Ангел Заберски (син) Трио
КЛАСИКАТА КАТО ДЖАЗ
(Доц. д-р) Ангел Заберски – син. (Преподавател в Нов български университет – да отбележа аз, също преподавател там.) „Класиката като джаз“ – концерт на Ангел Заберски Трио – петък 4 ноември 2022, София, НДК зала № 11 („Кино Люмиер“), начало 19:00 ч.
Към края на октомври в офиса на Департамент Музика в НБУ Ангел Заберски, като ме видя да влизам, ми каза: „Да ти дам два билета за концерта ни на четвърти октомври в НДК? Ама да дойдеш, моля ти се – и ако нещо не можеш, намери кои други двама да дойдат, за да не седят местата празни.“ Бръкна в джоба си, даде ми билетите (с отбелязана на тях цена „0 лева“, т.е. не ги е плащал, нали… ;) ) – и аз, който знаех за този концерт, но нямах никакво намерение да ходя (не е моят жанр, понеже – генерално погледнато), какво? Взех ги, благодарих, вързах се отговорно да не останат местата празни (кого другиго да търся да иде, че и двама?) и двамата с Андрей (синът ми, в 9-и клас в НПМГ), тъм-търъм с метрото, та в НДК зала 11, че и овреме.
Залата се напълни прекрасно – при това, в същото време в з. 1 имаше концерт на Любо Киров (аз, игнорентинът, не го знам – но сега, като пиша този текст, потърсих и намерих информация в интернет и виждам, че е било концерт-представяне на нов албум „Целуни ме!“).
Концертът на Ангел Заберски Трио „Класиката като джаз“ (така бе наречен именно) мина прекрасно! Претворени теми и стилистични белези на (уж) Томазо Албинони, (уж) Й. С. Бах, Шопен, Бизе, Брамс, Равел, Пучини, Чайковски – както и собствени творби на Ангел Заберски. Публиката бе доволна, аплодираше дълго, с прекрасно настроение, имаше и бис. Какво повече!
Великолепни музиканти! Ангел Заберски (пиано), Борис Таслев (контрабас) и Стоян Янкулов („Стунджи“, ударни инструменти). Много талантливи музиканти, с огромни инструментални сръчности и вече необозрим концертен и звукозаписен опит. Всеки от тях тъй различен като натюрел и инструментариум – и музициране и шоу – и тримата тъй добре вединени в това трио! Все пак да кажа, сред тях primus inter pares е Ангел („Ачо“, както и сам се представя): впечатляваща клавирна техника, звуков опит (мелодичност, хармоничност, жанровост – класически и джазови), умения и усет за трансформационност (в аранжиментите си) и композиционност.
Този тип подход към „класиката“ – джазирането й – знам още от началото на 70-те години, насочен бях към триото на Жак Лусие, и най-вече към джазиранията му/им на творби на Й. С. Бах – от (проф. д-р и д.н.) Леон Митрани (1921-2001, ядрен физик и специалист и по физиология и психология на възприятието, с огромна обща култура и опит https://yavorkonov.alle.bg/за-явор-конов/леон-митрани/), ходехме в дома на неговия приятел и сънародник (проф. акад.) Алексей Шелудко (1920-95, химик и физикохимик – роден в Хамбург в семейство на интелектуалци, баща му е професор филолог, през 1922 се преселват в София), който по онова време бе започнал да учи виолончело! (с учител, ей-така на). При това ак. Шелудко имаше толкова много плочи с най-различни изпълнения на творби от Й. С. Бах, че тъжно бе изчислил, че, вече на тази си възраст, колкото и да живее още и всеки ден по 8 часа на ден да слуша плочите си, няма да има житейската възможност да ги прослуша всичките още дори само по един път… :( Та там, у Алексей Шелудко, на много хубав грамофон, с много хубави усилвател и колони, чух за първи път и слушах джазирания на Жак Лусие и триото му.
Всеки с времето и мястото си (и „амбианса“ и произтичащата от него публика, нали). Аранжиментите и композициите на Ангел Заберски (син) са различни от тези на Жак Лусие, различни са и сами между себе си, като Ангел-Заберски кавъри и авторски опуси. Ако се опитам да обобщя: освен музикантския си талант, техника, композиционни възможности и опит, Ангел има и великолепно чувство за хумор, при това с много обратимо мислене, граничещо с цинизма. Веднага да се поправя: нека го нарека „псевдоцинизма“, защото Ангел, макар и твърде съсредоточен в собствените си неща, не е лош човек и няма да мине „през трупове“ заради пътя си, а това е много важно човешки! Та, пак да кажа: А. Заберски има много силно обратимо мислене и в чувството за хумор. (То без обратимост на мислене, какво чувство за хумор! – но у него е много ярко обратимо и силно.) Та с Ангел двамата (приятели близки не сме, дори и изобщо), като се видим в НБУ, чудесно се шегуваме и майтапим, че и не само с другите, а и с нас си (че и май най-вече с нас си, което е показателно, нали). И така чрез шегите по прекрасен начин си казваме сума истини – и то по-истинно, отколкото ако би било „в прав текст“, съответно и по по-елегантен, дори мил начин. Та това чувство за хумор Ачо проявява не само в контактуването си с публиката, говорейки й, но и в аранжиментите, композициите, свиренето и музицирането си.
И увличат много, Ангел Заберски Трио-то – и музикантски (музицирайки), и инструментално (с виртуозитета, че и с шоумоментите в спектаклите си, нали – но без никаква самоцелна показност!).
Тръгнахме си много доволни с Андрей (и с удоволствие бихме отишли и пак на концерт на Ангел Заберски). И не само с Андрей – цялата публика! Вмесен в нея, гледах лицата на тръгващите си хора: доволни и щастливи бяха.
Явор Конов, ноември 2022