ЗА РЕЦИТАЛА НА СЕРГЕЙ РЕДКИН в сряда 14 октомври 2020 в София (в Софийската градска галерия, Фестивала „Piano Extravaganza 2020“, http://www.piano-extravaganza.com/…/progr…/14-oktomvri-2020/) – КАКВО БЕШЕ!

(„Пианист-явление!“, ми каза в личен разговор А.Л., затова го и цитирам чрез инициали.)

Чест му прави на (поч. проф.) Людмил Ангелов, че прави тези фестивали – и с такива изпълнители – (и че подхвана начинанието и че и успя да купят този концертен роял…).

Софийската градска художествена галерия е едно много приятно място (особено в момента с изложбата на Константин Щъркелов – горещо и най от сърце препоръчвам да отидете и бааавно и удоволствено да я разгледате… - или поне чрез интернета тук: https://sghg.bg/). Макар и не съвсем добра като акустика, но!... За нашите условия – супер!

СЕРГЕЙ РЕДКИН (р. октомври 1991) – един изключителен пианист (и музикант, и композитор…). Просто: изключително дарование! (Смятам – и огромен труд, но, на първо място: рядко дарование!) Вече писах: ако „оставим настрана“ (както се казва глупашки) феноменалната му техника, отново ще се спра на МУЗИЦИРАНЕТО МУ. Музицира в момента – в момента пред теб (публиката, един от публиката). ПРЕСЪЗДАВА музиката, творбата, автора. Разбира се, всичко е под страхотен контрол! Без грубиянстване, без (излишни) „излияния“; няма празни пози, няма мимики (камо ли сумтящи подпявания), няма тикове, театрални трикове, празни ефекти и псевдоафекти: нищо от всичко това!…

Просто удивляващо е как едно такова тънко момче (28-годишен мъж всъщност) може да свири толкова виртуозно (vir, мъж на лат., нали) и толкова силно, когато трябва (но без да е грубо!) или, обратно, толкова нежно и тихо, поетично… При всички случаи: изключително богата звукова, тонова палитра – и динамически, и темброво. И музицира пред тебе (като публика) във всички нюанси уникално, точно по този начин за първи и последен път. И това е невероятно завладяващо (публиката, теб като публика), дори и ласкателно: сигурен си, че винаги, когато свири тази творба (и особено погледнато на ниво нюанси), я прави по неповторим начин. Така че „сега в момента“ свири – специално за теб – по този единствен и неповторим начин. (А то той просто така си свири...)

Бет(х)овен (1770-1827): Трета симфония („Ероика“) – в клавирната преработка на Ференц Лист (1811-86). Може да се спомене тезата, че този репертоар – преработките за пиано на оркестрови творби (бил нужен тогава, когато нямало толкова много концерти, и нямало никакви записи, които да можеш да слушаш – и изсвирването им на пиано било в много случаи възможностТА да се чуят тези творби…) няма защо да се свири днес концертно, след като днес има толкова много записи, които можеш да чуеш (а и видиш), а и концерти, на които можеш да отидеш и да я чуеш на живо в оркестрово изпълнение. Веднага изоставям тази теза, оборвам я, така да се каже. „Оборвам“ я звучи малко лошо, но все пак мога да ползвам думата.

