четейки текста ти!" (6 май 2017)

Позволих си тези цитирания не толкова за да се "самопохваля" :), а защото силно се зарадвах, че съм успял да напиша един достоверен реалистично звучащ текст и това се е усетило и разбрало.

Я. К.