Преоткриване на клавирния Любомир Пипков и на пианиста Александър Василенко

(Expromptu текст)

Търсех нещо за Любомир Пипков в интернет и хоп!, излязоха ми "Пролетни(те му) приумици" в изпълнение на (проф. д-р) Александър Василенко от 2011.

Тогава Сашо предконцертно си изсвири концерта у нас вкъщи на рояла (само пред мен и Тереза, която се облече специално в най-хубава рокля и си сложи обувки на висок ток, тогава 11-годишна!). Сега кликнах да видя как е било в залата — и се заслушах и загледах... И изслушах и изгледах с интерес и удоволствие докрай не само тях, "Пролетните приумици", но и всичките наредени най-долу под този текст изпълнения на Сашо на Пипков, редица от които и виртуозни (несамоцелна виртуозност, а израз на вътрешното развитие и състояние). А и толкова инвенционни, в "Метроритмичните картини и СТУДИИ", 1969-71.

Цивилизовано, по градски свири проф. Василенко тези с фолклор(ен дух) в тях българско-европейски пиеси от миналия век, векът (и) на Любомир Пипков. С "фолклор" песенен и танцов (с пипковските народноподобни мелодии "песенни" и "танцови", и протичания — директни заемки няма), и особено метроритмичен в съответните пиеси. Авторският творчески стилизиран парафолклор на и европейския по дух, душа, култура и духовност Л. Пипков. Така и в свиренето — свиренето и слушането, и същността на Сашо (човек с култура, че и с домашно възпитание, най-малцинствената група у нас!) — няма и идейка за "Еее бре, де бреее!!", за засучени мустаки и навит поясок, камо ли и с тъпан на кръста, примерно казано. Че и с кама и пищов в поясока... (Не мога да си го и представя проф. д-р Василенко в носия, с калпак, потури и цървули, няма как! Както и Л. Пипков преди това — в носия? Не – в европейски костюм. Това е може би най-краткото и образно обобщение в случая с тях двамата и стила им, ако си позволя това сравнение: фолклорът — фолклор, или по-скоро: фолклорният дух — фолклорен, но костюмът, и най-вече същността под, и особено над, него – европейски. И ярко индивидуален личностно и творчески, оттам и със собствена стилизация.) Да, и Александър Василенко свири и вживява стилизирано, овладяно емоционално, сякаш поведенчески сценично рамкира звуковите си "репродукции" на тези музикални картини на Любомир Пипков като в най-хубаво "паспарту" — с подходящи цветови нюанс, текстура и растер – и нито прекалено широко, нито тесновато – всичките тези по-скоро (за мен) акварел(н)и тонови картини и разкази и впечатления и идеи на Любомир Пипков, творби негови — така ми звучат в изпълнението на Александър Василенко, акварелно, а не като малки или големи маслени "живописни" картини – така ми се счуват и свиждат, тези неепични и негероични звукови картини на Любомир Пипков (започнах слушането си първо с "Пролетните приумици", както споменах). Като се чува в свиренето на Сашо не селскофолклорният ни, нито градскофолклорният ни (това пък съвсем не!) Пипков, а европейският, високо културално европейският (и най-вече френски) – НИ, пак да кажа – Пипков, с Европа от неговото време в него. Чуваме нейната музика, акордика/хармонии/съзвучавания, импресионизмът дори (не се хващайте за "етикета", моля), привнесени в нашата култура и станали и малка част от нея, обогатявайки я — но, отново да подчертая, без каквито и да било в поведението и свиренето на Александър Василенко сценично-театрални "протуберанси" и преигравания. Без евтини занасяния, премрежвания, пози, "вереФи" и пр.