Какво видяхме и какво чухме: видяхме един чудовищен виртуозитет – и при това, в нито един миг, за нито една нота и клавиш нямахме притеснението, какво ти притеснение!, през ум не ни мина, че може да сбърка… Припомних си изображения на Ференц Лист от епохата (му), когато той е рисувам като демоничен пианист, а в някои случаи – и с множество ръце (4, 6…), едновременно свирещи на клавиатурата. И имах чувството, че Сергей Редкин – макар и само с 2 ръце :)  – извади от историята и съживи, представи в действителност пред нас този Ференц Лист в най-богато и разнообразния звуков план (а и като физически подвиг). Т.е. видяхме и чухме симфонията на Бетховен тъй (максимално?) романтически „поднесена“ на рояла. Знаем, че Бетовен обикновено е „разглеждан в групата“ (колко глупаво звучи) на Виенските класици, най-ярките представители на която са (припомням само) Хайдн, Моцарт и Бетовен. Знаем и (вижданията на мнозина), че Бетовен е и романтик, и особено в късното си творчество… (Ама той и Моцарт е романтик, например според Чарлз Хейзлууд, и не само според него – в последните си 3 симфонии, и не само в тях…) И се замислих, че когато диригент пресъздава оркестрово симфонията на Бетовен, той едва ли има реалната възможност да направи звуково съвсем всичко това, което би искал – защото ако работи с добър оркестър, той (оркестърът) си има своите „звукови навици“; а ако оркестърът не е (съвсем) добър – още по-зле. Вероятно са малко – рядко – случаите с толкова добри оркестри, които са толкова майсторски и ОТЗИВЧИВИ на изискваното от един ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН (а това значи и УВЛЕКАТЕЛЕН) диригент, че да могат напълно да предадат звуково това, което той иска. А в случая, един такъв музикант и пианист като Сергей Редкин, изсвирвайки САМ на рояла симфонията – макар и не във вариант на Бетовен, а на Лист – мОже – и можА! – да направи – чухме с огромно удоволствие! – интерпретацията такава, каквато той преценява, чувства и иска. Някой ще каже: отиде цялото темброво богатство на оркестровото прозвучаване! Бих отговорил обаче: и да, и не! Има фотографии цветни, които представят великолепно обекти и картини, които не би могло да се заснемат по подобен ефектен начин черно-бяло. Но има и такива обекти, които могат да се заснемат по съпоставим ефектно и впечатляващо – въздействащо – начин и цветно, и черно-бяло! И в двата случая да са шедьоври – и колкото „еднакви“, толкова и различни! Като се изостави богатството на цветността и се отиде към богатството на всичките и контрасти, и съпоставености и нюанси между черното и бялото. Ето това си помислих, като слушах изпълнението на пиано на Сергей Редкин на симфония „Ероика“ на Бетовен в транскрипцията на Ференц Лист. Прекрасната СОНАТА за оркестър (каквото е симфонията по същество) превърната в прекрасна (но чудовищно трудна) СОНАТА за пиано. Така че „видяхме“ тази шедеврална творба вече не като „маслена живопис“ (в богатия й темброво/цветово оркестров оригинал), а „прехвърлена“ – представена, пресъздадена, претворена – като някаква великолепна графика (да речем) или, може би по-точно казано, като на великолепен и зашеметяващ – днешен при това! – черно-бял филм. Петдесет и повече минути свирене! И си помислих, че Сергей Редкин (който, предполагам, има в репертоара си и 5-те концерта за пиано и оркестър на Бетовен – или би могъл да ги има), ако би изсвирил в една концертна вечер 3-ти, 4-ти и 5-и (например) концерти един след друг, това би било „ресурсно“ по-малко разходващо, отколкото да се изсвири тази транскрипция на Ференц Лист на „Ероика“ на Бетовен…

В паралел: Прокофиев, 7-а соната за пиано (1939-42). Смятам че, С.Р. я е свирил много пъти – вече тъй като НЕГОВА прозвуча. Един руснак (страхотен пианист, а и композитор – Сергей Редкин) свири страхотния руснак (и европеец, и световен композитор и пианист) Сергей Прокофиев (1891-1953). Мисля, че мога да си позволя сравнението.

Беше зашеметяващо. И беше много силно с това, че Сергей Редкин изсвири такъв МЪЖЕСТВЕН и такъв драматичен и ФУТУРИСТИЧЕН (респ. и „машинен“) Прокофиев – и същевременно толкова лиричен и чувствен!, като изразителност. Тези две наглед несъпоставими палитри и звукови – като израз на емоционални – състояния се сливаха и преливаха в изпълнението на С.Р. и той преминаваше от едното в другото…, и беше фантастично завладяващо. Аз дори исках да заснема с телефона си част от изпълнението – но не си позволих да си НАРУША слушането, гледането и ИЗЖИВЯВАНЕТО.„

Един концерт който, заедно с всички силни концерти от фестивала (мога да кажа спокойно: Фестивала на Людмил Ангелов; и аз му го каза след концерта, на Л.А. – и не е важно, че му го казах, а че го ПОМИСЛИХ СПОНТАННО и прецених): направи за пореден път Фестивала му Световен като стандарт. В наша София – такъв фестивал и такива концерти, и такъв концерт!

(За тези, които са стигнали в прочита си дотук: благодаря за търпението! :)   )

ПП Сега – защо пиша – и написах – всичко това? Като нито съм близък със Сергей Редкин, нито съм обвързан с фестивала… Ами написах го заради истината; и защото си ги мисля и премислям тези неща и вчера, и днес… Та да ги „излея“ и да хвана да си гледам работата… А и е добре да се сподели, та да се знае...

ППП Прочетохте едни напълно спонтанно „излят“ текст, без редакция… Сутринта в просъница наговорих тези неща на диктофона си и после ги „стенографирах“. Благодаря за разбирането и толерантността. :) 

16 октомври 2020