Марио Ангелов
Марио Ангелов, пианист, БНР
На 02 юни 2016 година, така някак случайно-и-неслучайно, отново се озовах в интересното пространство на Нов български университет в София. Защо? Много просто. Моята съпруга, ас. д-р Златка Ангелова ме покани да изслушам поредния семинар на проф. Явор Конов, д.н. Казвам „случайно“, защото точно в този ден реших да си дам малко почивка в моята работа. По-важноте е обаче защо казвам „неслучайно“: винаги съм харесвал университетските пространства. Може би защото са изпълнени с млади и кипящи от енергия хора или защото жена ми работи в университет, може би защото харесвам идеята човек да бъде свободен от всичко друго и „единственото“ му задължение поне за няколко години да бъде Ученето. Не „откривам Америка“, ако споделя, че за мен предаването на знания едно от върховите постижения на човечеството. С две думи, бях с приятно чувство още преди да пристъпя прага на определената за семинара на проф. Конов зала.
С Явор се познаваме от много години. От студентството ни. Смея да кажа, че вече сме изградили едно силно и твърде интересно приятелство. Сега като се замисля, трябва да подчертая или по-скоро да поясня, че то през годините и досега e някак дистанционно. Разговори по телефона, много по-малко срещи – и някак обективно преценяване от страна и на двама ни какво прави другият през годините.
И така: още заглавието на семинара е интригуващо, „Една мелодия през векове и култури“. Става дума за една проста, но много красива детска песен, която, оказва се от чутото от проф. Конов, че е позната почти в целия т.н. цивилизован свят. Бързам да добавя, че по време на лекцията му аз самият си припомних, а и още повече научих – много и интересни факти. За това, разбира се, спомогна и много приятният съвсем разказвателен и с нищо незатормозяващ стил на Явор (в паралел с познати ми изложения в „тежък академичен стил“). Признавам си, че нямам опит в създаването на (камо ли в проучванията за създаването на какъвто и да е) научен или лекционен текст. Но знам, че за да се запълни един академичен час с текст, е необходима многочасова предварителна подготовка.
Все пак да кажа коя е тази детска песен: „До – до – сол – сол – ла – ла – сол...“. За мен беше интересно и поучително да изслушам и изгледам всички примери, които бяха представени в първата част на лекцията – за, така да се каже, непрофесионалната обработка на тази мелодия. Също така мелодията като песен е преведена на много езици, а я има и в различни текстови варианти. Знаем, че проф. Конов е франкофон – представи ни няколко от многобройните варианти на тази песен, които съществуват на френски език (дори и нецензурни). Всичкото това беше придружено от много интересни музикални илюстрации.
През цялото това време, докато се движехме из почти всички европейски, както и някои азиатски и други „полуевропейски“ страни, Явор, стъпвайки върху богатата си обща и историческа култура, непрекъснато поднасяше на аудиторията неизвестни (поне за мен) исторически факти, имащи пряко отношение към живота на тази песничка. Сега надявам се разбирате защо започнах с такъв дълъг увод. Предаването на знания! В хода на лекцията възникнаха някои въпроси. Получиха се, според мен, оригинални, бих казал и светкавични малки конференции. Например – студент задава въпрос относно стила рококо. Насреща веднага се отваря една врата, оставя се за малко основната магистрала на движение, преминаваме през няколко понятия встрани, „в шубрака“, и след известно време се връщаме пак към основния маршрут. Ето този, бих казал и „импровизационен“, подход ми хареса най-много. Другото, което ми хареса „най-много“, е нещо, което проф. Конов използва няколко пъти: фразата/определението „по етикет“. Защо това ми харесва толкова? От една страна знам, че за да се предадат успешно каквито и да са знания, познанието като такова трябва да се етикетира. Всички знаем обаче, че движейки се само по „етикети“, започваме да мислим твърде еднообразно и, което е по-важното, безперспективно. Липсва каквото и да е творчество. Знам и чувствам, че когато се излиза извън етикетите, това означава поне 2 неща: 1. знаеш много за самите тях и 2. можеш свободно да плуваш и твориш около тях. Признавам, че това ми импонира твърде много като на човек, който цял живот се определя като изпълнител-практик.
Накрая най-важното. За мен, като пианист. Проф. Конов всъщност е пианист. Защо го казвам? Цялата втора част на лекцията беше съсредоточена около така да се каже професионалната обработка на тази мелодия. Тоест професионални композитори посягат към тази тема и изграждат творбите си – най-често вариации върху нея. Признавам си, че не знаех, че например Ференц/Франц Лист също има музика, писана върху тази детска песен.
Чухме много от тези авторски творби. Още по-впечатляващо беше за мен, че за някои от обработките Явор каза: „Не намерих нито ноти, нито записи“. Да, и зад този „резултат“ надничат (той си знае) часове работа.
Лекцията беше построена в две части, с малка пауза между тях. В края и на първата част, и на финала на целия семинар проф. Конов седна и изсвири по един вариационен цикъл (от Й. К. Ф. Бах и от В. А. Моцарт). На мен като пианист ми направи впечатление, че в тази зала има съвсем нов роял Yamaha. Не съм почитател на тази марка, но отправям своите най-горещи адмирации към ръководството на Нов български университет за закупуването на нов инструмент за нуждите на преподавателите и студентите от департамент „Музика“.
Та – на много интересно място бяха сложени тези „вклинявания“ с живо свирене. Първото – след органов пример. Както каза Явор: „Да направите разлика и в звука, и в изпълнението, и в интерпретацията“. Второто – след голяма композиция (пак върху тази мелодия) за пиано и оркестър.
Откровено ще си призная, че след толкова много говорене от страна на проф. Конов, не знаех как ще се справи и със свиренето. За самото свирене мога да продължа да го хваля и то вече напълно с чиста съвест (професионалното ми амплоа е на пианист практик) и в големи подробности. Повярвайте, той го заслужава. Ще кажа само няколко неща. Особено трудните вариации от Моцарт, които прозвучаха на края на лекцията, бяха изпълнени изключително акуратно, с бих казал непозната по нашите ширини прецизност. Много се зарадвах да видя лекотата, с която свири проф. Конов. Успях да чуя клавесинно и същевременно с това и романтично звучене. Да не забравя и още нещо много важно: докато свири, Явор обяснява на студентите къде какво се случва. Това внася още по-голяма сложност в изпълнителската му задача. И най-важното: имаше цезури и (надявам се няма да ми се обиди) спонтанни импровизационни хрумки, които бяха великолепни. С две думи: най-искрени и сърдечни поздравления!
Марио Ангелов