/ Тази стойностна, защо не и сценически красива овладяност на проф. д-р Василенко ми доизяснява и големия му успех като преподавател и на малки, и на големи ученици и студенти. Нищо не е случайно. Отделно големия ежедневен многодесетилетен преподавателски труд... /

Свири си така някак Сашо, сякаш нищо не прави, а си седи пред албума със звукови картини от Л. Пипков и сам си ги разглежда... и си ги свири сам за себе си. Макар и публично. Но ние (публиката) сякаш гледаме през прозореца — в моя случай, през екрана — и в това гледане "през прозореца" няма нищо неприлично, дори напротив! Защото не е "воайорство" някакво, а открита – дадена ни – от Александър Василенко възможност за надникване в една висока културална творческа, художествена интимност: композиторската интимност на Любомир Пипков, майсторски репродуцирана, пресъздадена, пресътворена от Александър Василенко. В този случай/смисъл/план статичната камера е абсолютен плюс на изживяването. Както като деца сме гледали през витрината на магазин с играчки какви ли не "чудеса и вълшебства"... и особено когато магазинът е затворен, защото точно тогава можеш да гледаш колкото си време искаш и съвсем спокойно. Така и с това свирене и слушане на Пипков на Сашо. Свирене без каквато и да било претенциозност и суетност – оттам и спокойното и благодатно слушане. Сякаш Сашо сам си чете на глас (лично аз обичам да си чета така вкъщи) — в случая: просвирва — прекрасните Любомир-Пипкови звукови разкази, но без да (ги) преиграва и без да театралничи излишно, и без сценичен грим. Без всякакъв грим всъщност — просто най-истинно.

Тези заглавия — заглавията на пиесите на Л. Пипков — би трябвало по-скоро да се четат като "С идеята за: ..." ("С впечатлението от...", т.е. пак стигнахме до същността на импресионизма, нека в случая да е някакъв post...), отколкото директно, първично звуково-изобразително илюстративно à la: "На, виж (ме)!"

Тази смесица на наше с дъх на Европа, която ме подсети и за Атанас Михов (1879-1975) и Васил Стоилов (1904-1990, съвсем от поколението на Л. Пипков, че и с предпочитание към акварела); но това са съвсем условни паралели. По-скоро живописния "маслен" Михов (вж. качените отдолу негови платна), да – но въображаемо акварелен.

* * *

След като съвсем спонтанно си премислих всички тези неща, си казах: "Защо да не ги и напиша?" И ето (ви) ги.

(Публикувано първо във facebook.)

PS Сряда 14 февруари 2024: Сашо (проф. д-р Александър Василенко, със своя 1/4 български произход, ако си позволя и това да отбележа, формално, да речем) през 2012 защити много хубавата си дисертация "Късните клавирни цикли на Любомир Пипков. Интерпретационни и педагогически проблеми", бях му рецензент, знам факта, та може би затова пропуснах да (ви) го напиша. Така че познава материята и теоретично. Подчертавам и крайно грамотния хубав български език, на който е написана дисертацията. На негово място бих я публикувал — отпечатана в книжно тяло и/или като електронна книга или поне pdf в интернет, за да разполага нашата култура свободно с нея.

А през 2018 (2019) публикува в Алманаха на НМА текста си "Късните клавирни цикли на Любомир Пипков в контекста на цялостното му творчество" [https://nma.bg/almanac_bg/късните-клавирни-цикли-на-любомир-пипков-в-контекста-на-цялостното-му-творчество/].

________________

Александър Василенко свири Любомир Пипков (Ловеч 1904 - Париж 1926-32 - София, 1974):

"Пролетни приумици" op. 78, 1971-72

Запис 29 април 2011

https://youtu.be/9ilQFsvmWzM?si=o_HhD3KmGxXaQTm-

"От 1 до 15" op. 81, 1973

Запис 29 април 2011

https://youtu.be/HzG5JwFMlXo?si=nH2BiWQMEqbQM1r-

Българска сюита op. 2, 1928

Запис 7 декември 2011

https://youtu.be/dI-9_iyLR50?si=XrrWshS3xrKxKTV8

Метроритмични картини и студии op. 69, 1969

Запис 7 декември 2011

https://youtu.be/7UyPEuOkQbc?si=DZ-hvQL-_XkXdZJE

Метроритмични картини и студии op. 77, 1971

Запис 7 декември 2011

https://youtu.be/ul_Yx9upMCU?si=rRsZZ8PA0caXn3VM